Кехлибарен мед и вяра

Кехлибарен мед и вяра

На 10 февруари православната църква почита Св. свещеномъченик Харалампий.

Ние, бъл­га­ри­те в Ати­на, го поче­тох­ме на 12 фев­ру­а­ри. За поре­ден път, бла­го­да­ре­ние на цър­ков­но­то насто­я­тел­с­т­во при Бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“ и на отец Сте­фан, имах­ме въз­мож­ност да при­със­т­ва­ме на още едно тайн­с­т­во – осве­ща­ва­не­то на меда…

Кехлибарен мед и вяра

 

От леген­ди­те…

 

На този ден се гово­рят бла­ги при­каз­ки, “слад­ки и меде­ни”.

 

Денят е по-извес­тен в народ­ния кален­дар като Чумин­ден и се праз­ну­ва за здра­ве на хора­та, про­тив чума­та. В народ­ни­те пред­ста­ви тя изглеж­да като ста­ри­ца, коя­то посто­ян­но е на път и носи със себе си теф­тер, в кой­то са запи­са­ни име­на­та на хора­та, кои­то тряб­ва да погу­би. Све­ти Хара­лам­пий пък е познат на хора­та като лечи­тел на болес­ти и рани и гос­по­дар на всич­ки болеж­ки. Леген­да раз­каз­ва, че чума­та е затво­ре­на в шише и Св. Хара­лам­пий я е хва­нал и дър­жи. Гос­под ще пус­не чума­та, кога­то хора­та ста­нат мно­го греш­ни.

В недел­на­та служ­ба отец Сте­фан ни запоз­на с поред­на­та прит­ча, прит­ча­та за ‚“Завръ­ща­не­то на блуд­ния син”. Уж все­ки от нас я знае, но кол­ко мъд­рост са скри­ти в сло­ва­та… Мъд­рост, коя­то тихо и настой­чи­во под­кан­ва все­ки, кой­то по една или дру­га при­чи­на, дали в име­то на сла­ва­та, пари­те, лич­ния инте­рес се е откло­нил от Пътя – вина­ги може да се вър­не с пока­я­ние… В този момент сми­ре­но бях­ме наве­ли гла­ви и не само слу­шах­ме — сло­ва­та на отец Сте­фан ни изпъл­ва­ха с бла­гост и топ­ли­на.

 

Да, не бях­ме мно­го. Този път лип­с­ва­ха пред­ста­ви­те­ли на вис­ши инс­тан­ции и бъл­гар­с­ки­те медии в Ати­на, но това само пока­за, че посе­ще­ни­е­то в хра­ма за някои е задъл­же­ние или скром­но каза­но пом­поз­ност…

След като приклю­чи Све­та­та Литур­гия, след като поех­ме хап­ка нафо­ра от све­ще­на­та ръка на отец Сте­фан и при­ех­ме него­ва­та бла­гос­ло­вия за здра­ве и мир, ста­нах­ме сви­де­те­ли на осве­ща­ва­не­то на меда. Молит­ва, кръст и вяра, съб­ра­ни в кех­ли­ба­ре­ния мед – мед, кой­то не само леку­ва тяло­то, но по осо­бен, тих начин дари свет­ли­на на все­ки, кой­то в този мра­зо­вит ден на фев­ру­а­ри, не се побоя и беше там – в хра­ма. Всич­ки бяха изми­на­ли кило­мет­ри от еди­ния край на Ати­на за да стиг­нат в дру­гия, но го напра­ви­ха, защо­то зна­ят, че има едно кът­че, къде­то вина­ги е топ­ло и уют­но — Бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“. Напра­ви­ха го защо­то зна­ят, че там ги очак­ва тех­ни­ят отец – отец Сте­фан.

 

* * *

След това се отпра­вих­ме към мяс­то­то, къде­то се про­ве­де пър­ва­та редов­на­та сбир­ка на нашия клуб КДК „Нов Живец“ — Ати­на, наче­ло с ново­из­б­ра­ния ни пред­се­да­тел Пла­мен Симе­о­нов. При­със­т­ва­ха и всич­ки чле­но­ве на новия УС – Хрис­то Васи­лев, Мари­а­на Куз­ма­но­ва, Рени Киро­ва и Тони Мав­ро­ва, как­то и бол­шин­с­т­во­то от твор­ци­те.

Сре­ща­та ни про­те­че интен­зив­но, с обсъж­да­не на мно­го важ­ни теми — орга­ни­за­ция и учас­тие в пред­сто­я­щи праз­ни­ци, кон­кур­си, бла­гот­во­ри­тел­но дело и др. Осе­за­тел­но се усе­ти про­мя­на­та в начи­на на управ­ле­ние – наис­ти­на „мъж­ки“.

В края на съб­ра­ни­е­то, всич­ки хап­нах­ме бла­гос­ло­вен мед за здра­ве.

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.