МИХАЛИС ГАРУДИС

20.1.1940 – 17.10.2021 г.

ИМИГРАНТ В ДВЕ КУЛТУРИ

Ако бях худож­ник и тряб­ва­ше да нари­су­вам Гър­ция, не бих се коле­бал и за миг – мор­с­ки пей­заж, мас­ли­не­на горич­ка, антич­на ком­по­зи­ция в чис­ти и ярки тоно­ве. Пре­дим­но така е изоб­ра­зя­ва­на Гър­ция на най-попу­ляр­ни­те худо­жес­т­ве­ни платна.

Но за худож­ни­ци­те въп­ро­сът чес­то не е как­во, а как. Как да пока­жеш тво­я­та Гър­ция, как да нари­су­ваш чув­с­т­ва­та си, така че да резо­ни­рат със спо­ме­ни­те, бол­ка­та, въз­хи­ще­ни­е­то на пуб­ли­ка­та; да раз­ка­жеш тво­я­та, още нераз­ка­за­на история.

Миха­лис Гару­дис рису­ва сво­я­та гръц­ка исто­рия сме­ло и чес­то пре­ми­на­ва гра­ни­ци­те на тра­ди­ци­он­но­то изкус­т­во – така как­то смес­ва раз­лич­ни мате­ри­а­ли в рабо­ти­те си (бои, мас­ли­но­ви кло­ни, пиро­ни, въже­та, камък, миде­ни черуп­ки и пр.), така препли­та и сти­ло­ве­те в изкус­т­во­то. Чес­то пей­за­жи­те му имат еле­мен­ти на натюр­морт, а натюр­мор­ти­те му са поня­ко­га твър­де мону­мен­тал­ни и живо­пис­ни. Но изящ­ни, спо­ред Акси­ния Джу­ро­ва. Позна­ва­чи­те и кри­ти­ци­те на твор­чес­т­во­то му се опит­ват да го дефи­ни­рат с тер­ми­ни като реа­ли­зъм, хипер­ре­а­ли­зъм, фун­к­ци­о­на­лен такъв и какъв ли не още. А сами­ят автор неб­реж­но заявя­ва, че не се инте­ре­су­ва от рам­ки. И показ­ва море­то, мас­ли­на­та и антич­ност­та с уни­кал­ния си похват на неви­ди­мо пре­ли­ва­не на боя­та в дър­вес­ни отлом­ки или миди; пясъ­кът и мор­с­ки­те камъ­че­та в кола­жи­те и кар­ти­ни­те му при­да­ват оне­зи нюан­си на естес­т­ве­ност и завър­ше­ност, на неп­ре­ход­ност, на свър­за­ност с при­ро­да­та и исто­ри­я­та на Гър­ция по моде­рен начин, без да е модернист.

Но лич­на­та исто­рия, коя­то раз­каз­ва Миха­лис Гару­дис, не е само гръц­ка, дори не тол­ко­ва гръц­ка, кол­ко­то е бъл­гар­с­ка. Кога­то полу­ча­ва медал „Св. св. Кирил и Мето­дий“ от пре­зи­ден­та Пър­ва­нов през 2011 г., каз­ва: „За мен е чест да полу­ча тази награ­да от вто­ра­та си роди­на Бъл­га­рия. Дой­дох тук като 7‑годишно дете и ето ме, на 70 годи­ни“. А Бъл­га­рия, съг­ла­се­те се, се раз­каз­ва труд­но – поч­ти не същес­т­ву­ват кли­ше­та, кои­то да ни обхва­нат като народ и земя, и изоб­ра­зи­тел­но­то изкус­т­во в кла­си­чес­ки­те бъл­гар­с­ки плат­на показ­ва пери­о­дич­ност, вмес­то цялос­т­ност. Гару­дис раз­би­ра това мно­го доб­ре и всич­ки­те му рабо­ти – мозай­ки, пана, кар­ти­ни, сте­но­пи­си – автор­с­ки или в съав­тор­с­т­во с бъл­гар­с­ки твор­ци, носят един­с­т­ве­но духа на живо­та на худож­ни­ка в Бъл­га­рия, това, кое­то той позна­ва и живее. „По софийс­ки­те паве­та си тър­ся соб­с­тве­на­та мла­дост. Тръг­нах от София, стиг­нах до Солун, но нико­га не можах да се отскуб­на от едно­то мяс­то и да се при­са­дя на дру­го­то“ – това му призна­ние е валид­но и за изкус­т­во­то му – тво­ри и се чув­с­т­ва еднак­во доб­ре и в София, и в Солун.

Миха­лис Гару­дис-тво­ре­цът с две родини. 

