Елена Пеева — Детството живее в сегашно време и най вече в Коледната нощ

Здра­вей­те, г‑жо Пее­ва,

Читателите на вестник „България днес“ — Гърция и всички приятели на литератутрния клуб „Нов Живец” — Атина, вече ви познават от публикациите на разказа „Коледно реване“, както и от разказа „Бръмбар на лодка“, с който участвахте в конкурса „Моето лято“. Има ли нещо ново, което бихте искали да добавите към творческата си биография?

Твор­чес­ка­та ми биог­ра­фия се про­ме­ня неп­ре­къс­на­то , защо­то към нея се при­ба­вя и ново­то, кое­то пиша. Аз бих я нарек­ла твор­чес­ко насто­я­ще. Биог­ра­фия ми зву­чи някак в мина­ло свър­ше­но вре­ме.

 

По професия сте юрист, а по душа писател. Как съчетавате буквите на закона и полета на душата върху белия лист?

Това, че съм юрист, ми дава въз­мож­ност да поглед­на на исто­ри­я­та коя­то пиша от един ъгъл, раз­ли­чен от този, ако бях напри­мер лекар. Във вся­ка една исто­рия има и поло­жи­тел­ни и отри­ца­тел­ни герои. Ако юрис­тът ги осъж­да или оправ­да­ва, то писа­те­лят в мен тър­си човеш­кия отго­вор и за две­те стра­ни. Това се пости­га с любов, не с про­из­на­ся­не на при­съ­ди. Зато­ва, аз оби­чам еднак­во и доб­ри­те, и лоши­те ми герои.

 

Наближават празници. Дни, когато особена носталгия се настанява в едно ъгълче на душите ни. Тази носталгия, провокира ли Ви отново да споделите с Вашите читатели някои от прекрасните спомени на детството?

Дет­с­тво­то е стра­на­та, коя­то пре­ко­ся­ва­ме без да усе­тим. Пове­че виж­да­ме дет­с­тво­то, кога­то изле­зем от него. Спо­ме­нът не е един­с­т­ве­ния начин да се връ­ща­ме в тази далеч­на стра­на. Това ста­ва и чрез изкус­т­во­то. Във все­ки един раз­каз, аз вла­гам част от дете­то в мен. Дет­с­тво­то живее в сегаш­но вре­ме и най вече в Колед­на­та нощ.

 

Не знам дали има­те връз­ка с бъл­га­ри, кои­то рабо­тят в Солун, но сигур­но има­те наблю­де­ния на живо­та им тук. Как­во е ваше­то мне­ние за агре­си­я­та, коя­то е на пър­во мяс­то в отно­ше­ни­я­та, без зна­че­ние дали в рес­то­рант, в парк, или на стра­ни­ци­те на фейс­бук? Ком­п­лек­си ли се изби­ват или вът­реш­на необ­хо­ди­мост? Убе­де­на съм, че в Бъл­га­рия, наши­те съна­род­ни­ци в ника­къв слу­чай няма да си позво­лят да показ­ват тази стра­на на харак­те­ри­те си.

Този въп­рос изис­к­ва сери­о­зен и спе­ци­а­лен раз­го­вор. В биб­ли­я­та се каз­ва: “Кой­то не е живял в изгна­ние, не може да раз­ли­чи добро­то от зло­то“. Чове­кът е под­виж­но същес­т­во. И да оста­не на едно мес­то, погле­дът му е насо­чен някъ­де дру­га­де. Той меч­тае за един друг свят, кой­то сякаш му е бил отнет. Нос­тал­ги­я­та по роди­на­та започ­ва да дъл­бае душа­та, ако на ново­то мяс­то се чув­с­т­ва изос­та­вен и само­тен. Тога­ва изби­ват най-раз­лич­ни чер­ти от харак­те­ра му, кои­то вина­ги е носил в себе си, неза­ви­си­мо, къде се е нами­рал. Появя­ва се оби­да­та, агре­си­я­та и бол­ка­та от излъ­га­ни­те надеж­ди. Да се живее в чуж­би­на е лес­но, но да те при­емат като свой — е труд­но. При­ема­не­то не можеш да го нало­жиш. Тряб­ва да го заслу­жиш. Ако не успе­еш, започ­ваш да се чув­с­т­ваш неу­дач­ник, “немил — нед­раг “. Агре­си­я­та е израз на бол­ка­та от това, че си нену­жен и неже­ла­ни­е­то да си призна­еш, че вина­та е само в теб.

 

Как­во просто и неп­ре­тен­ци­оз­но нещо е щас­ти­е­то:

чаша вино, печен кес­тен, жара­ва в огни­ще­то,

шумът на море­то”.

Раз­ка­же­те ни, как про­ти­ча един Ваш ден.

Все­ки ден, по сво­е­му тър­ся истин­с­кия път в този свят на аго­ния. Рабо­та­та ми е да пиша, но основ­но­то ми зани­ма­ние е да същес­т­ву­вам и да забе­ляз­вам дреб­ни­те радос­ти око­ло мен.

 

За какво мечтаете?

Меч­тая за свят, в кой­то повод за само­жер­т­ва ще е една запе­тая! (За съжа­ле­ние това не е моя мисъл, но е прекрас­на!)

 

Какви са плановете за близкото бъдеще?

В момен­та рабо­тя вър­ху една кни­га за худож­ни­ка Ангел Васи­лев, кой­то ни напус­на зави­на­ги през тази годи­на. Той беше въл­шеб­ник на чет­ка­та и нес­рав­ним изящ­ник. Тази кни­га ще бъде раз­лич­на от тези, кои­то са писа­ни за худож­ни­ци. Тя не е биог­ра­фия, нито кри­ти­ка на твор­чес­т­во­то му. За това пишат кри­ти­ци­те. Запи­тах се: кой пише въз­хва­ли­те и оди­те? Отго­во­рът е: — писа­те­ли­те и поети­те. В кни­га­та раз­каз­вам за инте­рес­ни съби­тия, кои­то са се слу­чи­ли по вре­ме­то на едно дъл­го и кра­си­во при­ятел­с­т­во с един мъл­ча­лив и само­ук тво­рец, кой­то беше бла­гос­ло­вен от Бога.

 

Ще имаме ли възможност за среща “на живо” с Вас в Атина?

С удо­вол­с­т­вие. Надя­вам се 2015 годи­на да ме срещ­не със съна­род­ни­ци­те ми в Ати­на.

 

Какво ще пожелаете на читателите на вестник “България днес” и на приятелите на КДК “Нов Живец” — Атина?

На целия колек­тив на вес­т­ник “Бъл­га­рия днес” и на при­яте­ли­те на КДК “Нов живец” желая здра­ве, успе­хи и щас­тие през Нова­та 2015 Годи­на. По — доб­ре от мен го е казал Никос Казан­за­кис: “Как­во просто и неп­ре­тен­ци­оз­но нещо е щас­ти­е­то: чаша вино, печен кес­тен, жара­ва в огни­ще­то, шумът на море­то”.

 

Раз­го­во­ра про­ве­де: Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва

 

1506332_1406810519560619_1344978080_o       12507309_965201783546893_5835996542509404879_n 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.