Отговор

---

 

Отговор

 

Обичам те дори защо­то само си роден,

Блену­вам те и все благодаря

И как­то в кален­да­ри­те се сме­нят нощ и ден,

Чуда­та твои миг по миг броя.

А моя­та любов, не зная, сти­га ли до теб,

Молит­ви­те ми – пръс­на­ти на длан –

Таени, неро­де­ни, ще пре­гър­неш ли без ред,

Един­с­т­вен мой, кра­сив, неизмечтан?…

Жела­ния и жаж­ди ми редиш напред-назад,

Извик­ва ме гла­сът ти все­ки път,

Вулка­ни да сто­ва­риш вър­ху мене, или град,

Обичам те, дори да е безпът.

Тъгу­вам, че поня­ко­га си груб, зъбат, немил,

Зали­таш в гро­зо­та­та на света,

Агре­сия превръ­ща те в без­бож­ник инфантил,

Щурци­те чак ти пре­чат с песента.

Отра­вяш с гроз­ни мис­ли като смър­тен химикал,

Ти – мал­ка тай­на, но с голям обем,

Омесе­на от сила, сла­бост, обич, дъх и кал,

Съши­та с дух и с коп­че­та от тлен…

И… истин­с­ка загад­ко – сми­съл мой свещен –

Разказ­вай ми за звез­д­ни­те мечти,

Обичам те дори защо­то само си роден…

Дали все пак от изво­ра ти пих?

 

Е, все ще отго­во­ри някой луд (подоб­но мен),

Напи­сан по вода­та акростих…

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---