Представяне на стихосбирката “Откровенията на една летяща риба” на Лили Качова

   На 21 октом­в­ри в гале­рия-кни­жар­ни­ца „София Прес“ Съю­зът на бъл­гар­с­ки­те писа­те­ли и Изда­тел­с­ко ате­лие Аб пред­ста­ви­ха поетич­на­та кни­га „Откро­ве­ни­я­та на една летя­ща риба“ на Лили Качова. 

   Клуб “Нов Живец” и Лили са свър­за­ни със ста­ро при­ятел­с­т­во. Тя невед­нъж е дока­за­ла сво­я­та емо­ци­о­нал­на анга­жи­ра­ност и под­кре­па с идеи за раз­ви­ти­е­то и укреп­ва­не­то на наша­та общ­ност, с ини­ци­а­ти­ва­та да съз­да­дем наша, бъл­гар­с­ка биб­ли­о­те­ка в гръц­ка­та сто­ли­ца. Учас­т­ва актив­но в бла­гот­во­ри­тел­ни­те кам­па­нии „Бяла ляс­то­ви­ца“ и в лите­ра­тур­ни­те ни кон­кур­си, на кои­то невед­нъж е пече­ли­ла престиж­ни мес­та. Сти­хот­во­ре­ни­е­то ѝ “Кли­но­пис за раз­чи­та­не” как­то и раз­ка­зът “Даге­ро­ти­пия” са вклю­че­ни в Алма­на­ха на КДК “Нов Живец” 2025, в кой­то пред­ста­вя­ме твор­би­те на отли­чи­ли­те се в лите­ра­тур­ни­те кон­кур­си на клу­ба автори.

   Обър­нах­ме се към нея с мол­ба­та да спо­де­ли сво­я­та лич­на оцен­ка за сти­хос­бир­ка­та, мяс­то­то ѝ в ней­ния твор­чес­ки път и как­ви са бъде­щи­те ѝ твор­чес­ки пла­но­ве. Ето ней­на­та откро­ве­на изповед.

“Откровенията на една летяща риба” през погледа на Лили Качова

   Една пре­ми­е­ра на ново­из­ляз­ла кни­га, пред­ста­вя­не­то ѝ пред четя­ща­та пуб­ли­ка, може да се пре­вър­не от лите­ра­тур­но съби­тие във вдъх­но­ве­ние-трам­п­лин за ново твор­чес­т­во, разоча­ро­ва­ние поня­ко­га (“Не дай, Боже!”). Думи­те те връх­ли­тат, давиш се, но пре­ми­е­ра­та на моя­та сед­ма сти­хос­бир­ка “Откро­ве­ни­я­та на една летя­ща риба” се пре­вър­на в повод за оглеж­да­не назад, осмис­ля­не на твор­чес­кия път и равносметка.

   Тази кни­га е “изтър­са­че”, как­то каз­ва­ха едно вре­ме баби­те, т.е. не е пла­ни­ра­на пред­ва­ри­тел­но. Още при пред­на­та бях обя­ви­ла, че късам вече с това себе­раз­гол­ва­не в сти­хо­ве, но все попис­вах по нещо и сти­хот­во­ре­ни­я­та се тру­па­ха. Така – 5 годи­ни. Съби­рах ги в пап­ка и се чудех как­во да ги пра­вя. При­яте­ли започ­на­ха да ме уве­ща­ват да ги издам. Под­ре­дих ги в цик­ли, защо­то са раз­лич­ни по тема­ти­ка – геном, роден град, стра­да­ние, любов, есен, акцент – кои­то допъл­них и с по нещо ста­ро, вече изда­ва­но, за уплът­ня­ва­не на съдър­жа­ни­е­то, наме­рих си изда­тел­с­т­во – Изда­тел­с­ко ате­лие АБ – кое­то пред­прие необ­хо­ди­ми­те дейс­т­вия за пред­ста­вя­не­то на кни­га­та ми за учас­тие в кон­курс за полу­ча­ва­не на финан­си­ра­не от Минис­тер­с­т­во на кул­ту­ра­та. Тя беше придру­же­на и с пре­по­ръ­ки­те на два­ма позна­ти и утвър­де­ни авто­ри. Спе­че­ли кон­кур­са и вече е факт.

   В тази кни­га, осо­бе­но в пър­ви­те три цикъ­ла – “Топог­ра­фия на гено­ма”, Този влак за Бур­гас” и “Реа­ни­ма­ция на езич­ник” – няма нищо измис­ле­но, зато­ва я кръс­тих “Откро­ве­ния”. За все­ки образ мога да раз­ка­жа как се е появил. А защо “летя­ща риба”? Защо­то поч­ти цял живот съм се чув­с­т­ва­ла така. Роде­на съм в Бур­гас, живея в София и тръг­вай­ки от вся­ка от дес­ти­на­ци­и­те, нося дру­га­та със себе си, скъ­та­на в душа­та. Така се оглеж­дам и до днес в този стих:

В Север­ния оке­ан има една риба… 

Тази риба се превръ­ща в птица… 

По вре­ме на голе­ми­те приливи 

пти­ца­та зами­на­ва за Южния океан. 

Джу­ан дзъ

 

   Мис­ля, че тази кни­га стои най-висо­ко сред 7‑те изда­де­ни вече, а и така тряб­ва да бъде, защо­то авто­рът раз­ви­ва твор­чес­кия си потен­ци­ал в рам­ки­те на вре­ме­то, в кое­то тво­ри. Не е доб­ре, ако тъп­че на едно мяс­то, а и тряб­ва да про­дъл­жи да пише дока­то се раз­ви­ва, дока­то има как­во ново да каже. Дру­го­то е вър­те­не като дер­виш око­ло оста си.

