Илиана Нанчева, „Радио Татковина“ и проект „Заедно по пътя на Кирил и Методий“

Илиана Нанчева, „Радио Татковина“ и проект „Заедно по пътя на Кирил и Методий“

Интер­вю с г‑жа Или­а­на Нанче­ва, съз­да­тел на интер­нет плат­фор­ма­та за бъл­га­ри­те по све­та „Радио Тат­ко­ви­на“, коя­то излъч­ва само бъл­гар­с­ка музи­ка и раз­каз­ва за живо­та и доб­ри­те ини­ци­а­ти­ви на бъл­гар­с­ки­те общ­нос­ти по све­та. Ини­ци­а­тор е и на личен арт про­ект „Заед­но по пътя на Кирил и Мето­дий“, реа­ли­зи­ран с учас­ти­е­то на уче­ни­ци от бъл­гар­с­ки недел­ни учи­ли­ща от чуж­би­на — излож­бе­ни пана с гра­фич­ни изоб­ра­же­ния на гла­го­ли­чес­ки и кирил­с­ки букви.

Илиана Нанчева, „Радио Татковина“ и проект „Заедно по пътя на Кирил и Методий“

 

  • Г‑жо Нанче­ва, Вие сте един от съз­да­те­ли­те на про­ек­та “Интер­нет радио Тат­ко­ви­на”, едно бъл­гар­с­ко кул­тур­но прост­ран­с­т­во в гло­бал­на­та тех­но­ло­гич­на мре­жа. Как се поро­ди у вас иде­я­та да свър­же­те с една така­ва духов­на линия всич­ки точ­ки на бъл­гар­с­ко­то само­съз­на­ние по света?

В далеч­на­та 2008 годи­на, по вре­ме на нефор­ма­лен раз­го­вор си спом­них­ме с добро за свои прекрас­ни коле­ги, близ­ки и при­яте­ли, кои­то сме “изпра­ти­ли” в раз­лич­ни точ­ки на све­та. Все­ки от тях спо­де­ля­ше голя­ма­та си нос­тал­гия по род­но­то и Бъл­га­рия. Опре­де­лих­ме ги като еми­са­ри на бъл­гар­с­кия език, сло­во, тра­ди­ции и кул­ту­ра. Така се заро­ди иде­я­та да съз­да­дем интер­нет медия — плат­фор­ма коя­то да излъч­ва само бъл­гар­с­ка музи­ка и да раз­каз­ва за живо­та и доб­ри­те ини­ци­а­ти­ви на бъл­гар­с­ки­те общ­нос­ти по све­та. Иде­я­та обе­ди­ни нас, чети­ри­ма коле­ги — родо­люб­ци избра­ли да оста­нат в роди­на­та и с готов­ност сър­ца­то и без­въз­мез­д­но да рабо­тим за съна­род­ни­ци­те ни по света.

Интер­нет радио Тат­ко­ви­на е пър­ва­та час­т­на медия, коя­то се поин­те­ре­су­ва от живо­та им в чуж­би­на — как живе­ят и рабо­тят, как пазят ези­ка, тра­ди­ци­и­те и кул­ту­ра­та, как­ви труд­нос­ти изпит­ват, как можем да им помог­нем. Съна­род­ни­ци­те ни спо­де­ля­ха сво­е­то сил­но жела­ние да съз­да­дат на бъл­гар­с­ки асо­ци­а­ции за кул­ту­ра и обра­зо­ва­ние. В някои дър­жа­ви таки­ва вече има­ше. Кога­то в Бъл­га­рия се закри­ва­ха учи­ли­ща, по све­та се наро­и­ха обра­зо­ва­тел­ни цен­т­ро­ве — бъл­гар­с­ки­те недел­ни учи­ли­ща, кои­то да съх­ра­ня­ват и раз­прос­т­ра­ня­ват бъл­гар­с­кия език и кул­ту­ра. В нача­ло­то не беше лес­но, но в годи­ни­те бъл­га­ри­те по све­та отво­ри­ха сър­ца­та си за нас и изгра­дих­ме помеж­ду ни дове­рие и при­ятел­с­т­во. Вече беше лес­но да съз­да­дем голя­ма мре­жа от корес­пон­ден­ти в целия свят — сър­ца­ти бъл­га­ри, кои­то пре­гър­на­ха наша­та кауза.

