Клинопис за разчитане

---

 

Клинопис за разчитане

 

„Любов – доста­тъч­на причина.
Любов – доста­тъч­на вина.“
(Калин Дон­ков, Неиз­бе­жен човек)

 

Коп­неж­ни стъпки –
кли­но­пис в съня ти.
Жена на зазо­ря­ва­не – бездомна.
Любов я назо­ви и ще разсъмне.
О, тази нощ при­ли­ча на Голгота.
Сре­жи въже­то – прим­ка над гла­ва­та ти –
и коп­че­то на тяс­на­та си риза…
Вър­ви, спа­си жената.
И душа­та си
Жена­та е доста­тъч­на причина
да се сдоб­риш със себе си накрая,
на бол­ка­та си да простиш и Бога.
За миг ме погледни.
Не ме позна ли?
Иск­ра, гото­ва да запа­ли огън.

Оби­чам те! И праз­ник си,
и пъкъл
и нямам стра­хо­ве от хор­с­ко скерцо,
а мисъл­та за теб превръ­щам в стълба,
а горе си гово­ря със небето.
За мал­ко е.
Смъ­ди дъж­дът в окото.
Наоко­ло е тихо и отвъдно.
Аз бях Икар и си пла­тих крилото
за кра­тък полет,
кой­то свър­ш­ва в ъгъла.
Как­во, че те оби­чам щом не знаеш,
аз нямам Ала­дин, ни злат­на рибка.
Душа­та ми при­ли­ча на камбана,
захвър­ле­на в джен­де­ма безезична.

О, тази обич тъй е непривична!
Изглеж­да някак ирационално
във този век на войн­с­т­ве­на себичност
да те превръ­щам в мал­ка­та си тайна.
Ще чакам някой ден да се събудиш,
да ме пови­каш с истин­с­ко­то име.
Навяр­но знаеш –
влю­бе­ни­ят луд е
и вяр­вай – точ­но тол­ко­ва невинен.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---