Изповедта на един пътешественик

 

---

Изповедта на един пътешественик

 

Не каз­вай „Не!“ на шан­са си, човече!

Аз моя шанс отдав­на проиграх.

Избу­та ме въл­на­та надалече

от моя свят. И аз извър­ших грях.

Напус­нах ги – за приклю­че­ни­е­то жаден,

а тя гово­ре­ше за наше­то дете…

Тя вто­ри шанс ми даде, но безславно

не исках да се вър­на. И море

от гор­дост, пред­раз­съ­дъ­ци, упорство

оста­ви ме да ски­там там без бряг.

Гор­де­ех се със свой­то непокорство.

Мери­ди­а­ни­те ги мерих с крак.

Отми­на­ха годи­ни. Остарявах.

Реших да се завър­на в своя дом.

Там къща­та сто­е­ше. Но дом нямах.

И вече няма­ше за мене там подслон.

В гор­чи­ва­та усмив­ка на лице­то ѝ

видях живо­та си на длан във миг един.

Раз­брах тога­ва с бол­ка във сърцето –

све­тът е бил във шепи­те на моя син.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---