Празник от праславянски времена, но съхранен до днес е един от обичаните и почитани празници у нас – Бабинден.

 

Бабин­ден – този праз­ник от прас­ла­вян­с­ки вре­ме­на – е един от голе­ми­те народ­ни жен­с­ки праз­ни­ци, посве­тен на “баби­те” – жени­те, кои­то пома­гат при раж­да­не, и на мла­ди­те бул­ки и невес­ти, кои­то са раж­да­ли. Обред­ност­та през този ден е под­чи­не­на глав­но на жела­ни­е­то да се засви­де­тел­с­т­ват почит и ува­же­ние към въз­рас­т­ни­те жени, кои­то са “бабу­ва­ли” на родил­ки­те. Този праз­ник е ези­чес­ки и идва от далеч­ни­те прас­ла­вян­с­ки вре­ме­на, но се е запа­зил и по вре­ме на Въз­раж­да­не­то е бил изклю­чи­тел­но почи­тан. Днес Бабин­ден губи доста от обред­ни­те си оби­чаи, но пък се праз­ну­ва от по-въз­рас­т­ни­те и е свър­зан с мно­го смях и веселие.

Нека първо от сърце да честитим празника, (макар и със закъснение), на нашите “баби” в Атина. Дълбок поклон към професията на която са се отдали и благодарност за усилията които полагат за нашите сънароднички в Атина – д‑р Рени Дзивкова и д‑р Елка Вачева.

По този повод и ние реших­ме, че за да про­дъл­жа­ват тра­ди­ци­и­те, тряб­ва да дава­ме всич­ко от себе си за да не се забра­вят. Осо­бе­но важ­но е това за бъл­га­ри­те, кои­то живе­ят и рабо­тят в чуж­би­на. Осо­бе­но важ­но е и за деца­та, кои­то от годи­ни не са в Роди­на­та или са роде­ни извън нея. Само от раз­ка­зи на тех­ни роди­те­ли могат да доби­ят пред­ста­ва, защо се почи­та този ден. Убе­де­на съм, че на мно­го мес­та в све­та на този ден се орга­ни­зи­рат раз­лич­ни тър­жес­т­ва в бъл­гар­с­ки­те общ­нос­ти, в кои­то се разиг­ра­ват народ­ни­те оби­чаи и тра­ди­ции. Освен про­дъл­же­ни­е­то на тези коди­ра­ни посла­ния, повод е също така и да се пове­се­лим с приятели.

На 22 януари отново се събрахме – приятели, членове и симпатизанти на КДК “Нов Живец” Атина в уютната сграда на БНУ “Паисий Хилендарски”.

Заед­но с въз­пи­та­ни­ци­те на престиж­но­то учи­ли­ще, заед­но с роди­те­ли и въз­пи­та­те­ли не само разиг­рах­ме народ­ния оби­чай, но и истин­с­ки и от сър­це се забав­ля­вах­ме. Спе­ци­ал­на­та вик­то­ри­на, коя­то бях­ме под­гот­ви­ли за деца­та, предиз­ви­ка огром­но въо­ду­шев­ле­ние. Нетър­пе­ни­е­то с кое­то очак­ва­ха все­ки след­ващ въп­рос и смис­ле­ни­те им отго­во­ри още вед­нъж пока­за­ха, че тряб­ва да се гор­де­ем с тях. В края на вик­то­ри­на­та уче­ни­ци­те сами поже­ла­ха да ни позд­ра­вят с реци­та­ла, кой­то под­гот­вят под ръко­вод­с­тво­то на неза­ме­ни­ми­ят педа­гог и актьор Пла­мен Симе­о­нов. Сред гос­ти­те беше и отец Сте­фан, кой­то поже­ла на при­със­т­ва­щи­те здра­ве и все така раде­е­ят за всич­ко българско.

