Генчо Банев за творчеството на Валери Петров в Гърция

 

 

 

 

 

 

Вале­ри Пет­ров в Гърция

 

Ген­чо Банев

лек­тор по Бъл­гар­с­ки език и кул­ту­ра в Атин­с­кия университет,
посла­ник на Наци­о­нал­на програ­ма „Нераз­ка­за­ни­те исто­рии на  българите“

 

Вале­ри Пет­ров (1920 – 2014) е бъл­гар­с­ки поет, пре­во­дач и писа­тел на пие­си и фил­мо­ви сце­на­рии. Той е пър­ви­ят дра­ма­тург, чия­то пие­са е поста­ве­на през далеч­на­та 1987 г. на гръц­ка теат­рал­на сце­на – извес­т­на­та „Пук“ или „Въл­шеб­но­то бисер­че“. В рам­ки­те на про­ек­та „Нераз­ка­за­ни­те исто­рии на бъл­га­ри­те“, Бъл­гар­с­ко­то недел­но учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на, в сът­руд­ни­чес­т­во с лек­то­ра­та по бъл­гар­с­ки език и кул­ту­ра в Депар­та­мен­та по рус­ки език и лите­ра­ту­ра и сла­вис­ти­ка на Атин­с­кия наци­о­на­лен и Капо­дис­т­ри­ев уни­вер­си­тет напра­ви нова, ори­ги­нал­на адап­та­ция, „Мор­с­ко синьо“, на доб­ре позна­то­то про­из­ве­де­ние, кое­то беше пред­ста­ве­но на бъл­гар­с­ки и гръц­ки език от уче­ни­ци на учи­ли­ще­то, с цел пове­че уче­ни­ци и сту­ден­ти да се докос­нат до твор­чес­т­во­то на Вале­ри Пет­ров и по този начин да напра­вят „Въл­шеб­но­то бисер­че“ по-широ­ко извес­т­но в Гърция.

След­ва­щи­ят текст обоб­ща­ва изво­ди­те от изслед­ва­ни­я­та вър­ху твор­чес­т­во­то на Вале­ри Пет­ров (1920 – 2014), про­ве­де­ни със сту­ден­ти. Про­уч­ва­ни­я­та и пре­во­ди­те на сту­ден­ти­те са извър­ше­ни в рам­ки­те на кур­со­ве­те по бъл­гар­с­ки език и кул­ту­ра или на еже­год­ния сту­дент­с­ки кон­курс по бъл­га­рис­ти­ка, но и по повод учас­тия в изсле­до­ва­тел­с­ки про­ек­ти и кон­фе­рен­ции. Сту­ден­ти­те има­ха въз­мож­ност да про­че­тат и пре­ве­дат откъ­си от сти­хо­ве и пие­си за деца, от сбор­ни­ка „Пет при­каз­ки“, на голе­мия бъл­гар­с­ки поет, пре­во­дач и драматург.

В Гър­ция, докол­ко­то зна­ем, сти­хо­ве на Вале­ри Пет­ров са пре­ве­де­ни за пър­ви път през 1971  г. в Анто­ло­ги­я­та на бъл­гар­с­ка­та поезия от Арис Дик­те­ос. Напос­ле­дък още него­ви сти­хо­ве бяха пре­ве­де­ни в  Анто­ло­ги­я­та на бъл­гар­с­ка­та поезия на Кос­тас Бар­бу­тис (изд. „Одос Панос“, 2019). Един­с­т­ве­но­то ни извес­т­но изслед­ва­не на гръц­ки език е на Фоти­ни Хрис­та­ку­ди-Кон­с­тан­ти­ни­ду, коя­то през 2017 г. пуб­ли­ку­ва в науч­но­то спи­са­ние Mare Ponticum обзор на поетич­но­то твор­чес­т­во на авто­ра, изра­зя­ващ „тра­ди­ци­он­ни“ въз­гле­ди за бъл­гар­с­ка­та фило­ло­ги­чес­ка наука от соци­а­лис­ти­чес­кия пери­од и под­чер­та­ващ фак­та, че авто­рът също при­над­ле­жи към левицата.

