Горди българи в Гърция
Койчо Великов – главният готвач
Представете си главна улица в курортно селище на морето през юни! Картината става още по-шарена с многобройните магазини и «капанчета», когато селището е Агия Марина на остров Егина, недалеч от гръцката столица. Разхождам се с приятелка – художничката Рени – и, понеже е обедно време, изведнъж си спомням, че имам телефонния номер на един българин, който имал заведение на острова. Бърникам из чантата, после из телефона…
- Ало, търся Койчо, препоръчаха ми Вашето заведение за хапване…
- Обърнете се, госпожо!
Таверна за срещи «Пияната скарида», а на входа с телефон в ръка самият Койчо Иванов Великов, съдържателят. И досега не мога да си обясня какво ме спря точно там, точно в този момент. Дали не е гордо развеният флаг с герба на Гилдията на главните готвачи в България? Или чувствителният ми емигрантски нос надуши аромата на таратор и шопска салата? А как българинът разпозна безпогрешно сънародничките си в това гъмжило – още една загадка.
Сядаме на обяд в приветливия и с вкус подреден ресторант. Главният готвач от Челопеч, освен изкусен кулинар, се оказва и сладкодумен събеседник:
- Знаете ли, че шопската салата символизира българския трибагреник – започва той, докато ни поднася емблематичното българско блюдо, – приготвил съм я точно по правилата. Обърнете внимание на сиренето, което тук не покрива всичко, сякаш празнува карнавал, както обикновено на други места, а е в средата, като заснежен връх…
Аз изваждам бележник и химикал, навик от работата ми като редактор на вестник, ясно е, че има какво да науча. След бялото следва зеленото на краставиците, а най-отдолу червенеят резенчетата домати и печен пипер.
- Вижте този лист от маруля, който е разположен на мястото на числото 12, ако си представим купата като голям часовник. А точно на 15 минути, там, където е тройката, съм сложил полумесеците кромид лук. Така е по устав! – гордо допълва снажният българин, който само на пръв поглед няма вид на балканджия със светлокестенявите си коси и сини очи. Всъщност обаянието му се дължи не на външния вид, а на онова недоловимо със сетивата излъчване на щастлив човек.
Бил 5‑годишен, когато с цялото семейство гледал филма „Готвачът Попински“. На 10 години, след като нагостил приятелчетата с боб, решението вече било взето: ще става готвач! Минали години (не много, защото сега е едва 43-годишен) и след диплома в ТОХ – Варна, в професионалната му кариера се нареждат 5 и дори 6‑звездни престижни заведения в Австрия и Гърция и овладяването на българската, гръцката, италианската и азиатската кухня, включително японска, китайска и индийска.
С уважение и благодарност споменава името на Злати Карамитев, председател на Гилдията на главните готвачи – България, който открил чрез фейсбук талантливия майстор-кулинар в Гърция и му подал ръка. Сега, пет години по-късно, Койчо Великов не само се е сдобил с 15 дипломи и сертификати, включително и за хотелиерско и персонално готвене, но е и заместник-председател на Гилдията и неин представител в Гърция.
Докато хапваме вкусни кюфтенца от нахут, подправени със специалитет от Северна Африка, разпитваме за технологията и тайните подправки в рецептата. Опитвам се да узная друга рецепта – за успеха на българите в чужбина, какви качества в характера са нужни.
- Търпение, самочувствие, никога да не се срамуват да кажат, че са българи. Да бъдат горди българи! На това уча и 13-годишната си дъщеря!
И за да ни помогне да се чувстваме специални, за „десерт“ научаваме, че всички българи ползват 10% отстъпка в таверната с екзотично име. Тръгваме си въодушевени от срещата с българина и неговата съпруга, които с вкусни ястия покоряват един гръцки остров. Обещаваме си да дойдем отново с приятели, за да преживеем заедно едно вълнуващо пътуване из вкусовете от Източното Средиземноморие до Гибралтар.
Рада Капралова