Мариана Кузманова, първо място за поезия и философия на душата
На 26 ноември, на специално тържество посветено на Международния ден на философията, бяха обявени резултатите от 5‑тия годишен конкурс на Групата за наука, литература и изкуство към UNESCO – Гърция. Първо място в раздел поезия, заслужено бе присъдено на Мариана Кузманова – член на Групата за наука, литература и изкуство към UNESCO – Гърция и на КДК „Нов Живец“ – Атина.
Произведенията бяха разгледани и оценени от комисия в състав:
Димитрис Варваригос – сценарист и писател
Никос Верлекис – актьор
Ниови Йоану – поетеса
Йована (Йоана Фасу – Калпакси) – писател и поет
Стелла Леондиаду – поет и писател
Стефанос Линеос – актьор и писател
Манусос Манусакис – режисьор
Скъпи приятели,
В една празнично осветена зала, в присъствието на много известни в Гърция личности – поети, писатели, художници, музиканти, политици и др. бяха обявени победителите в 5‑тия конкурс за поезия, проза и театрален сценарий. В притихналата зала прозвуча първото име – името на победителя в раздел поезия – Мариана Кузманова.
На сцената застана тя – Мариана. До нея актрисата Мария Димитриади с неповторимо майсторство рецитира стихотворението „Ανάμεσα στο χρόνο και την πτήση“ на Мариана. Сред бурни аплодисменти и овации, с вълнение, което беше изписано на лицето й, Мариана Кузманова получи огромен букет цветя от председателката на Групата към UNESCO г‑жа Нина Дяковасили и своята статуетка на първенец от известния актьор Стефанос Линеос. Г‑н Линеос не се сдържа и след заслужения похвален коментар, който направи на творбата, прегърна Мариана и й пожела все така изкусно да изписва душата си на белия лист. Все така да отразява всичко, което се бунтува в сърцето й, и все така да жъне заслужени успехи, защото заслужава! Заслужава нейната поезия да се чете и препрочита. Поезия с дълбок философски корен, с послания и предупреждения за нашето общество.
До него стоеше тя – Мариана! Все още неосъзнаваща какво се случва в този момент! А истина беше толкова очевадна – на сцената, в лицето на Мариана Кузманова беше България! В лицето на Мариана Кузманова България беше на първо място!
И да – нямаше знамена, но родният трибагреник, който носим в душите си, се развя тихо и с достойнство! За Мариана ще се говори като явление в поезията, както и за отличния превод от Χρήστος Πατσιάς направен на стихотворението, защото всеки може да направи превод буква по буква, но само професионалист може да преведе едно произведение така, че да предаде и чувствата, и силата на думите, които вълнуват автора.
На събитието присъстваха и много известни в политическия и културен живот на Гърция фигури, които взеха думата в последвалата тема на вечерта. Между тях бяха световно известният композитор Мимис Плесас, режисьорът Янис Смарагдис, издателят и народен представител Адонис Георгиадис, известният журналист Панос Соболос, прочутият за откриването и връщането в Гърция на повече от 11 000 откраднати и изнесени в чужбина археологически ценности Йоргос Цукалис, бившият министър на обществения ред Йоанис Панусис и др.
Там, в осветената зала, бяхме и ние – приятелите на Мариана, които вярваме в нейния талант. От мое име, като председател на КДК „Нов Живец“ – Атина и от името на всички членове на на нашия клуб изказвам още веднъж благодарност за незабравимите мигове на които станах не само свидетел, но и съучастник. Изказвам благодарност на Мариана Кузманова и на Χρήστος Πατσιάς за тяхната всеотдайност към словото, към изкуството и към всичко онова, което прави живота ни в Атина по цветен и смислен!
В този момент и Родината се гордее с вас!
Събитието бе отразено от гръцките медии.
Йорданка Андреева
***
Между времето и полета
Не мога да седна на една маса с вас
и да пия амброзия,
да гледам как потъват залезите
и как се раждат утрините.
Моят връх е покривът… Дотам стигам.
Някой отрови дъгата!
Цветовете се олющиха
и словата станаха ембрионно безцветни.
Бързат епохите, въртят стрелките
в обратен ред към небитието,
а аз балансирам между времето и полета,
чакайки крилете на безсмъртието!
Ανάμεσα στο χρόνο και την πτήση
Δεν μπορώ να καθίσω στο ίδιο τραπέζι μαζί σας
και να πίνω αμβροσία,
να κοιτώ πως βουλιάζουν τα ηλιοβασιλέματα
και πως γεννιούνται οι ανατολές.
Η δική μου η κορυφή είναι η στέγη… Μέχρι εκεί φτάνω.
Κάποιος δηλητηρίασε το ουράνιο τόξο!
Τα χρώματα ξεφλούδισαν
και οι λέξεις έγιναν εμβρυακά άχρωμες.
Βιάζονται οι εποχές, γυρίζουν τους δείκτες
σε αντίθετη φορά προς την ανυπαρξία,
κ’ εγώ ισορροπώ ανάμεσα στο χρόνο και την πτήση,
περιμένοντας τα φτερά της αθανασίας!
***
Face control!
“Между времето и полета” – как да“хванеш” времето и да не пропуснеш “полета”?! Това е философия, до която всеки от нас се докосва по различен начин, в зависимост от душевните си потребости. Нашата Мариана е уловила дълбочината на този миг и го е превърнала в сентенция! Да – тленни сме, да – чака ни безкрая, но точно в този промеждутък изживяваме своя цветен земен път! Прекрасна поезия! Бъди, мила и ни радвай с таланта си и доброто си сърце!