Клинопис за разчитане

Моята Малка Тайна


 

Клинопис за разчитане

 

Любов – доста­тъч­на при­чи­на.
Любов – доста­тъч­на вина.“
(Калин Дон­ков, Неиз­бе­жен човек)

 

Коп­неж­ни стъп­ки –
кли­но­пис в съня ти.
Жена на зазо­ря­ва­не – без­дом­на.
Любов я назо­ви и ще раз­съм­не.
О, тази нощ при­ли­ча на Гол­го­та.
Сре­жи въже­то – прим­ка над гла­ва­та ти –
и коп­че­то на тяс­на­та си риза…
Вър­ви, спа­си жена­та.
И душа­та си
Жена­та е доста­тъч­на при­чи­на
да се сдоб­риш със себе си накрая,
на бол­ка­та си да простиш и Бога.
За миг ме поглед­ни.
Не ме позна ли?
Иск­ра, гото­ва да запа­ли огън.

Оби­чам те! И праз­ник си,
и пъкъл
и нямам стра­хо­ве от хор­с­ко скер­цо,
а мисъл­та за теб превръ­щам в стъл­ба,
а горе си гово­ря със небе­то.
За мал­ко е.
Смъ­ди дъж­дът в око­то.
Наоко­ло е тихо и отвъд­но.
Аз бях Икар и си пла­тих кри­ло­то
за кра­тък полет,
кой­то свър­ш­ва в ъгъ­ла.
Как­во, че те оби­чам щом не зна­еш,
аз нямам Ала­дин, ни злат­на риб­ка.
Душа­та ми при­ли­ча на кам­ба­на,
захвър­ле­на в джен­де­ма безе­зич­на.

О, тази обич тъй е неп­ри­вич­на!
Изглеж­да някак ира­ци­о­нал­но
във този век на войн­с­т­ве­на себич­ност
да те превръ­щам в мал­ка­та си тай­на.
Ще чакам някой ден да се събу­диш,
да ме пови­каш с истин­с­ко­то име.
Навяр­но зна­еш –
влю­бе­ни­ят луд е
и вяр­вай – точ­но тол­ко­ва неви­нен.

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.