Извес­т­ни­ят и награж­да­ван поет и пре­во­дач Вале­ри Пет­ров ста­ва осо­бе­но извес­тен след нала­га­не­то на кому­нис­ти­чес­кия режим, като същев­ре­мен­но запа­зи име­то си след пада­не­то на реал­ния соци­а­ли­зъм, като спе­че­ли любов­та на наро­да за цяло­то си творчество.

Веро­ят­но най-извес­т­но­то му про­из­ве­де­ние е сбор­ни­кът „Пет при­каз­ки“. От края на 60-те годи­ни Вале­ри Пет­ров започ­ва да пише мно­го харак­тер­ни и спе­ци­фич­ни при­каз­ки за деца, съче­та­вай­ки поези­я­та с теа­тъ­ра. Ско­ро тези при­каз­ки се кач­ват на дет­с­ки­те теат­рал­ни сце­ни, като кук­ле­ни теат­ри или теат­рал­ни пред­став­ле­ния. Пър­ва е „Коп­че за сън“  (на сце­на­та през 1968 г.) и „Бяла при­каз­ка“ (изда­де­на през 1977 г.). След­ват дру­ги изда­ния и мно­го пред­став­ле­ния, най-извес­т­ни­те от кои­то са „Меко каза­но“ (1979), „В лун­на­та стая“ (1983) и „Пук“ (1983). Сбор­ни­кът „Пет при­каз­ки“ изли­за през 1986 г. и жъне огро­мен успех.

Вале­ри Пет­ров „идва“ в Гър­ция по-рано от все­ки друг бъл­гар­с­ки дра­ма­тург. Този факт се дъл­жи на при­яте­ли и про­фе­си­о­на­лис­ти в теа­тъ­ра, дошли в Гър­ция, като Юри Сту­пел, или на хора от гръц­ки про­из­ход в бъл­гар­с­кия теа­тър, като Кири­а­кос Арги­ро­пу­лос. При­каз­ка­та „Пук“ или „Въл­шеб­но­то бисер­че“, как­то е пре­ве­де­на, ско­ро е поста­ве­на на дет­с­ка­та сце­на в Солун (1987 г.) и така се сла­га нача­ло­то на при­със­т­ви­е­то на важ­ни бъл­гар­с­ки теат­рал­ни пие­си в Гър­ция. Този успех може би се дъл­жи на два важ­ни фактора.

Пър­во, ста­ва въп­рос за дет­с­ка пие­са под фор­ма­та на кук­лен теа­тър, коя­то вна­ся нови режи­сьор­с­ки тех­ни­ки, тех­ни­ка­та на чер­ния Праж­ки теа­тър, в кой­то фигу­ри­те са осве­те­ни на тъмен фон, съз­да­вай­ки една осо­бе­на, дру­га, атмос­фе­ра на сце­на­та и в целия театър.

Вто­ро, сът­руд­ни­ци от бъл­гар­с­кия и гръц­кия теат­ра­лен свят рабо­тят в тяс­но сът­руд­ни­чес­т­во под ръко­вод­с­тво­то на самия автор. Освен това пие­са­та кул­ти­ви­ра есте­ти­ка­та на теа­тъ­ра с посла­ния към мал­ки и голе­ми по морал­ни въп­ро­си, без, поне не оче­вид­ни, еле­мен­ти от общес­т­ве­но-поли­ти­чес­ки харак­тер, кои­то по това вре­ме биха мог­ли да въз­пре­пят­с­тват сът­руд­ни­чес­т­во­то меж­ду две­те стра­ни. След „Пук“ на Вале­ри Пет­ров на гръц­ка сце­на те бяха поста­ве­ни от 90-те твор­би на дру­ги бъл­гар­с­ки писа­те­ли, като Ста­нис­лав Стра­ти­ев, Хрис­то Бочев, Сте­фан Цанев и др. Не би било пре­уве­ли­че­но да се твър­ди, че бъл­гар­с­ки­ят теа­тър от 70-те и 80-те годи­ни ста­ва попу­ля­рен на гръц­ка­та сце­на след 90-те годи­ни, и тези про­из­ве­де­ния сега при­над­ле­жат към „кла­си­чес­кия“ репер­то­ар в гръц­кия театър.

