Монолог на душата

Моята Малка Тайна


 

Монолог на душата

 

Добро утро! Да, отно­во съм аз –

твой­та люби­ма, закъ­та­на тай­на,

коя­то те гле­да в унес, в захлас

и те даря­ва с обич­та си омай­на.

 

Дър­жиш ме дъл­бо­ко в сър­це­то -

на завет заклю­че­на, във само­та,

а ми се иска да виж­дам небе­то,

да се пота­пям в лъчи свет­ли­на.

 

Не бой се, не съм играч­ка чуп­ли­ва,

лес­но аз на нико­го не се давам –

макар и чув­с­т­ве­на, и довер­чи­ва,

мога лошо­ти­я­та да раз­поз­на­вам.

 

Оста­ви ме само да се рея на воля

сред гра­ди­ни­те цвет­ни и аро­мат­ни.

Не за себе си, за теб ще се моля –

да са дни­те ти свет­ли и бла­го­дат­ни.

 

Дове­ри се без страх на моя­та сила,

нека запе­ем песен­та си сво­бод­на.

Тога­ва ще съм сигур­на, че съм спа­си­ла

и теб, и мен – с миси­я­та си бла­го­род­на!

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.