« ‹ of  4  › »

В Солун, защо­то там живее от 1986 г. Изби­ра гра­да пора­ди бли­зост­та му до Бъл­га­рия, вто­ра­та роди­на. Но „Уж съм тук, а не съм. Уж съм там, а съм тук“, спо­де­ля вели­ки­ят тво­рец за невъз­мож­ност­та си да бъде и физи­чес­ки, и духов­но, и твор­чес­ки само в една­та стра­на. Спо­ме­ни­те от сту­дент­с­ки­те годи­ни в Ака­де­ми­я­та за изящ­ни изкус­т­ва „Нико­лай Пав­ло­вич“ в София, от коя­то се дип­ло­ми­ра през 1965 г. в кла­са на проф. Илия Пет­ров, сво­бо­да­та да имп­ро­ви­зи­раш в рису­нъ­ка, така при­съ­ща на мла­дост­та, бохем­с­ки­те вече­ри с при­яте­ли и коле­ги, пър­ва­та излож­ба в Бъл­га­рия съв­мес­т­но с дру­гия голям – Нерон, вина­ги ще дър­жат тво­ре­ца в орби­та­та на вто­ра­та му родина.

А той всъщ­ност не изби­ра съз­на­тел­но да живее в Бъл­га­рия. Съд­ба. Граж­дан­с­ка­та вой­на в Гър­ция (1946 – 1949) раз­де­ля мно­го семейс­т­ва и ги пръс­ка из съсед­ни­те дър­жа­ви. Роден на 20 яну­а­ри 1940 г. в Ели­но­хо­ри, Еврос, мал­ки­ят Миха­ил и хиля­ди гър­че­та се озо­ва­ват пър­во в Бъл­га­рия, а после той е изпра­тен в Унга­рия, без да има шан­са да позна­ва роди­те­ли­те си, кои­то са избра­ли съп­ро­ти­ва­та. През 1954 г. бяга обрат­но в Бъл­га­рия и вре­мен­но живее в обще­жи­тие за гръц­ки емиг­ран­ти в Павел баня, къде­то и науча­ва бъл­гар­с­ки. Там има шан­са да се срещ­не и с Чудо­мир, кой­то сам илюс­т­ри­ра про­из­ве­де­ни­я­та си и наблю­да­ва мла­дия Миха­лис. По-къс­но се пре­мес­т­ва в София и се обу­ча­ва в Ака­де­ми­я­та за изящ­ни изкус­т­ва „Нико­лай Пав­ло­вич“. В София и Париж са пър­ви­те му самос­то­я­тел­ни излож­би през 1971 г., къде­то показ­ва пре­дим­но живо­пис, изграж­да­ща соб­с­тве­на худо­жес­т­ве­на иден­тич­ност чрез тех­ни­ки­те, но и с вгра­де­ни­те посла­ния в кар­ти­ни­те му. Също в Париж се сре­ща с баща си, но като че ли е къс­но и е труд­но и за два­ма­та да се при­поз­на­ят в роли­те на баща и син.

Оста­на­ли­ят поло­вин век е рабо­та – рабо­та, коя­то е сми­съ­лът на живо­та му: кар­ти­ни, сте­но­пи­си, кола­жи… И Ева, жена­та до него, дари­ла го със син.

Миха­лис Гару­дис-тво­ре­цът с две родини. 

« ‹ of  4  › »

„Имиг­рант в две кул­ту­ри“, спо­ред позна­ва­чи и при­яте­ли, но посла­ни­я­та, кои­то него­ви­те твор­би изпра­щат, са валид­ни за чове­чес­т­во­то и са показ­ва­ни в све­тов­ни­те музеи и час­т­ни колек­ци­о­нер­с­ки сбир­ки. Зна­ко­ви­те „Мас­ли­ни“, „Пепе­ру­ди“ и „Нике-Побе­да­та“, заед­но с още двай­се­ти­на него­ви твор­би, са сред юби­лей­на­та му излож­ба през 2021 г. в гале­рия „Арте“ в София – осем­де­сет годи­ни живот, посве­тен на изкус­т­во­то в Бъл­га­рия и Гър­ция. Да тъл­ку­ва­ме иде­и­те, исто­ри­и­те и емо­ци­и­те, впле­те­ни в кар­ти­ни­те му, ще е опрос­тен­чес­ко, зато­ва ще го напра­вим с думи на тво­ре­ца: пепе­ру­ди­те са с изго­ре­ни кри­ла и про­бо­де­ни, как­то е цяла­та ни земя и при­ро­да; побе­ди­те ни са спор­ни, вър­за­ни някак, огра­ни­че­ни и за смет­ка на няко­го; све­щи­те са този кра­тък и кре­хък живот, гонен от вятъ­ра; раз­се­че­на антич­ност, но незаб­ра­вен блян.

