Малко интервю с Виолета Христова

Моето малко интервю с Виолета Христова

Най-доб­ри­те съве­ти дава вът­реш­ни­ят глас, бих ги посъ­вет­ва­ла да го слу­шат вни­ма­тел­но

 

Лите­ра­тур­ни­ят кон­курс на Клу­ба на дей­ци­те на кул­ту­ра­та “Нов Живец” – Ати­на приклю­чи. Как­то ста­ва в тези слу­чаи, ще бъдат похва­ле­ни побе­ди­те­ли­те, ще се пуб­ли­ку­ват награ­де­ни­те про­из­ве­де­ния, ще бъдат обсъ­де­ни награ­ди­те.

Но нека не забра­вя­ме, че за да стиг­нем дотук, някой тряб­ва­ше да про­че­те и оце­ни твор­би­те кои­то полу­чих­ме. А това са някол­ко десет­ки тай­ни, мал­ки и голе­ми. Да бъдат избра­ни най-доб­ри­те от тях, а след това и най-доб­ри­те измеж­ду доб­ри­те! Съв­сем неле­ка зада­ча. Коя­то въз­ло­жих­ме на извес­т­ни­те на бъл­гар­с­кия, а и не само, чита­тел, Вио­ле­та Хрис­то­ва и Кера­на Анге­ло­ва. И две­те под­хо­ди­ха про­фе­си­о­нал­но и се спра­ви­ха успеш­но като жури на нашия кон­курс. Също така няма­ха и нищо про­тив иде­я­та да имп­ро­ви­зи­ра­ме едно крат­ко интер­вю.

 

Ето и моето малко интервю с Виолета Христова

 

Вся­ко ува­жа­ва­що себе си интер­вю би тряб­ва­ло да започ­ва с пред­ста­вя­не на интер­вю­и­ра­ни­те, но пред­по­чи­там пър­во да кажа две думи за себе си. Точ­но кол­ко­то да оправ­дая евен­ту­ал­ния неус­пех на този раз­го­вор. За пръв път взи­мам интер­вю. И си нямам пред­ста­ва who is who в лите­ра­тур­ния живот в Бъл­га­рия. И така пър­ви­ят въп­рос към Вас не може да бъде друг от:

 

Въп­рос: Нала­га­ло ли Ви се е да се заеме­те с нещо, от кое­то си няма­те поня­тие и нико­га не сте си и помис­ля­ли, че ще напра­ви­те? Спра­вих­те ли се с предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то?

Отго­вор: Веро­ят­но ми се е нала­га­ло, все пак съм про­хо­ди­ла, про­го­во­ри­ла, мина­ла съм на твър­да хра­на съв­сем успеш­но, за пър­ви път съм пра­ви­ла ред неща, кои­то сега вър­ша рутин­но –  и къде пове­че, къде по-мал­ко съм се спра­ви­ла… Впро­чем,  това май про­дъл­жа­ва през целия живот, осо­бе­но, ако сам насто­я­ваш за про­мя­на… започ­ват да те след­ват по пети­те.

 

Въп­рос: Кой беше денят в кой­то раз­брах­те: дока­то пиша, живея?

Отго­вор: Абе може някак и така да се каже, но е по-ско­ро обрат­но­то. т.е. мис­ля, че още не е дошъл такъв ден. И се надя­вам да не дой­де. Знам, че живо­тът ми е мно­го по-въл­ну­ва­що нещо и не се под­пи­ра на писа­не­то, а по-веро­ят­но на опи­та от вът­реш­но­то порас­т­ва­не или на дру­ги вът­реш­ни рабо­ти.. Ако живея, рас­тей­ки – тога­ва сигур­но ще пиша, ако не рас­та, а живур­кам, биту­вам, едва мър­дам житейс­ки­те си пипал­ца – тога­ва и писа­не­то ще се отда­ле­ча­ва, то никак не оби­ча застой­ни води.

Но не бих го поста­ви­ла като осно­ва на живо­та ми, защо­то така лес­но ще се плъз­не и ще се пре­вър­не в само­цел, а тога­ва идват суе­ти, амби­ции и… загу­баш ниш­ка­та… Така че… по-ско­ро е след­с­твие или да речем един от пло­до­ве­те на живо­та ми.

 

И няколко думи за нашия конкурс “Моята малка тайна”.

 

Въп­рос: Кол­ко висо­ко вдиг­нах­те лет­ва­та (или я сва­лих­те), при оце­ня­ва­не­то на твор­би­те от кон­кур­са?

Отго­вор: Ком­п­ро­ми­си не сме пра­ви­ли, опит­вах­ме се да отде­лим наис­ти­на по-добро­то от кон­кур­с­ни­те про­из­ве­де­ния и за наша радост, то се виж­да­ше вед­на­га и в поези­я­та, и в про­за­та. Имах­ме уди­ви­тел­но сход­с­тво във виж­да­ни­я­та с Кера­на Анге­ло­ва, за мене  тя е един висо­ко талан­т­лив и раз­би­ращ човек и се рад­вам, че рабо­тих­ме заед­но… Изклю­чи­тел­но добро впе­чат­ле­ние пра­ви това, че голя­ма част от твор­би­те са напи­са­ни лите­ра­тур­но гра­мот­но, оче­вид­но ста­ва дума за хора със стил и обща кул­ту­ра. Дали пишат в сво­бо­ден или в кла­си­чес­ки стих, дали в про­за или поезия – оче­вид­но е, че го пра­вят със сър­це и лите­ра­ту­ра­та е нещо важ­но в живо­та им.

 

Въп­рос: Как­во Ви харе­са в про­из­ве­де­ни­я­та кои­то отли­чих­те? Имах­те ли съм­не­ния относ­но избо­ра си?

Отго­вор: Нямам пред­ста­ва как­ви хора сто­ят зад отли­че­ни­те твор­би, но при тях най-кате­го­рич­но се раз­поз­на­ва­ше един по-раз­ши­рен твор­чес­ки хори­зонт. За мене е важ­но, не просто пише­щи­ят да е иск­рен, а и да умее да пре­вър­не сво­я­та иск­ре­ност в  кате­го­ри­чен худо­жес­т­вен факт. Да има език и въоб­ра­же­ние, да не се плъз­га по най-къса­та пра­ва — на лес­на­та рима, или да речем удря­не­то на някоя сан­ти­мен­тал­на стру­на, а да демон­с­т­ри­ра пове­че въоб­ра­же­ние в сло­вот­вор­чес­во­то си. В про­за­та ми харе­са уме­ни­е­то на някои авто­ри да раз­каз­ват инт­ри­гу­ва­що, слад­ко­дум­но и кра­си­во.

 

Въп­рос: С как­во да приклю­чим? Може би с един съвет към начи­на­е­щи писа­те­ли и поети?

Отго­вор: Най-доб­ри­те съве­ти дава вът­реш­ни­ят глас, бих ги посъ­вет­ва­ла да го слу­шат вни­ма­тел­но.

 

Сър­деч­но Ви бла­го­да­ря за този кра­тък раз­го­вор и се надя­вам да го про­дъл­жим в Ати­на!

Въп­ро­си­те зада­де Хрис­то Васи­лев


Крат­ка биог­ра­фия на Вио­ле­та Хрис­то­ва, как­то и някои ней­ни про­из­ве­де­ния може­те да про­че­те­те на стра­ни­ца­та на Liternet

Мое­то мал­ко интер­вю с Кера­на Анге­ло­ва може­те да про­че­те­те тук

 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.