Моята малка, мъничка тайна

Моята Малка Тайна


 

Моята малка, мъничка тайна

 

Моя­та мал­ка, мънич­ка тай­на

е мно­го, мно­го голя­ма –

не ѝ сти­га квад­ра­ту­ра­та стай­на,

за нея просто — изме­ре­ние няма.

Моя­та мал­ка, мънич­ка тай­на

в очи­те ми вся­ко утро се взи­ра,

после поема към небе­то без­к­рай­но,

в огром­но­то прост­ран­с­т­во пул­си­ра.

Моя­та мал­ка, мънич­ка тай­на

е тол­ко­ва скром­на и обич­ли­ва,

само да ѝ про­шеп­неш: “Дай на…“

и заси­я­ва с усмив­ка щас­т­ли­ва.

Моя­та мал­ка, мънич­ка тай­на

вся­ка вечер в длан­та ми заспи­ва.

Съну­ва при­каз­ка своя омай­на-

как сре­ща дру­га тай­на кра­си­ва.

И се събуж­да от съня, въз­ро­де­на

за нови доб­ри, бла­го­род­ни дела,

защо­то знае, че на све­та е роде­на,

да даря­ва радост, да не бъде сама…

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.