Това са и посла­ни­я­та на мъд­рия Гару­дис, съб­ра­ни в излож­ба­та „Завръ­ща­не­то“ през 2023 г. и пока­за­ни в гале­рия „Бъл­га­ри“. Post mortem. Цик­ли­те „Натюр­мор­ти“, „Мор­с­ки моти­ви“, „Мас­ли­ни“, „Егейс­ки моти­ви“, „Ком­по­зи­ции с пиро­ни“, „Антич­ни моти­ви“, „Нике-Побе­да­та“, „Пепе­ру­ди“ – фило­со­фът Гару­дис, житейс­ка фило­со­фия, офор­ме­на след най-кър­ва­ва­та све­тов­на вой­на и нед­вус­мис­ле­но пока­за­на в платна-метафори.

Миха­лис Гару­дис-тво­ре­цът с две родини. 

« ‹ of  4  › »

Мону­мен­тал­ни­те сте­но­пи­си, реле­фи и мозай­ки в бъл­гар­с­ко­то твор­чес­т­во на авто­ра са впе­чат­ля­ва­щи. В съав­тор­с­т­во или самос­то­я­тел­но, авто­рът визу­а­ли­зи­ра иде­и­те на бъл­гар­с­ко­то Въз­раж­да­не, на сла­вян­с­т­во­то, на при­ем­с­т­ве­ност­та през веко­ве­те. Сте­но­пи­сът „Въз­раж­да­не“ в Рези­ден­ция „Пер­ла“, Бур­гас; мозай­ка­та в 55‑о учи­ли­ще в София; мозай­ка­та в х‑л „Сла­вя­ни“, Вели­ко Тър­но­во; стен­на­та мозай­ка в НДК, София – насоч­ват пря­ко към сла­вян­с­ка­та кул­ту­ра и исто­рия. Чрез моза­ич­на­та тех­ни­ка се визу­а­ли­зи­ра иде­я­та за бъл­гар­с­ко­то сред­но­ве­ко­вие и неиз­беж­но­то въз­раж­да­не на наци­я­та. Твор­би­те ясно под­чер­та­ват дъл­бо­ки­те исто­ри­чес­ки коре­ни на бъл­гар­с­кия народ. Сте­но­пи­сът в х‑л „Янт­ра“ във Вели­ко Тър­но­во; мозай­ка­та в слад­кар­ни­ца „Полта­ва“, Вели­ко Тър­но­во; сте­но­пи­сът „Изкус­т­во през веко­ве­те“ в Дома на кино­то, София са диа­ло­гът меж­ду раз­лич­ни­те епо­хи и циви­ли­за­ции, обе­ди­не­ни от стре­ме­жа към кра­со­та и позна­ние, и са артис­тич­но удос­то­ве­ре­ние за цен­нос­ти­те, вяра­та и стре­ме­жи­те на една култура.

Вед­на­га след юби­лей­на­та си излож­ба в Бъл­га­рия, на 17 октом­в­ри 2021 г., Миха­лис Гару­дис си отива от нашия свят. Почи­ва в Солун. Но фак­тът, че пиша тези думи за него, зна­чи само едно – има хора, кои­то не си отиват нико­га. В почет­на­та кни­га на учи­ли­ще­то в гр. Павел баня, в кое­то е учил, на уче­ни­ци­те, а и на всич­ки нас, той поже­ла­ва „любов към роди­на­та, кра­со­та­та и изкус­т­во­то“.

Ста­ти­я­та под­гот­ви: Иван Христов

Линк към фай­ла на статията ⇒

Пред­ста­вя­не на най-важ­ни­те момен­ти от живо­та на худож­ни­ка и изоб­ра­же­ния на него­ви емб­ле­ма­тич­ни творби.

Линк към фай­ла на презентацията ⇒

Твор­би на худож­ни­ка пред­ста­ве­ни в гале­рия “Арте” през 2021 г. и в гале­рия “Бъл­га­ри” през 2023 г.

Обрат­но към стра­ни­ца­та на проекта ⇒

Посе­те­те стра­ни­ца­та на Уче­ни­чес­ка­та Арт работилница ⇒

Про­ект „Миха­лис Гару­дис – тво­ре­цът с две роди­ни. Живот меж­ду две кул­ту­ри.“ изпъл­нен от Гръц­ко-бъл­гар­с­ко сдру­же­ние за кул­ту­ра „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“, Ати­на по Наци­о­нал­на програ­ма „Нераз­ка­за­ни­те исто­рии на бъл­га­ри­те“ 2025 – 2026