Монолог на душата

---

 

Монолог на душата

 

Добро утро! Да, отно­во съм аз –

твой­та люби­ма, закъ­та­на тайна,

коя­то те гле­да в унес, в захлас

и те даря­ва с обич­та си омайна.

 

Дър­жиш ме дъл­бо­ко в сърцето -

на завет заклю­че­на, във самота,

а ми се иска да виж­дам небето,

да се пота­пям в лъчи светлина.

 

Не бой се, не съм играч­ка чуплива,

лес­но аз на нико­го не се давам –

макар и чув­с­т­ве­на, и доверчива,

мога лошо­ти­я­та да разпознавам.

 

Оста­ви ме само да се рея на воля

сред гра­ди­ни­те цвет­ни и ароматни.

Не за себе си, за теб ще се моля –

да са дни­те ти свет­ли и благодатни.

 

Дове­ри се без страх на моя­та сила,

нека запе­ем песен­та си свободна.

Тога­ва ще съм сигур­на, че съм спасила

и теб, и мен – с миси­я­та си благородна!

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---