Обоб­ща­вай­ки, отбе­ляз­ва­ме, че люби­ми­ят бъл­гар­с­ки писа­тел Веле­ри Пет­ров ста­на попу­ля­рен в Гър­ция с „Пук“ или „Въл­шеб­но­то бисер­че“, кое­то се изпъл­ня­ва някол­ко пъти в Солун с голям успех (KBBE 1987, ΕλληνικόςΒορράς, 1987) С тази пие­са евро­пейс­ки­ят така наре­чен черен теа­тър се кач­ва на гръц­ка­та сце­на. След­ват пред­став­ле­ния в дру­ги гръц­ки гра­до­ве и в Кипър, къде­то с голям успех е игра­на адап­та­ция на тема­та на Питър Пан

 

 

Театрални представления в Гърция и Кипър

Про­уч­ва­не на Еле­ни Цохандади 

в сът­руд­ни­чес­т­во с Ген­чо Банев и Юри Ступел

 

 “Вълшебната перла (Пук)”

Гър­ция

 

Една от най-доб­ри­те пие­си в све­та за деца е напи­са­на от Вале­ри Пет­ров. Това е при­каз­ка „Пук“ от сбор­ни­ка „Пет При­каз­ки“ (1986), коя­то раз­каз­ва за мал­ко моми­чен­це, Лили, коя­то дока­то е сама вкъ­щи, слу­ша при­каз­ка по теле­фо­на. По чудо моми­че­то се пре­на­ся на дъно­то на море­то, в при­каз­ния свят на тиши­на­та. Там се запоз­на­ва с най-гроз­на­та риба на мор­с­ко­то дъно, Хри­ли, коя­то е геро­ят на при­каз­ка­та. Моми­чен­це­то започ­ва да тър­си въл­шеб­но­то бисер­че, коя­то ще я напра­ви по-доб­ра и накрая откри­ва, че въл­шеб­но­то бисер­че, кое­то пра­ви хора­та по-доб­ри, не е на дъно­то на море­то, а е в сър­ца­та на хората.

Пре­ми­е­ра: Крал­с­ки теа­тър, 12/04/1987 на дет­с­ка­та сце­на на Наци­о­нал­ния теа­тър на Север­на Гър­ция (Κ.Θ.Β)

Пре­вод: Три­ан­та­фи­лос Кириакидис

Режи­сьор: Кири­а­кос Арги­ро­пу­лос (режи­сьор на Софийс­кия дър­жа­вен театър)

Със­тав: Юри Сту­пел

Пие­са­та „Пук“ е пре­ве­де­на със загла­вие „Въл­шеб­но­то бесер­че“ с раз­ре­ше­ни­е­то на Вале­ри Пет­ров и се играе три поред­ни годи­ни (1987 – 1989). Общо в Солун са поста­ве­ни 30 пред­став­ле­ния и са при­със­т­ва­ли 7 629 зрители.

 

Пре­ми­е­ра: „Крал­с­ки теа­тър“, 12/04/1987

След­ват пред­став­ле­ния в 6 – 7 теа­тъ­ра в цяла Гърция.

~ ~ ~

Юри Сту­пел, родом от Бъл­га­рия, е кос­мо­по­ли­тен теат­ра­лен музи­кант със меж­ду­на­род­на дей­ност. Твор­би­те му са доб­ре позна­ти в област­та на теат­рал­на­та и фил­мо­ва­та музи­ка. Живее в Гър­ция от три­де­сет и пет годи­ни. Наред с дру­ги неща, той пре­веж­да пие­си от бъл­гар­с­кия теа­тър и пише музи­ка за теат­рал­ни поста­нов­ки, кои­то са изклю­чи­тел­но успеш­ни в Гър­ция и Кипър. Така допри­на­ся зна­чи­тел­но за насър­ча­ва­не­то на кул­тур­ния обмен и връз­ки­те меж­ду две­те стра­ни (ΚΒΒΕ 1987: «Το μαγικό μαργαριτάρι», Ελληνικός Βορράς, 1987).

