Във връз­ка с офи­ци­ал­но­то откри­ва­не на излож­ба­та „Диа­ло­зи: България/Европа“ орга­ни­зи­ра­на от Посол­с­т­во­то на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия в Гър­ция и Орга­ни­за­ци­я­та за кул­ту­ра, спорт и мла­деж­та на град Ати­на (OPANDA)

 

Пейзажи от колекцията на СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

 

Поглед­нем ли обоб­ще­но, няма как да не откри­ем, че в бъл­гар­с­ко­то сред­но­ве­ков­но изкус­т­во, а и във визан­тийс­ко­то изкус­т­во въоб­ще, инте­ре­сът към пей­за­жа поч­ти отсъс­т­ва. Явя­ват се само отдел­ни при­род­ни детай­ли и архи­тек­ту­ра, най-чес­то в сте­но­пи­си­те и по-ряд­ко в дру­ги­те видо­ве изкус­т­ва, къде­то доми­ни­ра злат­ния фон. Във всич­ки при­ме­ри от сред­но­ве­ков­но­то изкус­т­во пей­за­жът има вина­ги сим­во­ли­чен харак­тер. Едва по вре­ме на Въз­раж­да­не­то у нас зог­ра­фи започ­ват да отда­ват все по-голя­мо зна­че­ние на при­ро­да­та в твор­би­те си, като въвеж­дат еле­мен­ти от пей­за­жа като реа­лия. Най-чес­то той е част от фона, на кой­то се раз­гръ­щат рели­ги­оз­ни сюже­ти като „Бяг­с­тво­то от Еги­пет“, „Пъту­ва­не­то на влъх­ви­те“, „Вли­за­не в Йеру­са­лим“ и др. Появя­ват се екзо­тич­ни пей­за­жи, чия­то попу­ляр­ност нарас­т­ва. Сре­ща­ме ги в домо­ве­те на бъл­гар­с­ки­те чор­ба­джии – от пъту­ва­ния по све­та, като не лип­с­ват при­ме­ри, при кои­то в пей­за­жа са вклю­че­ни реа­лии от раз­лич­ни топоси.

 

Едва през ХІХ век пей­заж­на­та живо­пис се утвър­ж­да­ва като жанр в стра­на­та ни, като в само­то нача­ло те са опит да отра­зят не тол­ко­ва една наглед­на дейс­т­ви­тел­ност, а сво­е­об­ра­зен пас­то­ра­лен иде­ал. През вто­ра­та поло­ви­на на века зна­че­ни­е­то на пей­за­жа се раз­рас­т­ва, а рес­пек­тив­но въз­ник­ват и раз­лич­ни сти­ло­ве и под­жан­ро­ве като сел­с­ки, град­с­ки, мари­нис­ти­чен. Инте­ре­сът на бъл­гар­с­ки­те худож­ни­ци към пей­за­жа като тема е тра­ен и про­низ­ва исто­ри­я­та на изкус­т­во­то у нас през ХХ в. Това худо­жес­т­ве­но богат­с­тво днес ни позво­ля­ва да раз­кри­ем увле­че­ни­я­та на авто­ри­те не само по сеце­си­о­на, имп­ре­си­о­низ­ма, екс­пре­си­о­низ­ма, но и към духа и теж­не­ни­я­та на кръ­га твор­ци, сфор­ми­ра­ли Дру­жес­т­во „Съв­ре­мен­но изкус­т­во”, „Род­но изкус­т­во”, как­то и при чле­но­ве­те на Дру­жес­т­во на „Нови­те худож­ни­ци”, кои­то са повли­я­ни от худо­жес­т­ве­ни­те про­це­си в Русия през 20-те годи­ни на мина­ли век.