Така Интер­нет радио Тат­ко­ви­на се пре­вър­на в Най-крат­кия път до дома!

 

  • Вие сте човек с утвър­де­ни кон­так­ти сред бъл­гар­с­ки общ­нос­ти по све­та. Как­ви са ваши­те впе­чат­ле­ния, про­ме­нен ли е бъл­га­ри­нът, кой­то живее в чуж­би­на? Отда­ле­чен ли е той в бити­е­то си от бъл­гар­с­ки­те неща?

Да, има про­мя­на и тя е обус­ло­ве­на от нови­те усло­вия и обсто­я­тел­с­т­ва на живо­та в дру­га­та дър­жа­ва. Не е логич­но да бъде по друг начин, защо­то сис­те­ма­та те изхвър­ля. Раз­каз­ва­ли са ми за съна­род­ни­ци, кои­то не жела­ят да се назо­ва­ват бъл­га­ри и забра­вят прекрас­ния ни език, но аз не съм ги сре­ща­ла и сла­ва богу. Хора­та, с кои­то аз общу­вам, утвър­ди­ли себе си в нова­та дър­жа­ва, с гор­дост се назо­ва­ват бъл­га­ри, съз­да­ват учи­ли­ща и асо­ци­а­ции, изда­ват бъл­гар­с­ки спи­са­ния и вес­т­ни­ци, орга­ни­зи­рат фес­ти­ва­ли и кон­кур­си, пазят ези­ка ни, тра­ди­ци­и­те и кул­ту­ра­та и ги разпространяват.

Как треп­на сър­це­то ми кога­то през 2010 годи­на полу­чих сним­ка на табе­ла­та на Ню Лек­синг­тън, Оха­йо. Под име­то на сели­ще­то на анг­лийс­ки език беше изпи­са­но — Род­но­то мяс­то на Джа­ню­а­ри­ъс Мак­га­хан — Осво­бо­ди­те­лят на Бъл­га­рия. Това беше пър­ва­та годи­на, от коя­то Интер­нет радио Тат­ко­ви­на е меди­ен пар­т­ньор на еже­год­ния фес­ти­вал на име­то на жур­на­лис­та и вое­нен корес­пон­дент Мак­га­хан. Не, това не е един­с­т­ве­ни­ят тре­пет в сър­це­то ми — то ежед­нев­но треп­ти за добро­то, кое­то съна­род­ни­ци­те ни в чуж­би­на пра­вят. За съжа­ле­ние послед­ни­те две годи­ни ни нало­жи­ха нови пра­ви­ла на живот, но имам надеж­да че добро­то го има.

 

  • Автор и ини­ци­а­тор сте на един мно­го инте­ре­сен арт про­ект — излож­ба от пана, пред­ста­вя­щи кирил­с­ки­те и гла­го­ли­чес­ки­те бук­ви, зна­ци и сим­во­ли, коя­то бе изло­же­на в някол­ко дър­жа­ви. Осо­бе­но­то е, че тези изоб­ра­же­ния са изра­бо­те­ни от бъл­гар­с­ки деца, уче­ни­ци в бъл­гар­с­ки недел­ни учи­ли­ща в Гър­ция, Тур­ция, Унга­рия, Чехия и Италия.

