Предчувствия

Моята Малка Тайна


 

 

Предчувствия

 

Спъ­нах се в

сто­ла на участ­та си.

Раз­кла­те­ни дъски.

Камен­ни­ят под изскърца.

Стол с отво­ре­на утроба.

Дома­ки­нът не бил на мода.

 

 

***

Раз­пла­ка­на река

иска от без­мъл­ви­е­то реч.

–   Не бър­зай! – каза речта.

Пла­чеш и не можеш да ме чуеш.

 

 

***

Роня се като тро­ха от хляб.

Скръб­но ми е.

Луна­та с охо­та пус­на пипалата

си към мене и тай­но ме отвлече.

Мрак и суета.

А аз съм още малка!

 

 

***

Сто­пих се от при­каз­ки­те на ветровете.

Стъ­па­ло­вид­ни чув­с­т­ва до вто­рия етаж.

Слън­че­ва мара­ня в сър­це­то пулсира.

Поник­на­ха очи-речници.

Оси­но­ви­ха си лодка.

Отплу­ва­ха към земи­те на аргумента.

Издя­ла­ха си маса и столове.

Сви­ка­ха раз­го­вор за някого.

Нагъ­на­та дума в кори­до­ра на междуметията

раз­ля по рав­но вино.

 


назад към тай­ни­те на поетите
назад към конкурса


 

Спо­де­ли:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.