Не романи от истории, а история в романи

Незабравими дни, незабравими срещи, разговори и разбира се изтръпнали от ръкопляскане длани…

 

И тази годи­на Денят на буди­те­ли­те ще оста­не като незаб­ра­ви­мо пре­жи­вя­ва­не за бъл­гар­с­ка­та общ­ност в Ати­на. Два дни изпъл­не­ни с поло­жи­тел­ни емо­ции, сре­щи с твор­ци, кои­то ще помним  и разказваме.

Отбе­ляз­ва­не­то на този све­тъл праз­ник започ­на на 4 ноем­в­ри със сре­ща­та ни с ака­де­мик Антон Дон­чев. Ака­де­мик Дон­чев гос­ту­ва на бъл­га­ри­те в Ати­на по спе­ци­ал­на пока­на на посол­с­т­во­то на Р Бъл­га­рия и сре­ща­та се със­тоя в уют­ния кул­ту­рен цен­тър „Мар­кос Дра­гу­мис“. Това е едно при­каз­но кът­че в сър­це­то на Ати­на, къде­то вре­ме­то е спря­ло и в неп­ри­ну­де­на автен­тич­на обста­нов­ка твор­ци­те от Клуб на дей­ци­те на кул­ту­ра­та „Нов Живец“-Атина про­веж­дат сво­и­те тържества.

И двор­че­то, и зала­та се изпъл­ни­ха със съна­род­ни­ци, кои­то чака­ха да се срещ­нат с едно от най-изтък­на­ти­те име­на в бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра, автор на исто­ри­чес­ки­те рома­ни, с кои­то сме израс­на­ли и с кои­то рас­тат деца­та ни, с чове­ка, кой­то е жива­та исто­рия на наше­то съв­ре­мие – Антон Дончев.

Посрещ­нах­ме го с хляб и сол! С хляб, заме­сен от сръч­ни­те ръце на бъл­гар­ки и сол… сол от живо­та ни на чуж­да земя!

 

 

Офи­ци­ал­ни гос­ти на сре­ща­та бяха: посла­ни­кът на Р Бъл­га­рия в Р Гър­ция г‑н Весе­лин Ива­нов, г‑н Пан­те­лей Спа­сов – отго­вор­ник в отдел „Кул­ту­ра и обра­зо­ва­ние“ към посол­с­т­во, г‑н Панос Ста­то­я­нис – пре­во­дач на кни­га­та­та на Антон Дон­чев „Стран­ни­ят рицар на све­ще­на­та кни­га“, г‑жа Лили Качо­ва – поете­са, г‑н Вла­ди­мир Беков – док­то­рант по антич­на архе­о­ло­гия, нумиз­ма­ти­ка и архи­вис­ти­ка. За сре­ща­та с ака­де­мик Антон Дон­чев в Ати­на пристиг­на­ха и наши съна­род­ни­ци от Пат­ра. Най-голя­ма радост за очи­те и сър­ца­та беше при­със­т­ви­е­то на мно­жес­т­во деца, кои­то придру­жа­ва­ха сво­и­те роди­те­ли и учи­те­ли. Деца, в чия­то памет не само е пося­то семе­то на родо­лю­бие и  любов към зна­ни­е­то, но и е раз­па­лен пла­мъ­кът на наци­о­нал­но достойнство.

Водещ на раз­го­во­ра с писа­те­ля бе г‑н Пла­мен Симе­о­нов – пред­се­да­тел на КДК „Нов Живец“ — Ати­на. С твор­чес­ка­та биог­ра­фия на писа­те­ля ни запоз­на г‑н Спасов.

Как­во попи­тах­ме? Как­во научих­ме? Как­во спо­де­ли с нас г‑н Дон­чев? За всич­ко това ще си при­пом­ня­ме и раз­каз­ва­ме с така­ва жар, с как­ва­то ни гово­ри творецът.

„Вре­ме раз­дел­но“! Кое е исти­на? Кое е по дока­за­ни хро­ни­ки? Кое е от архи­ви­те на Вати­ка­на? Кое е автен­тич­ни спо­ме­ни на родоп­ча­ни? Дали рели­ги­я­та се превръ­ща в етнос? Истин­с­ки ли е „Чепин­с­ки лето­пи­сен запис“ на поп Мето­ди Дра­ги­нов? Още за „дев­шир­ме“?

Въп­ро­си… Тър­сим исти­ни… Тър­сим себе си! Има­ме нуж­да от исто­рия. Но истинска!

Неу­сет­но изми­на­ха часо­ве. Часо­ве, в кои­то бях­ме заед­но, бях­ме ние, бях­ме гор­ди, че сме българи!

В края на тази изпъл­не­на с емо­ции сре­ща, г‑н Пла­мен Симе­о­нов тър­жес­т­ве­но връ­чи на ака­де­мик Антон Дон­чев пла­кет „За при­нос в твор­чес­т­во­то на бъл­га­ри­те в чуж­би­на“ и гра­мо­та „Поче­тен член“ на КДК „Нов Живец“-Атина. Гос­тът полу­чи позд­рав­ле­ния, цве­тя и даро­ве от име­то на бъл­гар­с­ки­те орга­ни­за­ции в Ати­на, цър­ков­но­то насто­я­тел­с­т­во при бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“, от бъл­га­ри от град Пат­ра, как­то и от гръц­ки граж­да­ни, при­със­т­ва­ли на срещата.

Съп­ру­га­та на г‑н Дон­чев, г‑жа Рай­на Васи­ле­ва, полу­чи ори­ги­на­лен букет от клон­ки на мас­ли­на и дафи­нов лист.

 

 

На имп­ро­ви­зи­ра­ния кок­тейл, г‑н Дон­чев си тръг­на после­ден — помил­ва деца­та, раз­ме­ни дума или шега с все­ки, и дока­за кол­ко може да се сни­ши и най ‑голе­ми­ят, за да докос­не сър­це­то на по-малкия…

Писа­те­лят Дон­чев — човек, прозрял вре­ме­на­та и нищож­ност­та на чове­ци­те пред воля­та им, изка­за сво­е­то виж­да­не на исто­рик и мъд­рец, че вся­ка бор­ба в све­тов­на­та исто­рия има нача­ло в бор­ба­та на чове­ка за соб­с­тве­но­то му дос­тойн­с­т­во. Той опи­са буди­те­ли­те като бор­ци, пре­ди всич­ко, за това дос­тойн­с­т­во — наци­о­нал­но и лич­но, духовно.

Незаб­ра­ви­ма сре­ща! Сним­ки за спо­мен! Автог­ра­фи! И радост­та, че се докос­нах­ме до душев­ния свят на един наш съв­ре­мен­ник, кой­то пише не рома­ни от исто­рии, а исто­рия в романи!

 

Нов Живец

 

This slideshow requires JavaScript.

 

---