Да, иде­я­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на арт про­ект се появи още през 2014 годи­на кога­то полу­чих­ме офи­ци­ал­на пока­на Интер­нет радио Тат­ко­ви­на и мре­жа­та му от корес­пон­ден­ти в Евро­па да под­кре­пят кан­ди­да­ту­ра­та на Плов­див за Евро­пейс­ка сто­ли­ца на кул­ту­ра­та. Чети­ри годи­ни по-къс­но кан­ди­дат­с­твах на общо осно­ва­ние с про­ек­та “Заед­но по пътя на Кирил и Мето­дий”, беше одоб­рен, вклю­чен в офи­ци­ал­на­та програ­ма на Плов­див — Евро­пейс­ка сто­ли­ца на кул­ту­ра­та — 2019 и съфи­нан­си­ран от едно­и­мен­на­та фондация.

Успях да пре­дам мое­то вдъх­но­ве­ние на бъл­гар­с­ки­те недел­ни учи­ли­ща и да запа­ля иск­ра­та, коя­то да ни води по пътя на све­ти­те братя.

Азбуч­на­та колек­ция привли­ча с ярки­те интер­п­ре­та­ции и инди­ви­ду­ал­ност на мла­ди­те твор­ци от Бъл­гар­с­ки­те недел­ни учи­ли­ща „Васил Лев­с­ки“ в Алек­сан­д­ру­по­лис (Гър­ция), „Св. св. Кирил и Мето­дий“ в Истан­бул (Тур­ция), „Асен и Илия Пей­ко­ви“ в Рим (Ита­лия), Бъл­гар­с­ко сред­но учи­ли­ще „Д‑р Петър Берон“ в Пра­га (Чехия), Бъл­гар­с­ко учи­ли­ще за роден език в Буда­пе­ща (Унга­рия) и Основ­но учи­ли­ще с изуча­ва­не на бъл­гар­с­ки език в Шар­ме­лек (Унга­рия).

 

 

  • Най-мили­ят спо­мен, кой­то отне­сох­те у дома от тези Ваши пътувания?

О, всич­ки­те ми спо­ме­ни са мно­го мили и незаб­ра­ви­ми. Про­ек­тът про­дъл­жи поч­ти годи­на, но най-емо­ци­о­на­лен беше пери­о­дът на излож­би­те. Гра­фи­кът беше сгъс­тен, а пре­жи­вя­ва­не­то непов­то­ри­мо. В рам­ки­те на някол­ко месе­ца Азбуч­на­та колек­ция “Заед­но по пътя на Кирил и Мето­дий” беше пред­ста­ве­на в 7 дър­жа­ви с 10 излож­би: Бъл­га­рия — Бала­ба­но­ва къща, Ста­ри­нен Плов­див и в Минис­тер­с­т­во на обра­зо­ва­ни­е­то и наука­та, София; Гър­ция — Солун — Гене­рал­но кон­сул­с­т­во на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия и в Алек­сан­д­ру­по­лис — Бъл­гар­с­ко недел­но учи­ли­ще „Васил Лев­с­ки“; Тур­ция — Истан­бул – Бъл­гар­с­ка­та Екзар­хия; Унга­рия — Шар­ме­лек – Основ­но учи­ли­ще с изуча­ва­не на бъл­гар­с­ки език и в Буда­пе­ща – Бъл­гар­с­ко учи­ли­ще за роден език; Чехия — Пра­га — акто­ва зала на Бъл­гар­с­ко сред­но учи­ли­ще „Д‑р Петър Берон“; Ита­лия — Рим — акто­ва зала на Бъл­гар­с­ко недел­но учи­ли­ще „Асен и Илия Пей­ко­ви“; Казах­с­тан — мул­ти­ме­дий­но пред­ста­вя­не на про­ек­та пред бъл­гар­с­ка­та общ­ност, по вре­ме на офи­ци­ал­но­то посе­ще­ние на Вице пре­зи­ден­та г‑жа Или­я­на Йотова.