 

Имен­но увле­че­ни­я­та  на худож­ни­ци­те към имп­ре­си­о­низ­ма и постим­п­ре­си­о­низ­ма ще пре­вър­нат тък­мо пей­за­жа в гла­вен източ­ник на основ­ни сти­лис­тич­ни ново­въ­ве­де­ния в живо­пис­та и гра­фи­ка­та в Бъл­га­рия. А със сво­е­то богат­с­тво и мно­гоп­ла­но­вост изкус­т­во­то на 30-те годи­ни се превръ­ща в израз на осъ­щес­т­ве­ни­те стре­ме­жи на някол­ко поко­ле­ния бъл­гар­с­ки худож­ни­ци. То е орга­нич­на част от общи­те евро­пейс­ки худо­жес­т­ве­ни про­це­си, кои­то под­гот­вят раз­ви­ти­е­то на изкус­т­во­то през вто­ра­та поло­ви­на на ХХ век. За бъл­гар­с­кия худож­ник след Вто­ра­та све­тов­на вой­на, наед­но с нор­ма­тив­на­та есте­ти­ка, нало­же­на на пре­хо­да меж­ду 40-те и 50-те годи­ни, про­дик­ту­ва­ни от поли­ти­чес­ки­те про­це­си у нас, не по-мал­ко важ­ни се оказ­ват тра­ди­ци­я­та и аван­гар­дът, модер­на­та есте­ти­ка и фол­к­ло­рът. Това опре­де­ля и широ­кия диа­па­зон от евро­пейс­ки „опи­ти”, на кои­то се опи­ра ново­то поко­ле­ние род­ни автори.

 

В насто­я­ща­та екс­по­зи­ция зри­те­ли­те могат да видят в един син­те­зи­ран вид този извър­вян дълъг път, кой­то ста­ва въз­мо­жен през страст­та на бъл­гар­с­кия худож­ник да пъту­ва. Дали като част от своя обра­зо­ва­те­лен път или като съз­на­то твор­чес­ко пъте­шес­т­вие, тво­ре­цът у нас стран­с­т­ва в Евро­па, сви­де­тел­с­т­во за кое­то откри­ва­ме в уве­ко­ве­че­ни­те в кар­ти­ни­те на десет­ки авто­ри пей­за­жи от раз­лич­ни евро­пейс­ки гра­до­ве. Тема­та е изклю­чи­тел­но бога­то застъ­пе­на в твор­чес­т­во­то на худож­ни­ци­те у нас и е фун­к­ция как­то на инте­ре­са му към спе­ци­фич­ния облик на мал­ки или зна­чи­ми гра­до­ве на Ста­рия кон­ти­нент, така и на предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то да уло­ви непов­то­ри­мост­та на тях­на­та атмосфера.

 

Излож­ба­та включ­ва про­из­ве­де­ния от фон­да на Софийс­ка­та град­с­ка худо­жес­т­ве­на гале­рия, кои­то отра­зя­ват пъту­ва­ни­я­та на бъл­гар­с­ки­те худож­ни­ци из Евро­па. Пери­о­дът, кой­то е обхва­нат, е от нача­ло­то на ХХ век до наши дни, а в селек­ци­я­та са вклю­че­ни над 30 живо­пис­ни твор­би и гра­фи­ки на десет­ки наши худож­ни­ци от раз­лич­ни поко­ле­ния и худо­жес­т­ве­ни шко­ли, сред кои­то са име­на­та на Ярос­лав Вешин, Алек­сан­дър Божи­нов, Нико­ла Пет­ров, Нико­лай Рай­нов, Сирак Скит­ник, Ели­е­зер Алшех, Деч­ко Узу­нов, Марио Жеков, Пен­чо Бал­кан­с­ки, Пен­чо Геор­ги­ев, Весе­лин Стай­ков и др. Име­на на едни от най-ярки­те бъл­гар­с­ки худож­ни­ци, кои­то отдав­на са наме­ри­ли сво­е­то дос­той­но мяс­то в бъл­гар­с­ка­та исто­рия на изкус­т­во­то, с чие­то пей­заж­но твор­чес­т­во са ни заве­ща­ли сво­и­те лич­ни и емо­ци­о­нал­ни диа­ло­зи с Евро­па и ней­ния пейзаж.

 

Аде­ли­на Филева

Дирек­тор на СГХГ

 

 

This slideshow requires JavaScript.

 

---

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

История, памет, бъдеще

 

 

 

 

Въз­ник­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на музе­и­те в София се дъл­жи на общес­т­ве­но-кул­тур­ния и дър­жав­но-поли­ти­чес­кия инте­рес, харак­те­рен за пър­ви­те десе­ти­ле­тия след Осво­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия. Посте­пен­но музе­и­те и музей­ни­те сбир­ки се мно­жат и към края на 30-те годи­ни на XX век те са 83 на брой в цяла­та стра­на. Дъл­го е обмис­ля­на иде­я­та за съз­да­ва­не на Град­с­кия музей на София, кой­то да пази мес­т­но­то мина­ло, дос­то­вер­но да отра­зя­ва исто­ри­я­та – да е колек­тив­на памет.

