Моята малка, мъничка тайна

---

 

Моята малка, мъничка тайна

 

Моя­та мал­ка, мънич­ка тайна

е мно­го, мно­го голяма –

не ѝ сти­га квад­ра­ту­ра­та стайна,

за нея просто – изме­ре­ние няма.

Моя­та мал­ка, мънич­ка тайна

в очи­те ми вся­ко утро се взира,

после поема към небе­то безкрайно,

в огром­но­то прост­ран­с­т­во пулсира.

Моя­та мал­ка, мънич­ка тайна

е тол­ко­ва скром­на и обичлива,

само да ѝ про­шеп­неш: “Дай на…“

и заси­я­ва с усмив­ка щастлива.

Моя­та мал­ка, мънич­ка тайна

вся­ка вечер в длан­та ми заспива.

Съну­ва при­каз­ка своя омайна-

как сре­ща дру­га тай­на красива.

И се събуж­да от съня, възродена

за нови доб­ри, бла­го­род­ни дела,

защо­то знае, че на све­та е родена,

да даря­ва радост, да не бъде сама…

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---