Пъту­ва­не­то на излож­ба­та не свър­ш­ва до тук. Тя беше под­ре­де­на и в Гале­рия ПЛОВДИВ към Дру­жес­т­во­то на плов­див­с­ки­те худож­ни­ци през ноем­в­ри 2020, а през 2021 годи­на бе пред­ста­ве­на в Бъл­гар­с­ко недел­но учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на. И днес излож­ба­та про­дъл­жа­ва да пъту­ва с излож­би в чита­ли­ще “Васил Лев­с­ки 1861” в град Кар­ло­во и в Ради­но­то учи­ли­ще в Сопот — род­ния град на Пат­ри­ар­ха на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра Иван Вазов.

 

 

Момен­тът на най-сил­но пре­жи­вя­ва­не беше по вре­ме на излож­ба­та в Шар­ме­лек, в едно унгар­с­ко учи­ли­ще избра­ло уче­ни­ци­те му да изуча­ват бъл­гар­с­ки език, за да бъде спа­се­но от закри­ва­не. Съв­сем не очак­вах да чуя и видя това, кое­то ще спо­де­ля. Деца­та реци­ти­ра­ха на прекра­сен бъл­гар­с­ки език и пее­ха с голя­мо въо­ду­шев­ле­ние пес­ни­те на Петър Сту­пел, Борис Трич­ков и Пана­йот Пип­ков. Същи­те тези деца нямат бъл­гар­с­ко потек­ло, нямат роди­тел бъл­га­рин, но са избра­ли да гово­рят нашия език. Повяр­вай­те ми — в очи­те ми неп­ре­къс­на­то има­ше съл­зи от въз­хи­ще­ние и умиление.

 

  • Вие бях­те част от едно съби­тие в Истан­бул, как­во ви впе­чат­ли там?

За мен Истан­бул е кос­мо­по­ли­тен град и вина­ги ме е привли­чал. Той е гра­дът, в кой­то бра­тя­та Кирил и Мето­дий са полу­чи­ли сво­е­то обра­зо­ва­ние в Маг­на­ур­с­ка­та шко­ла. Това предиз­вес­ти и реше­ни­е­то да заса­дим Дър­во­то на про­ек­та в дво­ра на Желяз­на­та цър­к­ва (Бъл­гар­с­ки­ят храм Св. Сте­фан) в Истан­бул. В коре­ни­те на дър­во­то Лимо­нов кипа­рис поло­жих­ме кап­су­ла на вре­ме­то с посла­ния към бъд­ни­те поко­ле­ния, отпра­ве­ни от всич­ки уче­ни­ци­те – учас­т­ни­ци в про­ек­та “Заед­но по пътя на Кирил и Мето­дий”. Как­то дър­во­то рас­те — така да рас­тат и зна­ни­я­та на бъл­гар­с­ки­те уче­ни­ци за наша­та слав­на исто­рия, све­щен език, тра­ди­ции и кул­ту­ра. Има с как­во да се гор­де­ем. Само тряб­ва да знаем!

 

 

  • Кирил­с­ки­те пис­ме­на — Чет­вър­та­та кано­ни­зи­ра­на пис­ме­ност на Евро­па. Доста­тъч­но гор­ди ли сме като народ осно­во­по­лож­ник на една кул­тур­на тра­ди­ция, предопре­де­ли­ла съд­ба­та на реди­ца евро­пейс­ки наро­ди? Кул­тур­но ком­п­лек­си­ран човек ли е бъл­га­ри­нът днес?

С при­съ­е­ди­ня­ва­не­то си към Евро­пейс­кия съюз през 2007 годи­на Бъл­га­рия пра­ви важ­на исто­ри­чес­ка стъп­ка — при­съ­е­ди­ня­ва и кири­ли­ца­та към семейс­т­во­то на Съю­за. Така тя ста­на тре­та­та офи­ци­ал­на азбу­ка на Евро­пейс­кия съюз.

