Любовница, а не жена…
Навън е мрачно.
И вали.
Увисват облаците като тежки мисли.
А аз съм тъжна.
И боли!
От самота над мен надвиснала.
Навън е мрачно,
а денят, разкъсван
между земята и небето
гони бавно полуздрача
и възвестява битието.
Кафе с цигара.
И сълза.
Като самотна капка дъжд…
И мисълта
изгаряла ме неведнъж:
любовница съм ти, а не жена…
Навън се съмва!
Самота!…
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
