Валери Петров в Гърция
Генчо Банев
лектор по Български език и култура в Атинския университет,
посланик на Национална програма „Неразказаните истории на българите“
Валери Петров (1920 – 2014) е български поет, преводач и писател на пиеси и филмови сценарии. Той е първият драматург, чиято пиеса е поставена през далечната 1987 г. на гръцка театрална сцена – известната „Пук“ или „Вълшебното бисерче“. В рамките на проекта „Неразказаните истории на българите“, Българското неделно училище „Паисий Хилендарски“ в Атина, в сътрудничество с лектората по български език и култура в Департамента по руски език и литература и славистика на Атинския национален и Каподистриев университет направи нова, оригинална адаптация, „Морско синьо“, на добре познатото произведение, което беше представено на български и гръцки език от ученици на училището, с цел повече ученици и студенти да се докоснат до творчеството на Валери Петров и по този начин да направят „Вълшебното бисерче“ по-широко известно в Гърция.
Следващият текст обобщава изводите от изследванията върху творчеството на Валери Петров (1920 – 2014), проведени със студенти. Проучванията и преводите на студентите са извършени в рамките на курсовете по български език и култура или на ежегодния студентски конкурс по българистика, но и по повод участия в изследователски проекти и конференции. Студентите имаха възможност да прочетат и преведат откъси от стихове и пиеси за деца, от сборника „Пет приказки“, на големия български поет, преводач и драматург.
В Гърция, доколкото знаем, стихове на Валери Петров са преведени за първи път през 1971 г. в Антологията на българската поезия от Арис Диктеос. Напоследък още негови стихове бяха преведени в Антологията на българската поезия на Костас Барбутис (изд. „Одос Панос“, 2019). Единственото ни известно изследване на гръцки език е на Фотини Христакуди-Константиниду, която през 2017 г. публикува в научното списание Mare Ponticum обзор на поетичното творчество на автора, изразяващ „традиционни“ възгледи за българската филологическа наука от социалистическия период и подчертаващ факта, че авторът също принадлежи към левицата.
Известният и награждаван поет и преводач Валери Петров става особено известен след налагането на комунистическия режим, като същевременно запази името си след падането на реалния социализъм, като спечели любовта на народа за цялото си творчество.
Вероятно най-известното му произведение е сборникът „Пет приказки“. От края на 60-те години Валери Петров започва да пише много характерни и специфични приказки за деца, съчетавайки поезията с театъра. Скоро тези приказки се качват на детските театрални сцени, като куклени театри или театрални представления. Първа е „Копче за сън“ (на сцената през 1968 г.) и „Бяла приказка“ (издадена през 1977 г.). Следват други издания и много представления, най-известните от които са „Меко казано“ (1979), „В лунната стая“ (1983) и „Пук“ (1983). Сборникът „Пет приказки“ излиза през 1986 г. и жъне огромен успех.
Валери Петров „идва“ в Гърция по-рано от всеки друг български драматург. Този факт се дължи на приятели и професионалисти в театъра, дошли в Гърция, като Юри Ступел, или на хора от гръцки произход в българския театър, като Кириакос Аргиропулос. Приказката „Пук“ или „Вълшебното бисерче“, както е преведена, скоро е поставена на детската сцена в Солун (1987 г.) и така се слага началото на присъствието на важни български театрални пиеси в Гърция. Този успех може би се дължи на два важни фактора.
Първо, става въпрос за детска пиеса под формата на куклен театър, която внася нови режисьорски техники, техниката на черния Пражки театър, в който фигурите са осветени на тъмен фон, създавайки една особена, друга, атмосфера на сцената и в целия театър.
Второ, сътрудници от българския и гръцкия театрален свят работят в тясно сътрудничество под ръководството на самия автор. Освен това пиесата култивира естетиката на театъра с послания към малки и големи по морални въпроси, без, поне не очевидни, елементи от обществено-политически характер, които по това време биха могли да възпрепятстват сътрудничеството между двете страни. След „Пук“ на Валери Петров на гръцка сцена те бяха поставени от 90-те творби на други български писатели, като Станислав Стратиев, Христо Бочев, Стефан Цанев и др. Не би било преувеличено да се твърди, че българският театър от 70-те и 80-те години става популярен на гръцката сцена след 90-те години, и тези произведения сега принадлежат към „класическия“ репертоар в гръцкия театър.
Обобщавайки, отбелязваме, че любимият български писател Велери Петров стана популярен в Гърция с „Пук“ или „Вълшебното бисерче“, което се изпълнява няколко пъти в Солун с голям успех (KBBE 1987, ΕλληνικόςΒορράς, 1987) С тази пиеса европейският така наречен черен театър се качва на гръцката сцена. Следват представления в други гръцки градове и в Кипър, където с голям успех е играна адаптация на темата на Питър Пан
Театрални представления в Гърция и Кипър
Проучване на Елени Цохандади
в сътрудничество с Генчо Банев и Юри Ступел
“Вълшебната перла (Пук)”
Гърция
Една от най-добрите пиеси в света за деца е написана от Валери Петров. Това е приказка „Пук“ от сборника „Пет Приказки“ (1986), която разказва за малко момиченце, Лили, която докато е сама вкъщи, слуша приказка по телефона. По чудо момичето се пренася на дъното на морето, в приказния свят на тишината. Там се запознава с най-грозната риба на морското дъно, Хрили, която е героят на приказката. Момиченцето започва да търси вълшебното бисерче, която ще я направи по-добра и накрая открива, че вълшебното бисерче, което прави хората по-добри, не е на дъното на морето, а е в сърцата на хората.