През веко­ве­те Бъл­га­рия е поста­ви­ла висо­ко в сла­вян­с­кия свят кири­ли­ца­та и кул­ту­ра­та, свър­за­на с нея, а ста­ро­бъл­гар­с­ки­ят език ста­ва осно­ва за съз­да­ва­не­то на уни­вер­са­лен лите­ра­ту­рен сла­вян­с­ки език, кой­то изпол­з­ват мно­го наро­ди. Тряб­ва да бъдем осъз­на­то гор­ди. Има­ме повод за това, но тряб­ва да зна­ем, да помним и да раз­каз­ва­ме. Пове­че­то от нас раз­би­рат фун­да­мен­тал­ния при­нос на бра­тя­та Кирил и Мето­дий и тех­ни­те уче­ни­ци в раз­пръс­ва­не­то на духов­ния мрак сред сла­вян­с­ки­те наро­ди и в утвър­ж­да­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то. Ако се позо­вем на заве­та на Паи­сий Хилен­дар­с­ки — “Бъл­га­ри­но, знай своя род и език!” — всич­ки кул­тур­но ком­п­лек­си­ра­ни са нез­на­е­щи или не искат да знаят.

 

This slideshow requires JavaScript.

 

  • Не е тай­на, че ние бъл­га­ри­те не сме при­мер за еди­не­ние, дори са нали­це нагла­си за про­ти­во­пос­та­вя­не на бъл­га­ри­те вът­ре и извън роди­на­та. Как си обяс­ня­ва­те този фено­мен? Как виж­да­те роля­та на радио Тат­ко­ви­на в тези про­це­си на кул­тур­но при­об­ща­ва­не към родното?

Бъл­га­ри­те сме сил­но изра­зе­ни инди­ви­ду­а­лис­ти. Има­ме мно­го при­ме­ри за това, но в исто­ри­я­та ни има и немал­ко дока­за­тел­с­т­ва за наци­о­нал­но обе­ди­не­ние. Нека се фоку­си­ра­ме вър­ху тях. По отно­ше­ние на нагла­са­та за про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду бъл­га­ри­те вът­ре и извън роди­на­та,  бих каза­ла че в годи­ни­те е ево­лю­и­ра­ла в поло­жи­тел­на посо­ка. На нас като нация ни лип­с­ват лиде­ри с ясни и после­до­ва­тел­ни посла­ния, лип­с­ва ни наци­о­нал­на док­т­ри­на. Но това не е фено­мен един­с­т­ве­но при нас. Лиде­ри лип­с­ват нався­къ­де и това бла­гоп­ри­ят­с­тва избу­я­ва­не­то на авто­ри­тар­ни и дик­та­тор­с­ки режими.

През всич­ки­те годи­ни от същес­т­ву­ва­не­то си еки­път на Интер­нет радио Тат­ко­ви­на рабо­ти в посо­ка на при­об­ща­ва­не към род­но­то, но съг­ла­се­те се че тряб­ва да има база коя­то да над­граж­да­ме, а база­та неиз­мен­но е семейс­т­во­то. Аси­ми­ла­ци­я­та (добро­вол­на или при­ну­ди­тел­на) е въз­мож­на само ако семейс­т­во­то я позво­ли. В ран­на въз­раст реше­ни­я­та взе­мат роди­те­ли­те. Нуж­ни са общи и еднов­ре­мен­ни уси­лия за пости­га­не­то на резул­та­ти в тази посока.

 

  • Вие, като човек обвър­зан с кул­тур­ни изяви и съби­тия и като дъл­го­го­ди­шен наблю­да­тел на тези духов­ни про­це­си, как бих­те оце­ни­ли сегаш­но­то кул­тур­но прост­ран­с­т­во? Как­ви пора­же­ния поне­се то след този дълъг пери­од на мно­гос­т­ран­на кри­за пора­ди пандемията?

Кри­за­та за някои е въз­мож­ност. Не мал­ко хора се въз­пол­з­ва­ха от ново­то нор­мал­но, за да над­гра­дят себе си, но дру­ги изпад­на­ха в теж­ка мелан­хо­лия. Този кон­т­раст наблю­да­ва­ме и в изкус­т­во­то, след дъл­гия пери­од на пан­де­ми­я­та. Пора­же­ни­я­та са изле­чи­ми в извес­т­на сте­пен, но по мое мне­ние тряб­ва да се вър­нем към коре­ни­те си и да се смирим.