~ ~ ~

Кипър

На 10 октом­в­ри 1999 г. Дет­с­ка­та сце­на на Кипър­с­ка­та теат­рал­на орга­ни­за­ция (ΘΟΚ) пред­ста­вя пие­са­та, пре­ве­де­на и адап­ти­ра­на от Юрий Сту­пел и Кос­тас Арги­ро­пу­лос и режи­си­ра­на от Анд­ре­ас Меле­кис. Нова­тор­с­ко­то е, че пие­са­та е пред­ста­ве­на с тех­ни­ка­та на чер­ния теа­тър, нещо, кое­то се случ­ва за пър­ви път от кипър­с­ка про­фе­си­о­нал­на дет­с­ка сце­на. С помощ­та на сини кутии, но и спе­ци­ал­но освет­ле­ние, кое­то под­сил­ва цве­то­ве­те и съз­да­ва на сце­на­та маги­я­та на три­из­ме­рен образ, се реду­ват музи­ка, танц и реч. Виж­да се само това, кое­то е нари­су­ва­но със спе­ци­ал­на боя, коя­то све­ти и всич­ко оста­на­ло е боя­ди­са­но в чер­но и не се виж­да. Ниш­ки­те на пред­став­ле­ни­е­то се задвиж­ват от актьо­ри и кук­ли, спе­ци­ал­но изра­бо­те­ни в рабо­тил­ни­ци в България.

Как­то отбе­ляз­ва тога­ваш­ни­ят дирек­тор на Кипър­с­ка­та теат­рал­на орга­ни­за­ция, този спек­та­къл е исто­ри­чес­ко съби­тие в кипър­с­кия дет­с­ки теа­тър. Заслу­жа­ва да се отбе­ле­жи, че про­дук­ци­я­та има най-голя­ма посе­ща­е­мост в срав­не­ние с оста­на­ли про­из­ве­де­ния на дет­с­ка­та сце­на дото­га­ва,  поста­вяй­ки рекор­д­на посе­ща­е­мост за дет­с­ка­та сце­на в Кипър с 50 142 зри­те­ли в 99 представления.

По-къс­но пие­са­та се играе през пери­о­да от 2001 до 2003 г. на дет­с­ка­та сце­на на теа­тър „Кно­сос“, също с тех­ни­ка­та на чер­ния теа­тър, в пре­вод и с музи­ка от Юри Сту­пел, адап­ти­ра­на и режи­си­ра­на от Лам­б­рос Цан­кас и хоре­ог­ра­фии от Таня Мил­те­но­ва (Ριζοσπάστης 2011, Θέατρο Κνωσσός, «Ιστορικό Παραστάσεων» 1978 – 2019).

 

Скрийн­шот от пред­став­ле­ни­е­то “Puck! Въл­шеб­на­та пер­ла” на дет­с­ка­та сце­на на теа­тър “Кно­сос”

Вре­ме­то, в кое­то се раз­гръ­ща тази пие­са, вина­ги е съоб­ра­зен със съв­ре­ми­е­то. Днес, може би пове­че от вся­ко­га, работ­но­то вре­ме на роди­те­ли­те и тем­по­то на съв­ре­мен­ния живот засил­ват само­та­та, коя­то мал­ки­те деца чув­с­т­ват. Све­тът, съз­да­ден от въз­рас­т­ни­те, за съжа­ле­ние е пълен с гроз­ни обра­зи и нечо­веш­ко пове­де­ние. Души­те на невин­ни деца със сигур­ност тър­сят онзи бисер, кой­то ще раз­кра­си сър­ца­та на хора­та и на целия свят. Про­из­ве­де­ни­е­то на Вале­ри Пет­ров оста­ва неп­ре­ход­но за мал­ки и голе­ми, като тър­се­не на сми­съ­ла на живо­та на вся­ко човеш­ко същество.

 

 

В страната на Питър Пан“

 