Премиера: Кралски театър, 12/04/1987 на детската сцена на Националния театър на Северна Гърция (Κ.Θ.Β)
Превод: Триантафилос Кириакидис
Режисьор: Кириакос Аргиропулос (режисьор на Софийския държавен театър)
Състав: Юри Ступел
Пиесата „Пук“ е преведена със заглавие „Вълшебното бесерче“ с разрешението на Валери Петров и се играе три поредни години (1987 – 1989). Общо в Солун са поставени 30 представления и са присъствали 7 629 зрители.

Следват представления в 6 – 7 театъра в цяла Гърция.
~ ~ ~
Юри Ступел, родом от България, е космополитен театрален музикант със международна дейност. Творбите му са добре познати в областта на театралната и филмовата музика. Живее в Гърция от тридесет и пет години. Наред с други неща, той превежда пиеси от българския театър и пише музика за театрални постановки, които са изключително успешни в Гърция и Кипър. Така допринася значително за насърчаването на културния обмен и връзките между двете страни (ΚΒΒΕ 1987: «Το μαγικό μαργαριτάρι», Ελληνικός Βορράς, 1987).
~ ~ ~
Кипър
На 10 октомври 1999 г. Детската сцена на Кипърската театрална организация (ΘΟΚ) представя пиесата, преведена и адаптирана от Юрий Ступел и Костас Аргиропулос и режисирана от Андреас Мелекис. Новаторското е, че пиесата е представена с техниката на черния театър, нещо, което се случва за първи път от кипърска професионална детска сцена. С помощта на сини кутии, но и специално осветление, което подсилва цветовете и създава на сцената магията на триизмерен образ, се редуват музика, танц и реч. Вижда се само това, което е нарисувано със специална боя, която свети и всичко останало е боядисано в черно и не се вижда. Нишките на представлението се задвижват от актьори и кукли, специално изработени в работилници в България.
Както отбелязва тогавашният директор на Кипърската театрална организация, този спектакъл е историческо събитие в кипърския детски театър. Заслужава да се отбележи, че продукцията има най-голяма посещаемост в сравнение с останали произведения на детската сцена дотогава, поставяйки рекордна посещаемост за детската сцена в Кипър с 50 142 зрители в 99 представления.
По-късно пиесата се играе през периода от 2001 до 2003 г. на детската сцена на театър „Кносос“, също с техниката на черния театър, в превод и с музика от Юри Ступел, адаптирана и режисирана от Ламброс Цанкас и хореографии от Таня Милтенова (Ριζοσπάστης 2011, Θέατρο Κνωσσός, «Ιστορικό Παραστάσεων» 1978 – 2019).

Времето, в което се разгръща тази пиеса, винаги е съобразен със съвремието. Днес, може би повече от всякога, работното време на родителите и темпото на съвременния живот засилват самотата, която малките деца чувстват. Светът, създаден от възрастните, за съжаление е пълен с грозни образи и нечовешко поведение. Душите на невинни деца със сигурност търсят онзи бисер, който ще разкраси сърцата на хората и на целия свят. Произведението на Валери Петров остава непреходно за малки и големи, като търсене на смисъла на живота на всяко човешко същество.
„В страната на Питър Пан“
На 4 февруари 2001 г. пиесата на българския писател Валери Петров „В страната на Петър Пан“, преведена от Вула Карамбиду, адаптирана от Лиана Коталакиду и режисирана от Алексия Папалазару и музика от Юри Ступел, е поставена от Детската сцена на Общинския театър в Никозия в Кипър. В пиесата трима актьори се превръщат в деца, Майкъл, Джон и Уенди, които са братя и сестра и живеят в Англия. Една нощ те са посетени от Питър Пан и феята Дийн Дийн, пристигнала от Земята, която никога не е съществувала, където живеят изгубените момчета, които не искат да растат. Уенди излиза с Питър Пан и заедно с братята и сестрите си пътуват до Земята, която никога не е съществувала. Изгубените момчета построяват къща за Уенди и я молят да им бъде майка, а Питър – баща. Изведнъж капитан Хук, врагът на Питър, се появява и грабва всички деца, за да ги убие. С помощта на тримата братя Петър побеждава Хук и го учи какво означават любовта и добротата. След много приключения децата се завръщат у дома, но Питър Пан им обещава, че ще се срещнат отново. Децата чрез своето пътуване и чрез тази нежна пиеса изпращат послания за любов, взаимопомощ и разбиране (Τουμάζου, Αστέρω, 2012).
