Малко интервю с Керана Ангелова

Моето малко интервю с Керана Ангелова

В това е сми­съ­лът на писа­не­то – писа­те­лят да пре­жи­вя­ва све­то­ве­те си и да ги раз­каз­ва по въз­мож­но най-иск­ре­ния въл­ну­ващ начин

 

Лите­ра­тур­ни­ят кон­курс на Клу­ба на дей­ци­те на кул­ту­ра­та “Нов Живец” – Ати­на приклю­чи. Как­то ста­ва в тези слу­чаи, ще бъдат похва­ле­ни побе­ди­те­ли­те, ще се пуб­ли­ку­ват награ­де­ни­те про­из­ве­де­ния, ще бъдат обсъ­де­ни награ­ди­те.

Но нека не забра­вя­ме, че за да стиг­нем дотук, някой тряб­ва­ше да про­че­те и оце­ни твор­би­те кои­то полу­чих­ме. А това са някол­ко десет­ки тай­ни, мал­ки и голе­ми. Да бъдат избра­ни най-доб­ри­те от тях, а след това и най-доб­ри­те измеж­ду доб­ри­те! Съв­сем неле­ка зада­ча. Коя­то въз­ло­жих­ме на извес­т­ни­те на бъл­гар­с­кия, а и не само, чита­тел, Вио­ле­та Хрис­то­ва и Кера­на Анге­ло­ва. И две­те под­хо­ди­ха про­фе­си­о­нал­но и се спра­ви­ха успеш­но като жури на нашия кон­курс. Също така няма­ха и нищо про­тив иде­я­та да имп­ро­ви­зи­ра­ме едно крат­ко интер­вю.

 

 

Ето и моето малко интервю с Керана Ангелова

 

Вся­ко ува­жа­ва­що себе си интер­вю би тряб­ва­ло да започ­ва с пред­ста­вя­не на интер­вю­и­ра­ния, но пред­по­чи­там пър­во да кажа две думи за себе си. Точ­но кол­ко­то да оправ­дая евен­ту­ал­ния неус­пех на този раз­го­вор. За пръв път взи­мам интер­вю. И си нямам пред­ста­ва who is who в лите­ра­тур­ния живот в Бъл­га­рия. И така пър­ви­ят въп­рос към Вас не може да бъде друг от:

 

Въп­рос: Нала­га­ло ли Ви се е да се заеме­те с нещо, от кое­то си няма­те поня­тие и нико­га не сте си и помис­ля­ли, че ще напра­ви­те? Спра­вих­те ли се с предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то?

Отго­вор: Мис­ля, че това са всич­ки­те пър­ви неща в живо­та на все­ки човек. Някои от тях дейс­т­ви­тел­но ни се стру­ват истин­с­ко предиз­ви­ка­тел­с­т­во, за дру­ги като да има­ме нея­сен спо­мен, че вече са ни се случ­ва­ли. Стран­но е това усе­ща­не за дежа вю, осо­бе­но кога­то го има­ме в дет­с­тво­то.

 

Въп­рос: Кой беше денят в кой­то раз­брах­те: дока­то пиша, живея?

Отго­вор: Това не се случ­ва в опре­де­лен ден. Просто пишеш, как­то дишаш. Ще се повто­ря да кажа, че писа­не­то за мен е пре­ди всич­ко акт на съп­ро­ти­ва – опит­ва се да не ни позво­ли да забра­вя­ме кол­ко всъщ­ност сме сво­бод­ни по рож­де­ние. А по пътя на писа­не­то наис­ти­на се случ­ват стран­ни, въз­хи­ти­тел­ни неща: узна­ва­ме неща­та от живо­та в реал­ния живот, но ги осмис­ля­ме допъл­ни­тел­но и раз­ши­ря­ва­ме инфор­ма­ци­я­та за тях с без­на­чал­но­то си и без­к­рай­но въоб­ра­же­ние, щед­ро даре­но ни от Тво­ре­ца.