На 4 фев­ру­а­ри 2001 г. пие­са­та на бъл­гар­с­кия писа­тел Вале­ри Пет­ров „В стра­на­та на Петър Пан“, пре­ве­де­на от Вула Карам­би­ду, адап­ти­ра­на от Лиа­на Кота­ла­ки­ду и режи­си­ра­на от Алек­сия Папа­ла­за­ру и музи­ка от Юри Сту­пел, е  поста­ве­на от  Дет­с­ка­та сце­на на Общин­с­кия теа­тър в Нико­зия в Кипър. В пие­са­та три­ма актьо­ри се превръ­щат в деца, Май­къл, Джон и Уен­ди,  кои­то са бра­тя и сес­т­ра и живе­ят в Анг­лия. Една нощ те са посе­те­ни от Питър Пан и фея­та Дийн Дийн, пристиг­на­ла от Земя­та, коя­то нико­га не е същес­т­ву­ва­ла, къде­то живе­ят изгу­бе­ни­те мом­че­та, кои­то не искат да рас­тат. Уен­ди изли­за с Питър Пан и заед­но с бра­тя­та и сес­т­ри­те си пъту­ват до Земя­та, коя­то нико­га не е същес­т­ву­ва­ла. Изгу­бе­ни­те мом­че­та пост­ро­я­ват къща за Уен­ди и я молят да им бъде май­ка, а Питър –  баща. Извед­нъж капи­тан Хук, вра­гът на Питър, се появя­ва и граб­ва всич­ки деца, за да ги убие. С помощ­та на три­ма­та бра­тя Петър побеж­да­ва Хук и го учи как­во озна­ча­ват любов­та и добро­та­та. След мно­го приклю­че­ния деца­та се завръ­щат у дома,  но Питър Пан им обе­ща­ва, че ще се срещ­нат отно­во. Деца­та чрез сво­е­то пъту­ва­не и чрез тази неж­на пие­са изпра­щат посла­ния за любов, вза­и­мо­по­мощ и раз­би­ра­не (Τουμάζου, Αστέρω, 2012).

Брой пред­став­ле­ния: 74

Брой зри­те­ли: 38.441

 

 

 

Валери Петров. Един прекрасен човек

 

Интер­вю на внуч­ка­та на Вале­ри Пет­ров, Анна Хаджи­ми­ше­ва, пред Васи­ли­ки Дара, сту­дент­ка­та от Атин­с­кия уни­вер­си­тет. Интер­вю­то е взе­то на  26.04.2020 г. за годиш­ния сту­дент­с­ки кон­курс по българистика

 

Мно­го пъти, за да опоз­на­ем някой велик човек, кой­то вече не е сред живи­те и за да раз­бе­рем – докол­ко­то е въз­мож­но – дело­то му, тряб­ва да гово­рим с хора­та, кои­то са живе­ли с него и са спо­де­ли­ли с него мно­го лич­ни моменти.

За нуж­да­та на мое­то изслед­ва­не се свър­зах с внуч­ка­та на голе­мия писа­тел, г‑жа Анна Хаджи­ми­ше­ва, коя­то е дъще­ря на дъще­ря му и я помо­лих в крат­ко интер­вю да ми раз­ка­же за чове­ка Вале­ри Пет­ров, него­вия харак­тер и да спо­де­ли с мен лич­ния си опит за това как­во е да имаш тази вели­ка лич­ност на изкус­т­во­то като дядо.

Г‑жа Хаджи­ми­ше­ва се отзо­ва на пока­на­та ми и ми раз­ка­за след­но­то за дядо си:

Той беше мно­го мил и затво­рен човек. Той нико­га не е харес­вал свет­ли­на­та на про­жек­то­ри­те и бля­съ­ка, коя­то след­ва славата.

Обик­но­ве­но, кога­то отивах­ме да го посе­тим в къща­та му, той беше потъ­нал в сво­я­та рабо­та и изслед­ва­ния. Той беше най-доб­ри­ят дядо, кой­то може­ше да същес­т­ву­ва. Напи­сал е едно мал­ко сти­хот­во­ре­ние, посве­те­но на мен. Нари­ча се „Лято“, с посве­ще­ние „На г‑ца Анна Хаджи­ми­ше­ва“. Той напи­са и кни­га­та „Пет при­каз­ки“ за брат ми и за мен!

Беше чув­с­т­ви­те­лен, оби­ча­ше деца­та. Мно­го хора каз­ват, че сами­ят той е бил голя­мо дете. Мис­ля, че е запа­зил дет­с­ко­то живо у себе си…

Кога­то полу­ча­ва­ше пока­на, той беше мно­го учтив и вина­ги отго­ва­ря­ше. Има­ше мно­го учи­ли­ща, дет­с­ки гра­ди­ни и лите­ра­тур­ни клу­бо­ве, кои­то иска­ха да се срещ­нат с него и бих каза­ла, че кога­то ста­ва­ше дума за деца, той нико­га не беше каз­вал „Не“.