 

През 1928 г. по повод чес­т­ва­ни­я­та на поло­вин­ве­ков­ния юби­лей от Осво­бож­де­ни­е­то на София и1000-годиш­ни­на­та от Злат­ния век на бъл­гар­с­ка­та книж­ни­на тога­ваш­ни­ят кмет на гра­да гене­рал Вла­ди­мир Вазов изда­ва запо­вед за учре­дя­ва­не на спе­ци­ал­на коми­сия, коя­то да посо­чи начи­ни­те и сред­с­тва­та за изграж­да­не на Сто­ли­чен общин­с­ки музей. Нови­ят музей е с три отде­ла – музей, биб­ли­о­те­ка и архив, а основ­на­та му цел е да „съби­ра, пази и про­уч­ва ония пред­ме­ти от мате­ри­ал­на­та кул­ту­ра на София, кои­то имат или ще имат зна­че­ние за исто­ри­я­та на София”. Така се поста­вя нача­ло на съби­ра­не на мате­ри­ал­ни сви­де­тел­с­т­ва за исто­ри­я­та, кул­ту­ра­та и изкус­т­во­то на София – кни­ги, доку­мен­ти, сним­ки, кар­ти, пла­но­ве, архе­о­ло­ги­чес­ки наход­ки, пред­ме­ти от бита, скул­п­ту­ри, живо­пис­ни плат­на, гра­фи­ки. Обо­со­бя­ва­не­то на „кар­тин­на гале­рия” е важ­на част от дей­ност­та на музея.

 

Музе­ят ще оби­та­ва раз­лич­ни сгра­ди от 1929 до 1941 г., кога­то се откри­ва спе­ци­ал­но пост­ро­е­на­та сгра­да за Сто­лич­на­та град­с­ка биб­ли­о­те­ка и музей на пл. „Бан­с­ки” № 3 (раз­ру­ше­на е по вре­ме на бом­бар­ди­ров­ки­те). Тук за пръв път ще бъде изло­же­на софийс­ка­та кар­тин­на сбир­ка. През 1942 г. се учре­дя­ва награ­да­та „София в кни­ги и кар­ти­ни” от упра­ва­та на Сто­лич­на общи­на за насър­ча­ва­не на писа­те­ли и худож­ни­ци да съз­да­ват твор­би, в кои­то „е отра­зен види­ми­ят и духо­вен облик на София”. Започ­ва целе­на­со­че­но съби­ра­не на про­из­ве­де­ния от бъл­гар­с­ки твор­ци, претво­ря­ва­щи исто­ри­я­та и насто­я­ще­то на сто­ли­ца­та. Тази тема­тич­на сбир­ка днес набро­я­ва над 350 произведения.

 

В пър­ви­те някол­ко годи­ни след Вто­ра­та све­тов­на вой­на музе­ят пре­ми­на­ва през раз­лич­ни ета­пи на раз­ви­тие и про­ме­ни. Част от него­вия худо­жес­т­вен фонд е прехвър­лен в 1948 г. на ново­съз­да­де­на­та Наци­о­нал­на худо­жес­т­ве­на гале­рия, за да поста­ви нача­ло­то на ней­на­та худо­жес­т­ве­на колек­ция. През април 1952 г. от Град­с­кия музей се отде­лят биб­ли­о­те­ка­та и архи­вът, а през октом­в­ри съща­та годи­на с реше­ние на Сто­лич­на общи­на Музе­ят за исто­рия на София и Град­с­ка­та гале­рия са обя­ве­ни за самос­то­я­тел­ни инс­ти­ту­ции. Софийс­ка град­с­ка худо­жес­т­ве­на гале­рия отно­во е без свое излож­бе­но прост­ран­с­т­во и ще изла­га колек­ци­я­та си от края на 50-те до сре­да­та на 60-те годи­ни в зала на ул. „Лев­с­ки” № 11, а след 1964 г., кога­то тази зала е раз­ру­ше­на, про­из­ве­де­ни­я­та от фон­до­ве­те се показ­ват в раз­лич­ни гра­до­ве в страната.