Брой представления: 74
Брой зрители: 38.441
Валери Петров. Един прекрасен човек
Интервю на внучката на Валери Петров, Анна Хаджимишева, пред Василики Дара, студентката от Атинския университет. Интервюто е взето на 26.04.2020 г. за годишния студентски конкурс по българистика
Много пъти, за да опознаем някой велик човек, който вече не е сред живите и за да разберем – доколкото е възможно – делото му, трябва да говорим с хората, които са живели с него и са споделили с него много лични моменти.
За нуждата на моето изследване се свързах с внучката на големия писател, г‑жа Анна Хаджимишева, която е дъщеря на дъщеря му и я помолих в кратко интервю да ми разкаже за човека Валери Петров, неговия характер и да сподели с мен личния си опит за това какво е да имаш тази велика личност на изкуството като дядо.
Г‑жа Хаджимишева се отзова на поканата ми и ми разказа следното за дядо си:
„Той беше много мил и затворен човек. Той никога не е харесвал светлината на прожекторите и блясъка, която следва славата.
Обикновено, когато отивахме да го посетим в къщата му, той беше потънал в своята работа и изследвания. Той беше най-добрият дядо, който можеше да съществува. Написал е едно малко стихотворение, посветено на мен. Нарича се „Лято“, с посвещение „На г‑ца Анна Хаджимишева“. Той написа и книгата „Пет приказки“ за брат ми и за мен!
Беше чувствителен, обичаше децата. Много хора казват, че самият той е бил голямо дете. Мисля, че е запазил детското живо у себе си…
Когато получаваше покана, той беше много учтив и винаги отговаряше. Имаше много училища, детски градини и литературни клубове, които искаха да се срещнат с него и бих казала, че когато ставаше дума за деца, той никога не беше казвал „Не“.
Дядо ми наистина обичаше морето. Има няколко негови творби, посветени на морето. Живеем в София, но имаме малка къща на брега на Черно море. Цялото семейство беше там, когато той почина в края на август 2014 година. Много е важно, че той прекара последните си дни край морето…”
Библиография
(1971) Ανθολογία Βουλγαρικής Ποίησης, μτφ Άρης Δικταίος, Αθήνα: Δοδώνη, 1971 (ποιήματα: Αιγυπτιακός τάφος, Θυσία ενός γουρουνιού, Τοτρελό φύλλο) / Антология на българската поезия, от Арис Диктеос, Атина: Додони, 1971
(1978 – 2019) Θέατρο Κνωσσός, «Ιστορικό Παραστάσεων» 1978 – 2019 / Театър Кносос, “История на спектаклите” 1978 – 2019 <https://www.theatroknossos.gr/ история-спектакли/ > [спектакли]
(1987) Ελληνικός Βορράς, 1987: Θεατρική κριτική για το «Μαγικό Μαργαριτάρι», Ελληνικός Βορράς, 12/4/1987 / Гръцки север, 1987: Театрална рецензия за “Вълшебната перла”, гръцки север, 12/4/1987 <https://www.ntng.gr/default.aspx?lang=el-GR&page=2&production=4392&mode=19&item=10475> [театрална рецензия]
(1987) ΚΒΒΕ 1987: «Το μαγικό μαργαριτάρι (Πουκ)», ΚΒΒΕ / KBBE 1987: “Вълшебната перла (Puck)”, KBBE (ntng.gr) <https://www.ntng.gr/default.aspx?lang=el-GR&page=2&production=4392> [изпълнение]
(2001) Στη χώρα του Πίτερ Παν» Παιδική Σκηνή του Δημοτικού Θεάτρου Λευκωσίας της Κύπρου / „В страната на Питър Пан“, Детска сцена на Общински театър Никозия, Кипър <https://www.thoc.org.cy/el/events/275> [представление]
(2011) Ριζοσπάστης, 2011: «Αναζητούν το μαγικό μαργαριτάρι», Ριζοσπάστης / „Те търсят вълшебното бисерче”, Ризоспастис, 11.11.2011 <https://www.rizospastis.gr/story.do?id=1020822> [театрален преглед]
(2012) Toumazou, Astero, 2012: “Детската сцена на Кипърската театрална организация: От първото представление до днес (1976 – 2011)”, дипломна работа 2012 <http://ikee.lib.auth.gr/record/129403/files/GRI-2012 – 8830.pdf> [проучване]
(2017) Χριστακούδη-Κωνσταντινίδου, Φωτεινή 2017 «Η βουλγαρική ποίηση 1945 – 1955. Δυναμική, ιδέες, προβλήματα. Ο Βαλέρι Πετρόβ», / Христакуди-Константиниду, Фотини 2017 “Българска поезия 1945 – 1955. Динамика, идеи, проблеми. Валери Петров”, Mare Ponticum, 6, 2017, 71 – 75 <http://mareponticum.bscc.duth.gr/index_htm_files/6_Konstandinidou_6.pdf> [проучване]
(2019) Ανθολογία Βουλγαρικής Ποίησης, μτφ Κώστας Μπαρμπούτης, Αθήνα: Οδός Πανός, 2019 (ποιήματα: Στη γαλάζια θάλασσα, Ιπτάμενοιάνθρωποι, Ματαιότης Ματαιοτήτων) / Антология на българската поезия, от Костас Барбутис, Атина: улица Панос, 2019