Изкуство

Моята Малка Тайна


Изкуство

 

Музи­ка в баг­ри – напи­са четката.

Затво­ре­но време

в риз­ни­ца­та на себе­лю­бие ръмжи.

Думи­те сгъс­ти­ха мрака.

Искам усет! – изви­ка химикалката.

Без­мъл­в­но стенание

меж­ду глу­хи стени.

Мина­ха диа­ман­те­ни­те реки.

Оста­на паузата.

 

 

***

Сту­де­на праз­ни­на без жест.

Бащи­на лас­ка зад ъгъл.

Пано­рам­ни реквизити.

Спре­те ги!

Ням вятър скри дрехите

на ново­дом­ци­те.

Мър­т­веш­ка ръка

плъз­на из живите.

 

 

***

Не мога да поглед­на очи,

кои­то не виж­дат по-далеко

от лъжа­та.

Късог­лед­с­тво на века?

Дале­ког­лед­с­тво на лъжата!

 

 

***

Кръ­воп­ре­ли­ва­не на кръстопът.

Бис­т­ра яма на великодушието.

Хуман­ност елементарна

във век незнаен!

Дива поли­ти­ка под лист зелен.

Камъ­кът хвър­ли паяк по мре­жа­та си!

 


назад към тай­ни­те на поетите
назад към конкурса


 

Спо­де­ли:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.