Краят на моята малка тайна

---

 

Краят на моята малка тайна

 

Забавни, тъжни, грозни и симпатични, тайните си остават малки и големи.

 

Тя беше мал­ка тай­на с голе­ми амби­ции. Не раз­би­ра­ше род­ни­ни­те си, кои­то живе­е­ха скуч­ния си живот без никак­ва идея за разнообразие.

Дори не помня моя ли беше, или чуж­да, но тя беше тол­ко­ва напо­рис­та и тол­ко­ва нахъ­са­на да прекра­чи мал­ки­те и се сбо­ри с голе­ми­те, че ми обра­зу­ва­ше гла­во­бо­лие в ляво­то сле­по­о­чие. Ден след ден пъп­ле­ше наго­ре, зад­ми­на­вай­ки дру­ги­те, и вяр­ва­ше, че е роде­на да изле­зе наяве и да шаш­не хората.

От една дос­то­леп­на тай­на научи, че някои от голе­ми­те тай­ни са тол­ко­ва страш­ни и ужас­ни, че оста­ват пре­мъл­ча­ни до края на живо­та на хора­та. Беше тол­ко­ва шоки­ра­на от нови­на­та, че роди две мал­ки тай­ни, без да раз­бе­ре как се слу­чи това. Заета с гри­жи за мал­ки­те си тай­ни загу­би голя­ма­та, коя­то наме­ри дру­га мал­ка тай­на – без пре­тен­ции и мании. Гла­ва­та ми беше като кошер – мно­жат се, раз­де­лят, се… А аз се чудя защо не мога да си събе­ра мис­ли­те? Моя­та мал­ка тай­на посър­на и се ска­па от напъ­ни, рев­ност, бор­би, а и вече не може­ше да се вър­не при своите.

Един ден тол­ко­ва приспа бди­тел­ност­та ми, че я изре­кох. Няма­ше пре­тъп­ка­ни зали, ова­ции и викове„бис”. Пуб­лич­ност­та не й поне­се. Послед­но­то, кое­то чу беше „Все­ки греши!”

 

P.S. Спо­де­лям голе­ми­те и мал­ки­те си тай­ни с хора, кои­то как­во­то и да научат, ще про­дъл­жат да ме оби­чат. А чуж­ди­те тай­ни пре­мъл­ча­вам… Защо­то чуж­ди­те тай­ни са… чуж­ди тайни.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на писателите
⇐ назад към конкурса

---