 

  • Има­те сил­на про­фе­си­о­нал­на и емо­ци­о­нал­на връз­ка с едно спе­ци­ал­но съби­тие, кое­то е част от живо­та на бъл­гар­с­ки­те общ­нос­ти извън роди­на­та, а имен­но Фес­ти­ва­лът на бъл­га­ри­те по све­та “Аз съм бъл­гар­че” — форум за изява и сре­ща на бъл­гар­с­ки деца от недел­ни­те учи­ли­ща от раз­лич­ни дър­жа­ви, кои­то носят и съх­ра­ня­ват бъл­гар­с­кия език и дух. Мисия ли е за Вас  пат­ри­о­тич­но­то въз­пи­та­ние на ново­то поколение?

Интер­нет радио Тат­ко­ви­на е дъл­го­го­ди­шен меди­ен пар­т­ньор на фес­ти­ва­ла “Аз съм бъл­гар­че”. С ини­ци­а­то­ра и орга­ни­за­тор на Фес­ти­ва­ла Асо­ци­а­ция Т.А.Н.Г.Р.А. от Мад­рид има­ме общи инте­ре­си и цели по отно­ше­ние на бъл­гар­с­ки­те общ­нос­ти по све­та, в час­т­ност към деца­та и тях­но­то пат­ри­о­тич­но въз­пи­та­ние. Фору­мът има кон­кур­сен харак­тер и уче­ни­ци­те от бъл­гар­с­ки­те недел­ни учи­ли­ща се със­те­за­ват в някол­ко категории.

В годи­ни­те Фес­ти­ва­лът се утвър­ди като плат­фор­ма за раз­ра­бот­ва­не и реа­ли­за­ция на раз­лич­ни твор­чес­ки теми свър­за­ни с Бъл­га­рия, посред­с­твом израз­ни­те сред­с­тва на изкус­т­ва­та, но съоб­ра­зе­ни с поста­ве­ни­те от орга­ни­за­то­ра кри­те­рии. Незаб­ра­ви­мо и емо­ци­о­нал­но зареж­да­що е да видиш на едно мяс­то съб­ра­ни деца и роди­те­ли, баби и дядов­ци, пристиг­на­ли от раз­лич­ни точ­ки на све­та, обе­ди­не­ни от любов­та към Бъл­га­рия и бъл­гар­с­ко­то. Да, род­но­то е кау­за, а тряб­ва да бъде мисия за все­ки, кой­то се назо­ва­ва българин.

 

  • Кои са оне­зи инс­ти­ту­ции и хора, кои­то са ви под­кре­пя­ли през годи­ни­те? И изоб­що, оце­не­ни ли са пат­ри­о­тич­ни­те уси­лия на съв­ре­мен­ни­те буди­те­ли в тази обста­нов­ка на гло­ба­ли­за­ция, вклю­чи­тел­но кул­тур­на? Как се съх­ра­ня­ва и поли­ва коре­на, наци­о­нал­но­то усе­ща­не, кул­тур­на­та при­над­леж­ност на чове­ка и важ­на ли е тя?

Интер­нет радио Тат­ко­ви­на е бази­ра­но в Бъл­га­рия, в Плов­див, и като бъл­гар­с­ка медия не е полу­ча­ва­ла финан­со­ва под­кре­па от дър­жа­ва­та за родо­лю­би­ва­та си ини­ци­а­ти­ва. Полу­ча­ва­ли сме един­с­т­ве­но и само инс­ти­ту­ци­о­нал­на под­кре­па от мес­т­на­та власт.

Запаз­ва­не­то на наци­о­нал­на­та иден­тич­ност спо­ред мен е от изклю­чи­тел­на важ­ност. Това е и миси­я­та на Ради­о­то на бъл­га­ри­те по све­та “Тат­ко­ви­на”, но за съжа­ле­ние това не е при­ори­тет на дър­жа­ва­та. Нека си поже­ла­ем да има­ме така­ва наци­о­нал­на поли­ти­ка, защо­то дър­во без корен не расте.