 

Обо­со­бе­на­та като самос­то­я­те­лен музей гале­рия полу­ча­ва сво­е­то прост­ран­с­т­во в сгра­да­та на ул. „Ген. Гур­ко” № 1 едва 21 годи­ни по-къс­но – през 1973 г. Гале­ри­я­та отва­ря вра­ти през 1977 г. През това вре­ме се извър­ш­ва необ­хо­ди­мо­то архи­тек­тур­но пре­ус­т­ройс­т­во за излож­бе­ни зали и хра­ни­ли­ща. Под­гот­вя се и пър­ва­та екс­по­зи­ция на музея. Излож­ба­та от 1977 г. включ­ва някои от най-пред­ста­ви­тел­ни­те за исто­ри­я­та на бъл­гар­с­ко­то изкус­т­во про­из­ве­де­ния от 20-те до 80-те годи­ни на XX век. В про­дъл­же­ние на някол­ко годи­ни тази екс­по­зи­ция един­с­т­ве­но се обно­вя­ва и допълва.

 

От превръ­ща­не­то на кар­тин­на­та сбир­ка в зна­чи­ма колек­ция е изми­нат дълъг път. В сре­да­та на 70-те годи­ни тя вече набро­я­ва 2607 про­из­ве­де­ния, раз­пре­де­ле­ни в три фон­да – живо­пис, гра­фи­ка и скул­п­ту­ра. Тези твор­би и в насто­я­щия момент са основ­ни­ят стълб на музея.

 

През изми­на­ли­те годи­ни от откри­ва­не­то на пър­ва­та екс­по­зи­ция Софийс­ка град­с­ка худо­жес­т­ве­на гале­рия се утвър­ж­да­ва като важ­но кул­тур­но прост­ран­с­т­во на сто­ли­ца­та. През 2006 г. откри­ва своя фили­ал – гале­рия „Вас­ка Ема­ну­и­ло­ва”, коя­то при­те­жа­ва колек­ция от 89 плас­ти­ки, 38 рисун­ки и 48 аква­ре­ла на извес­т­на­та бъл­гар­с­ка скул­п­тор­ка, кои­то са пока­за­ни в посто­ян­на екс­по­зи­ция. А от 2016 г. към струк­ту­ра­та на инс­ти­ту­ци­я­та се включ­ва и Къща-музей „Деч­ко Узу­нов”, кой­то със своя фонд от над 13 000 про­из­ве­де­ния е най-бога­то­то хра­ни­ли­ще на голе­мия бъл­гар­с­ки худож­ник и общес­т­ве­ник – Деч­ко Узунов.

 

Днес музе­ят е с чети­ри отде­ла: живо­пис, скул­п­ту­ра, гра­фи­ка и съв­ре­мен­но изкус­т­во и фотог­ра­фия, а колек­ци­я­та набро­я­ва 8000 про­из­ве­де­ния на бъл­гар­с­ки худож­ни­ци от края на XIX век до наши дни. Част от скул­п­тур­ни­те ѝ твор­би са под­ре­де­ни на откри­то в Град­с­ка­та градина.

 

Софийс­ка град­с­ка худо­жес­т­ве­на гале­рия пред­ста­вя музей­ни излож­би, кура­тор­с­ки про­ек­ти, гос­ту­ва­щи самос­то­я­тел­ни и гру­по­ви излож­би на бъл­гар­с­ки и чуж­дес­т­ран­ни худож­ни­ци. Показ­ва про­из­ве­де­ния от сво­и­те фон­до­ве чрез тема­тич­ни, жан­ро­ви, сти­ло­ви и исто­ри­чес­ки излож­би. Гос­ту­ва­щи­те екс­по­зи­ции са важ­на част от поли­ти­ка­та на гале­ри­я­та и отво­ре­ност­та ѝ към све­тов­ни­те про­це­си в изкус­т­во­то. Орга­ни­зи­ра рет­рос­пек­тив­ни излож­би на вид­ни бъл­гар­с­ки твор­ци и рабо­ти актив­но и с мла­ди худож­ни­ци и кура­то­ри. Пар­т­ни­ра си с реди­ца бъл­гар­с­ки и чуж­дес­т­ран­ни инс­ти­ту­ции в общия стре­меж за раз­ви­ти­е­то на съв­ре­мен­на­та худо­жес­т­ве­на сцена.