 

И няколко думи за нашия конкурс “Моята малка тайна”.

Инте­рес­на тема сте наме­ри­ли. Мно­го ми харе­са. И аз съм писа­ла за тай­на­та и за това, че тя е най-самот­но­то мяс­то в чове­ка. Така­ва тема дава сво­бо­да на пише­щия да постиг­не повес­т­во­ва­ние, кое­то може да раз­ка­же геро­и­те си с дъл­бок пси­хо­ло­ги­зъм и дра­ма­ти­зъм.

 

Въп­рос: Кол­ко висо­ко вдиг­нах­те лет­ва­та (или я сва­лих­те), при оце­ня­ва­не­то на твор­би­те от кон­кур­са?

Отго­вор: Всъщ­ност, под­хо­дих по най-естес­т­ве­ния за един оце­ни­тел начин. Не поста­вих пред­ва­ри­тел­но никак­ва лет­ва. Нало­жих си да нямам очак­ва­ния по отно­ше­ние на лите­ра­тур­но­то ниво. Това е най-пра­вил­ни­ят начин спо­ред мене – ако се ока­же, че те очак­ват при­ят­ни изне­на­ди, така те ще бъдат още по-при­ят­ни. Ако откри­еш, че пък няма доста­тъч­но ниво, можеш да раз­бе­реш има ли потен­ци­ал все пак и да насър­чиш оне­зи учас­т­ни­ци, в кои­то си го открил. Ина­че, наис­ти­на има един общ сми­съл на поня­ти­е­то „лет­ва” и той е сти­хот­во­ре­ни­е­то или раз­ка­зът да са не просто лите­ра­тур­но гра­мот­ни и с кул­ту­ра на писа­не, а да при­те­жа­ват душа. Оно­ва, кое­то ги пра­ви истин­с­ко про­из­ве­де­ние на лите­ра­ту­ра­та.

 

Въп­рос: Как­во Ви харе­са в про­из­ве­де­ни­я­та, кои­то отли­чих­те? Имах­те ли съм­не­ния относ­но избо­ра си?

Отго­вор: Нямам коле­ба­ния. Все пак, неза­ви­си­мо от обек­тив­ния поглед на оце­ни­те­ля, кой­то касае лите­ра­тур­на­та гра­мот­ност и кул­ту­ра на писа­не, оста­на­ло­то е субек­тив­но усе­ща­не и аз мно­го се рад­вам, че по отно­ше­ние на усе­ща­ни­я­та си при самос­то­я­тел­ния про­чит, с поете­са­та Вио­ле­та Хрис­то­ва се ока­зах­ме и истин­с­ки син­х­ро­ни­чен тан­дем.

 

Въп­рос: С как­во да приклю­чим? Може би с един съвет към начи­на­е­щи писа­те­ли и поети?

Отго­вор: Иск­ре­но и с голя­ма радост им поже­ла­вам да про­дъл­жа­ват да пишат все така раз­въл­ну­ва­но, кое­то зна­чи и иск­ре­но. В това е сми­съ­лът на писа­не­то – писа­те­лят да пре­жи­вя­ва све­то­ве­те си и да ги раз­каз­ва по въз­мож­но най-иск­ре­ния въл­ну­ващ начин, а чита­те­лят, вгле­дан в пул­са­ци­и­те на думи­те, да чув­с­т­ва енер­ги­я­та им и да ги съп­ре­жи­вя­ва със също­то въл­не­ние.

 

Сър­деч­но Ви бла­го­да­ря за този кра­тък раз­го­вор и се надя­вам да го про­дъл­жим в Ати­на!

Въп­ро­си­те зада­де Хрис­то Васи­лев


Крат­ка биог­ра­фия на Кера­на Анге­ло­ва, как­то и някои ней­ни про­из­ве­де­ния може­те да про­че­те­те на стра­ни­ца­та на Liternet

Мое­то мал­ко интер­вю с Вио­ле­та Хрис­то­ва може­те да про­че­те­те тук

 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.