След като “полях­ме” на баба­та и я дарих­ме, след като и тя раз­да­де­на деца­та здра­вец с чер­ве­ни и бели кон­ци, раз­чу­пих­ме и вкус­на­та пога­ча, при­гот­ве­на спе­ци­ал­но за праз­ни­ка от Цве­та­на Ден­ко­ва. Наша­та майс­тор­ка на тор­ти Лили Ива­но­ва отно­во ни изне­на­да с един неве­ро­ят­но кра­сив шедьо­вър на слад­кар­с­ко­то изкус­т­во. Изпол­з­вам момен­та да уве­до­мя нетър­пе­ли­ви­те й почи­та­те­ли, че съв­сем ско­ро очак­ва­ме да изле­зе от печат кни­га­та с всич­ки въл­шеб­но-вкус­ни рецеп­ти. Не по мал­ко вкус­на и кра­си­ва беше и тор­та­та на Тодор­ка Мано­ло­ва – Тодор­ка, коя­то все ни изне­над­ва с пога­ча или огром­на тор­та. Сря­зах­ме и наша­та Васи­ло­пи­та и все­ки полу­чи вкус­но пар­че, но парич­ка­та е една и за обща радост се пад­на в пар­чен­це­то наре­че­но на бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм “Св. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец” – Атина.

Мно­го бяха изне­на­ди­те и пово­ди­те за смях до съл­зи. “Баби­те” пред­ста­ви­ха автор­с­ки твор­би, кои­то предиз­ви­ка­ха апло­дис­мен­ти­те на при­със­т­ва­щи­те. Раз­би­ра се, че и играх­ме, раз­би­ра се, че да – този ден ще оста­не в живо­та ни като оня Бабин­ден със спе­ци­ал­на­та Баби­на ракия “Царе­ва лива­да”, “оли­о­то” на Гена Дол­на­та и вкус­ни­те меки­ци, модер­на­та баба Баца с чора­пи като гаца – от Париж, Кали­на, Звез­ди­ли­на, Мина… Ще запом­ним и 3 килог­ра­мо­ви­ят сел­с­ки петел (аква­рел), кой­то беше отку­пен вед­на­га и още мно­го, мно­го прекрас­ни моменти.

Пре­ди да приклю­чи тър­жес­т­во­то обя­вих­ме приключ­ва­не­то на бла­гот­во­ри­тел­на­та кам­па­ния “Бяла ляс­то­ви­ца за Мария”.

Кам­па­ни­я­та приклю­чи с при­каз­ка­та на Мария – при­каз­ка, коя­то започ­на от КДК “Нов Живец” – Ати­на, Гръц­ко-бъл­гар­с­ко сдру­же­ние за кул­ту­ра “Паи­сий Хилен­дар­с­ки” – Ати­на, цър­ков­но­то насто­я­тел­с­т­во при бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм “Св. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец” – Ати­на и всич­ки оне­зи съна­род­ни­ци, кои­то дари­ха любов и допи­са­на от един бла­го­де­тел, кой­то дари неве­ро­ят­но бъде­ще на Мария. Отво­рих­ме кути­и­те, кои­то бяха поста­ве­ни в помощ на мал­ка­та Мария в р‑т “Бал­кан” и в офи­са на авто­бус­на фир­ма АРДА ТУР. Реших­ме – съб­ра­ни­те сред­с­тва да бъдат поста­ве­ни в спе­ци­а­лен фонд на КДК “Нов Живец” – Ати­на, фонд “Бяла лястовица”.

Бла­го­да­рим от сър­це на всич­ки жени, кои­то наме­ри­ха вре­ме и при­гот­ви­ха вкус­ни­те ястия и слад­ки­ши за тра­пе­за­та. Бла­го­да­ря на Цве­та­на Пет­ро­ва, Тони Мав­ро­ва, Мари­а­на Куз­ма­но­ва, Рени Киро­ва… нима мога да изброя всич­ки наши съна­род­нич­ки, кои­то напра­ви­ха и невъз­мож­но­то, но имах­ме и бога­та тра­пе­за, мно­го шеги, мно­го настроение.

Бабин­ден мина, но пак идват праз­ни­ци. Пред­сто­ят ни сре­щи с твор­ци от Роди­на­та – поети, пев­ци, актьо­ри, тан­цьо­ри. Пред­стои ни пред­ста­вя­не на кни­ги и на наши твор­ци от КДК “Нов Живец” – Ати­на. Тук е мяс­то­то да под­чер­тая, че се гор­дея с всич­ко, кое­то постиг­нах­ме за тези три годи­ни от наше­то същес­т­ву­ва­не, три годи­ни КДК “Нов Живец” – Атина.

Три годи­ни бъл­гар­с­ки, родо­лю­бив дух! Дух на позна­ни­е­то, на вяра­та на посланията!