В тази връз­ка голя­ма заслу­га тряб­ва да отда­дем на учи­те­ли­те в бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща зад гра­ни­ца. Те са носи­те­ли­те и раз­прос­т­ра­ни­те­ли­те на бъл­гар­с­кия език, тра­ди­ции и кул­ту­ра, защо­то учи­ли­ще­то е при­те­га­те­лен цен­тър за всич­ки бъл­гар­с­ки общ­нос­ти по света.

 

  • За как­во меч­тае Илиана?

Имам си голя­ма меч­та, коя­то още не съм осъ­щес­т­ви­ла. Меч­тая да поглед­на от покри­ва на све­та — връх Еве­рест. Все по мал­ко веро­ят­но изглеж­да и с вре­ме­то се при­ми­рих с изкач­ва­не­то до пър­ви базов лагер, къде­то от 2012 годи­на се вее фла­га на Интер­нет радио Тат­ко­ви­на. Това бе осъ­щес­т­ве­но от едно оча­ро­ва­тел­но бъл­гар­с­ко моми­че сту­дент­ка в Обе­ди­не­но­то кралство.

 

  • В наве­че­ри­е­то на набли­жа­ва­щия праз­ник на бъл­гар­с­ка­та просве­та и кул­ту­ра, как­во бих­те поже­ла­ли на всич­ки Ваши съмиш­ле­ни­ци — просве­ти­те­ли и родо­люб­ци, пръс­на­ти  по света?

На 24 май праз­ну­ва­ме най-свет­лия бъл­гар­с­ки праз­ник. На всич­ки бъл­гар­с­ки учи­те­ли, просве­ти­те­ли и родо­люб­ци, на всич­ки бъл­га­ри бих иска­ла да поже­лая здра­ве, сили и вдъх­но­ве­ние по пътя на знанието!

 

  • А на хора­та на перо­то и четката?

Ува­жа­е­ми твор­ци, чес­тит праз­ник! На вас се пада чест­та да пише­те, раз­каз­ва­те и рису­ва­те за слав­ни­те бъл­га­ри и кра­со­ти­те на роди­на­та. Открий­те ги, уве­ко­ве­че­те ги и ги оста­ве­те за поко­ле­ни­я­та след нас!

 


Или­а­на Нанче­ва е въз­пи­та­ник на Музи­кал­но­то учи­ли­ще в Плов­див (НУМТИ “Доб­рин Пет­ков”) и на Ака­де­мия за музи­кал­но, тан­цо­во и изоб­ра­зи­тел­но изкус­т­во “Проф. Асен Диа­ман­ди­ев” (АМТИИ) в същия град.
Пре­ди пове­че от чет­върт век при­ема предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то и започ­ва рабо­та в медия — пър­во­на­чал­но в радио, а по-къс­но в теле­ви­зия и над­граж­да капа­ци­те­та си в  медий­на­та рек­ла­ма, кому­ни­ка­ци­и­те и про­ду­ци­ра­не­то на съдър­жа­ние. Послед­ва­що съз­да­ва и соб­с­тве­на аген­ция за рек­ла­ма и връз­ки с обществеността.
Тя е един от съз­да­те­ли­те на Ради­о­то на бъл­га­ри­те по све­та “Тат­ко­ви­на” и към момен­та едно­ли­чен управ­ля­ващ собственик.
Не пес­ти енер­гия за под­кре­па на родо­лю­би­ви ини­ци­а­ти­ви с фокус бъл­гар­с­ки­те общ­нос­ти по све­та, но вина­ги е живя­ла в Плов­див, в България.


Радио “Тат­ко­ви­на”

Facebook

 

  • Интер­вю­то взе: Юлия Костова
  • Стра­ни­ца­та изгот­ви: Хрис­то Василев

 

Спо­де­ли:

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.