 

Гале­рия „Вас­ка Ема­ну­и­ло­ва“ съче­та­ва фун­к­ци­и­те на музей и излож­бе­но прост­ран­с­т­во. Освен посто­ян­на­та музей­на екс­по­зи­ция пред­ста­вя вре­мен­ни излож­би, къде­то нами­рат мяс­то изсле­до­ва­тел­с­ки и кура­тор­с­ки про­ек­ти, свър­за­ни с твор­чес­т­во­то на Вас­ка Ема­ну­и­ло­ва или осъ­щес­т­ве­ни в рам­ки­те на под­дър­жа­ни­те от гале­ри­я­та ини­ци­а­ти­ви и про­ек­ти – „Програ­ма Скул­п­ту­ра” и „Мяс­то за срещи”.

 

Пред­ста­ве­ни­те про­из­ве­де­ния в мно­гоб­рой­ни­те и раз­но­об­раз­ни излож­би съдър­жат посла­ния, кои­то насоч­ват мисъл­та към опре­де­ле­ни момен­ти на мина­ло­то, насто­я­ще­то и бъде­ще­то на изкус­т­во­то, памет­та, иден­тич­ност­та и историята.

 

Една от основ­ни­те зада­чи на музея е да попъл­ва сво­и­те фон­до­ве чрез отку­пу­ва­не на про­из­ве­де­ния от бъл­гар­с­ки худож­ни­ци, а не само да ги съх­ра­ня­ва, рес­тав­ри­ра и попу­ля­ри­зи­ра чрез екс­по­зи­ции и печат­ни изда­ния. От края на 80-те годи­ни фон­до­ве­те се попъл­ват само от даре­ния, пре­къс­ва се важ­ни­ят за все­ки музей про­цес на отку­пу­ва­не на зна­чи­ми за раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­ко­то изкус­т­во про­из­ве­де­ния. Едва през 2007 г. настъп­ват про­ме­ни, кои­то дават уве­ре­ност, че про­пус­на­то­то през послед­ни­те 18 годи­ни ще бъде навак­са­но. През послед­ни­те две годи­ни със съдейс­т­ви­е­то на Сто­лич­на общи­на на Софийс­ка град­с­ка худо­жес­т­ве­на гале­рия са пре­дос­та­ве­ни необ­хо­ди­ми­те сред­с­тва за отку­пу­ва­не на твор­би и попъл­ва­не на фон­до­ве­те рит­мич­но и на необ­хо­ди­мо­то науч­но и худо­жес­т­ве­но ниво.

 

Софийс­ка град­с­ка худо­жес­т­ве­на гале­рия раз­ви­ва науч­на и изда­тел­с­ка дей­ност, обра­зо­ва­тел­ни програ­ми. Раз­ши­ря­ва кръ­га на сво­я­та пуб­ли­ка чрез сре­щи, лек­ции, деба­ти, пред­ста­вя­не на кни­ги и кон­цер­ти. Гале­ри­я­та и ней­ни­ят фили­ал посто­ян­но обно­вя­ват и раз­ши­ря­ват сво­и­те сай­то­ве и пре­дос­та­вят въз­мож­ност не само на меди­и­те, но и на кул­тур­на­та общес­т­ве­ност за по-бърз и пъл­но­це­нен кон­такт и инфор­ма­ция относ­но излож­бе­на­та програ­ма, коя­то привли­ча вни­ма­ни­е­то и висо­ка­та оцен­ка на пуб­ли­ка­та от раз­лич­ни­те поко­ле­ния, меди­и­те, кри­ти­ка­та, чуж­дес­т­ран­ни и бъл­гар­с­ки кул­тур­ни инс­ти­ту­ти. Гале­ри­я­та се е пре­вър­на­ла в тери­то­рия, на коя­то се осъ­щес­т­вя­ва диа­лог на поко­ле­ни­я­та худож­ни­ци и кул­тур­на­та общес­т­ве­ност, кое­то допри­на­ся и за един пъл­но­це­нен ана­лиз на раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­ко­то изкус­т­во­то в рам­ки­те на све­тов­ни­те процеси.

---