Дядо ми наис­ти­на оби­ча­ше море­то. Има някол­ко него­ви твор­би, посве­те­ни на море­то. Живе­ем в София, но има­ме мал­ка къща на бре­га на Чер­но море. Цяло­то семейс­т­во беше там, кога­то той почи­на в края на август 2014 годи­на. Мно­го е важ­но, че той пре­ка­ра послед­ни­те си дни край морето…”

 


Биб­ли­ог­ра­фия

(1971) Ανθολογία Βουλγαρικής Ποίησης, μτφ Άρης Δικταίος, Αθήνα: Δοδώνη, 1971 (ποιήματα: Αιγυπτιακός τάφος, Θυσία ενός γουρουνιού, Τοτρελό φύλλο)  / Анто­ло­гия на бъл­гар­с­ка­та поезия, от Арис Дик­те­ос, Ати­на: Додо­ни, 1971

(1978 – 2019) Θέατρο Κνωσσός, «Ιστορικό Παραστάσεων» 1978 – 2019 / Теа­тър Кно­сос, “Исто­рия на спек­так­ли­те” 1978 – 2019 <https://www.theatroknossos.gr/ исто­рия-спек­так­ли/ > [спек­так­ли]

(1987) Ελληνικός Βορράς, 1987: Θεατρική κριτική για το «Μαγικό Μαργαριτάρι», Ελληνικός Βορράς, 12/4/1987 / Гръц­ки север, 1987: Теат­рал­на рецен­зия за “Въл­шеб­на­та пер­ла”, гръц­ки север, 12/4/1987 <https://www.ntng.gr/default.aspx?lang=el-GR&page=2&production=4392&mode=19&item=10475> [теат­рал­на рецензия]

(1987) ΚΒΒΕ 1987: «Το μαγικό μαργαριτάρι (Πουκ)», ΚΒΒΕ  / KBBE 1987: “Въл­шеб­на­та пер­ла (Puck)”, KBBE (ntng.gr) <https://www.ntng.gr/default.aspx?lang=el-GR&page=2&production=4392> [изпъл­не­ние]

(2001) Στη χώρα του Πίτερ Παν» Παιδική Σκηνή του Δημοτικού Θεάτρου Λευκωσίας της Κύπρου  / „В стра­на­та на Питър Пан“, Дет­с­ка сце­на на Общин­с­ки теа­тър Нико­зия, Кипър <https://www.thoc.org.cy/el/events/275> [пред­став­ле­ние]

(2011) Ριζοσπάστης, 2011: «Αναζητούν το μαγικό μαργαριτάρι», Ριζοσπάστης  / „Те тър­сят въл­шеб­но­то бисер­че”, Ризос­пас­тис, 11.11.2011 <https://www.rizospastis.gr/story.do?id=1020822> [теат­ра­лен преглед]

(2012) Toumazou, Astero, 2012: “Дет­с­ка­та сце­на на Кипър­с­ка­та теат­рал­на орга­ни­за­ция: От пър­во­то пред­став­ле­ние до днес (1976 – 2011)”, дип­лом­на рабо­та 2012 <http://ikee.lib.auth.gr/record/129403/files/GRI-2012 – 8830.pdf> [про­уч­ва­не]

(2017) Χριστακούδη-Κωνσταντινίδου, Φωτεινή 2017 «Η βουλγαρική ποίηση 1945 – 1955. Δυναμική, ιδέες, προβλήματα. Ο Βαλέρι Πετρόβ»,  / Хрис­та­ку­ди-Кон­с­тан­ти­ни­ду, Фоти­ни 2017 “Бъл­гар­с­ка поезия 1945 – 1955. Дина­ми­ка, идеи, проб­ле­ми. Вале­ри Пет­ров”, Mare Ponticum, 6, 2017, 71 – 75 <http://mareponticum.bscc.duth.gr/index_htm_files/6_Konstandinidou_6.pdf> [про­уч­ва­не]

(2019) Ανθολογία Βουλγαρικής Ποίησης, μτφ Κώστας Μπαρμπούτης, Αθήνα: Οδός Πανός, 2019 (ποιήματα: Στη γαλάζια θάλασσα, Ιπτάμενοιάνθρωποι, Ματαιότης Ματαιοτήτων) / Анто­ло­гия на бъл­гар­с­ка­та поезия, от Кос­тас Бар­бу­тис, Ати­на: ули­ца Панос, 2019