   Пре­ми­е­ра­та беше вед­нъж обя­ве­на за праз­ни­ка на св.св. Кон­с­тан­тин и Еле­на, после отме­не­на зара­ди тран­с­пор­т­на­та стач­ка в София и доста хора си поръ­ча­ха кни­га­та по кури­ер. Зато­ва съби­ти­е­то на 21 Октом­в­ри не беше мно­го­люд­но, но пък е съб­ра­ха истин­с­ки цени­те­ли на поези­я­та, кое­то ме изпъл­ни с топ­ло­та. И истин­с­ки се въл­ну­вах. Бла­го­да­ря на всич­ки присъствали.

   Бъде­щи пла­но­ве нямам, а и не харес­вам писа­не­то по чинов­ни­чес­ки. Все­ки ден от 10 до 12 ч и от 14 до 16 и ще издам кни­га­та след 2 месе­ца. За мен това е зана­ят­чийс­т­во и не е твор­чес­т­во, роде­но от авто­ро­во­то горе­не. Удов­лет­во­ре­на съм от това, кое­то съм напи­са­ла и изда­ла досе­га, като, раз­би­ра се, поглеж­дай­ки назад, нами­рам, че някои неща бих мог­ла да напра­вя и по-доб­ре и по друг начин, но това е израс­т­ва­не­то на автора.

   Пиша вече изклю­чи­тел­но ряд­ко, но събе­ре ли се обем за кни­га, ще мис­ля как­во да го правя.

   Бла­го­да­ря за отде­ле­но­то ми внимание!

   В края на лято­то Лили ми изпра­ти екзем­п­ляр на кни­га­та, като ме помо­ли за впе­чат­ле­ни­е­то си от нея.

   Чете­не­то ѝ беше мал­ко труд­но, наис­ти­на, сти­лът ѝ е мал­ко неп­ри­ви­чен за мен, но се спра­вих. „Сти­хо­ве по пясъ­ка“ коя­то имам, ми е по-лес­на. Тога­ва, раз­би­ра се, си била друг човек (как­то всич­ки), но мис­ля, че раз­ви­ти­е­то е в пра­вил­на посо­ка. Не мога да пра­вя ака­де­мич­ни ана­ли­зи на сти­хо­ве, кни­ги или кар­ти­ни – поня­ко­га те сякаш скри­ват пове­че, откол­ко­то раз­кри­ват. Зато­ва ще ти кажа как­во почув­с­т­вах с мои думи. 

   Тво­и­те сти­хо­ве са като пъте­шес­т­вие през едно нели­ней­но вре­ме, къде­то мина­ло, насто­я­ще и бъде­ще се сли­ват в едно. Сякаш всич­ко се случ­ва еднов­ре­мен­но, точ­но как­то в мис­ли­те ти – вина­ги в насто­я­ще­то. Все­ки път откри­ваш све­та нано­во, сякаш го прекро­я­ваш отна­ча­ло, но и той те моде­ли­ра, защо­то си част от него. Раз­кри­ваш мно­го недо­из­ка­за­ни мис­ли и недо­вър­ше­ни дела и при­емаш предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то да дове­деш всич­ко до края. Харес­ва ми как в твоя свят няма нищо нео­ду­ше­ве­но – всич­ко си има душа и меч­ти, стра­хо­ве и любо­ви. Сти­хо­ве­те ти са ту като здра­ва цик­лоп­с­ка сте­на коя­то носи тежест и сила, ту като неж­на коп­ри­не­на ниш­ка, за коя­то са навър­за­ни меч­ти­те ти като хвър­чи­ло, гото­во да полети.

   Забе­ля­зах, че чес­то изпол­з­ваш цита­ти на извес­т­ни хора като отправ­на точ­ка, сякаш впли­таш тях­но­то вдъх­но­ве­ние в тво­е­то. Кара ме да се замис­ля как една иск­ра от чуж­да идея може да раз­па­ли цяла гале­рия от обра­зи в тво­е­то писане.

   Лили, бла­го­да­ря ти за този дар! Про­дъл­жа­вай да тво­риш – тво­и­те думи имат сила­та да докосват.

   Хрис­то Василев

   Лили Качо­ва е изда­ла и след­ни­те книги:

„Сти­хо­ве по пясъ­ка” – изд. „Август”, 2004 г.

„Въл­че в гра­ди­на­та на Гос­под” – изд. „Бъл­гар­с­ки писа­тел” – 2008 г.

„Ада­жио за мок­ри гла­ру­си” изд. „Потай­ни­че” – 2013 г.

„Виа Пон­ти­ка и кръс­то­път­ни души” – изд. „Потай­ни­че” – 2015 г.

„Бряг за без­път­ни­ци” – изд. „Потай­ни­че” – 2016 г.

„Кли­но­пис вър­ху сне­га” – изд. „Мул­тип­ринт” – 2019 г.

Алма­на­хът на КДК “Нов Живец” – https://kdk-atina.eu/

Пред­ста­вя­не кни­га­та на Лили Качо­ва „Бряг за без­път­ни­ци“ през ноем­в­ри 2017 г. в Ати­на – https://kdk-atina.eu/?p=2874

Пуб­ли­ка­ци­я­та под­гот­ви Хрис­то Василев

adminkdk

Face control!

kdk-atina.eu/