Първа среща на българите в Атина с посланик г‑н Валентин Порязов

На 26 октом­в­ри 2018г в сгра­да­та на посол­с­т­во­то на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия в Репуб­ли­ка Гър­ция се със­тоя пър­ва­та сре­ща на г‑н Вален­тин Поря­зов- извън­ре­ден и пъл­но­мо­щен посла­ник на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия в Ати­на  с пред­ста­ви­те­ли­те на всич­ки българ­с­ки дру­жес­т­ва, учи­ли­ща и кул­тур­ни орга­ни­за­ции, бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм в Ати­на, жур­на­лис­ти и пре­во­да­чи. След като позд­ра­ви при­със­т­ва­щи­те, г‑н Поря­зов откри­то заяви сво­е­то жела­ние за съв­мес­т­на рабо­та с всич­ки родо­лю­би­ви орга­ни­за­ции на бъл­гар­с­ка­та общ­ност в Гър­ция. В иск­рен диа­лог всич­ки има­ха въз­мож­ност да изка­жат сво­и­те пред­ло­же­ния и проб­ле­ми. Още в момен­та след изказ­ва­ни­я­та, г‑н Поря­зов раз­по­реж­да­ше с кого да се срещ­нат, за да се започ­не вед­на­га раз­ре­ша­ва­не­то им. Впе­чат­ля­ва­щи бяха изказ­ва­ни­я­та на г-н Петър Анас­та­сов от Сдру­же­ни­е­то на бъл­га­ри­те от ост­ров Крит, на г‑жа Зор­ка Михай­ло­ва от сдру­же­ние „Заед­но можем“, на отец Сте­фан от Бъл­гар­с­ки пра­вос­ла­вен храм „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“, г‑жа Дени­ца Или­е­ва – пре­во­дач и др.

 

 

От изказ­ва­не­то на г‑н Пла­мен Симе­о­нов – пред­се­да­тел на КДК „Нов Живец“-Атина, ще запом­ня след­но­то „Всич­ко е обич…“

Наис­ти­на, скъ­пи при­яте­ли – всич­ко е обич. Обич, коя­то все­ки се стре­ми да пока­же, пре­да­де или пода­ри! Защо­то, ако не е тя – обич­та, ние ще се „раз­ми­ем“ в ежед­не­ви­е­то, ще се пре­то­пим, ще се загу­бим! Не е ли точ­но тя, коя­то ни кара да бъдем заед­но, да тво­рим, да отда­ва­ме вся­ка сво­бод­на мину­та в име­то на нея – наша­та Роди­на? И г‑жа Филев­с­ка – пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ко сдру­же­ние за кул­ту­ра е мно­го пра­ва, като каза че „…дру­гост­та е богат­с­во, не заплаха“. 

Да, раз­лич­ни сме! С раз­лич­ни виж­да­ния, начин на рабо­та и изказ­ва­не! Но това, кое­то ни съби­ра и спло­тя­ва в раз­лич­ни­те праз­ни­ци око­ло нашия храм, в сгра­ди­те на учи­ли­ща­та, на пло­ща­да или на сце­на­та е точ­но дру­гост­та, коя­то е обич!

Всич­ки изка­за­ха мне­ния и пред­ло­же­ния как да бъдем обе­ди­не­ни и спло­те­ни. Всич­ки имат това жела­ние! Може би, точ­но сега е момен­тът това да ста­не и то да бъде в име­то на Бъл­га­рия, на наши­те коре­ни и бъдеще!

Въпроси…

Ще успе­ем ли да съз­да­дем Коор­ди­на­ци­о­нен цен­тър, къде­то всич­ки сдру­же­ния и съна­род­ни­ци ще имат достъп до акту­ал­на инфор­ма­ция? Ще успе­ем ли за съз­да­дем Ини­ци­а­ти­вен коми­тет с пред­ста­ви­те­ли от всич­ки сдру­же­ния и да заста­нем плът­но до нашия храм и проб­ле­ми­те му? Ще успе­ем ли да постиг­нем раз­ре­ше­ние на начин на оси­гу­ря­ва­не на съна­род­ни­ци­те ни в Бъл­га­рия, кои­то не са оси­гу­ре­ни в чуж­би­на без да се нала­гат „гим­нас­ти­ки“? Ще успе­ем ли?! Ще успе­ем ли да научим деца­та, кои­то са роде­ни в Гър­ция да кажат „Оби­Чам те мамо?, а не „Оби­Цам те мамо?“

Въп­ро­си…

Бла­го­да­ря на г‑н Весе­лин Ива­нов, кой­то все­от­дай­но беше до нас и наши­те проблеми. 

Поже­ла­вам на Посла­ни­ка на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия в Репуб­ли­ка Гър­ция г‑н Вален­тин Поря­зов да има успе­шен ман­дат и сме­ло да напра­ви след­ва­ща­та крач­ка заед­но с нас.

Й. Анд­ре­е­ва