Елена Николова – гобленарката от Солун

Елена Николова – гобленарката от Солун

Горди българи в Гърция

Елена Николова – гобленарката от Солун

 

Тя ме спе­че­ли от пръв вир­ту­а­лен поглед. Сле­ди­ла с инте­рес и мал­ко завист как­во пра­вят бъл­га­ри­те в Ати­на и по-спе­ци­ал­но раз­нос­т­ран­ни­те дей­нос­ти на наша­та твор­чес­ка общ­ност в КДК “Нов живец”. Спо­де­ли с мен увле­че­ни­е­то си по шие­не­то на гоб­ле­ни, голя­ма­та си меч­та. Поис­ках фотог­ра­фии и бях сма­я­на от твор­би­те й – още едно дока­за­тел­с­т­во за нео­бят­ни­те дос­тойн­с­т­ва на бъл­гар­ка­та. Но жес­тът й на доброт­вор­с­т­во поко­ри не само мен, но и всич­ки учас­т­ни­ци в послед­на­та ни бла­гот­во­ри­тел­на кам­па­ния. Едва узна­ла за пред­сто­я­ща­та “Бяла ляс­то­ви­ца”, Еле­на Нико­ло­ва изпра­ти от Солун изящ­ни кар­тич­ки и те грей­на­ха на имп­ро­ви­зи­ра­ния ни щанд пред бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм.

Към наша­та общ­ност се при­съ­е­ди­ни още едно щед­ро сър­це, под­кре­пи­ло белия полет на Надеж­да­та. Иде­я­та за пуб­ли­чен раз­го­вор се роди спон­тан­но, въп­ро­си­те се появи­ха сами, отго­во­ри­те – бър­зи, иск­ре­ни, откри­ти. Има нещо, кое­то ми напра­ви огром­но впе­чат­ле­ние – нався­къ­де Еле­на Нико­ло­ва беше изпи­са­ла дума­та Бъл­гар­ка с глав­на бук­ва!

 

Как­во те привли­ча в шие­не­то на гоб­ле­ни?

Живе­ех­ме във вил­на­та зона на Боя­на и зим­но вре­ме оста­вах­ме някол­ко къщи. Общу­вах­ме помеж­ду си и съсед­ка­та ми д-р Арсо­ва ме запа­ли по гоб­ле­нар­с­т­во­то. Бях оча­ро­ва­на от “рису­ва­не­то с игла”. В нача­ло­то се увля­кох от пей­за­жи­те, но по-къс­но открих изящес­т­во­то на лица­та.

 

Как­ви качес­т­ва са нуж­ни на човек, за да се зани­ма­ва с това?

Тряб­ва пре­ди всич­ко човек да харес­ва да тво­ри. Нуж­но е и посто­ян­с­т­во, защо­то гоб­ле­ни­те се изра­бот­ват дъл­го вре­ме. Необ­хо­ди­ма е и доб­ра ори­ен­та­ция, коя­то някои раз­ви­ват с вре­ме­то. Напри­мер, аз не отбе­ляз­вам по ника­къв начин докъ­де съм стиг­на­ла, изгра­ди­ла съм своя сис­те­ма на ори­ен­ти­ра­не с воде­щи, основ­ни цве­то­ве и това ми пома­га в нана­ся­не­то на оста­на­ли­те баг­ри. Това допри­на­ся за леко­та­та и удо­вол­с­т­ви­е­то от шие­не­то.

 

Можеш ли да си пред­ста­виш ежед­не­ви­е­то си без гоб­ле­на?

Не, не мога! Ако денят ми е бил нато­ва­рен и не съм мог­ла да шия, къс­но вечер­та сядам и хва­щам игла­та. Ако гоб­ле­нът е спо­рен, т.е. вър­ви леко, чес­то посре­щам пър­ви­те слън­че­ви лъчи с игла в ръка.

 

Как­ви теми те привли­чат?

През април ще ста­нат 40 годи­ни, откак уших пър­во­то си гоб­лен­че. Тога­ва нямах голям избор, шиех това, кое­то май­ка ми успее да наме­ри и купи. Пър­во­то ми Виле­ро­во гоб­лен­че за мен е най-тро­га­тел­но­то дре­бо­съ­че. Вед­на­га след него уших “Парак­ли­са”, пър­вия от три­ло­ги­я­та зим­ни гоб­ле­ни на Вилер. После захва­нах “Три кон­с­ки гла­ви на водо­пой”, но точ­но тога­ва ми доне­со­ха ком­п­лек­тов­ка­та на “Мона Лиза”. “Коне­те” оста­на­ха да чакат, защо­то вече ме бяха граб­на­ли лица­та. В нача­ло­то най-напред исках да напра­вя очи­те, за да ме гле­дат – има тол­ко­ва обич и топ­ли­на в тях! По-къс­но, кога­то се появи­ха нови фир­ми и мно­го нови моде­ли, раз­ши­рих тема­ти­ка­та.

В ико­на­та виж­дам кра­со­та­та на обра­за и майс­тор­с­т­во­то на чове­ка, кой­то е успял да я раз­ра­бо­ти в схе­ма, коя­то аз мога да пре­вър­на в гоб­лен. Не мога да не спо­ме­на автор­ка­та на гоб­ле­ни, пре­по­да­ва­тел­ка в Стро­и­тел­ния инс­ти­тут, талан­т­ли­ва худож­нич­ка и прекрас­на май­ка Сто­ян­ка Ива­но­ва – соб­с­тве­ник на фир­ма Сола­рия. Само послед­ни­те две годи­ни съм напра­ви­ла пет гоб­ле­на от нея и ме очак­ват още тол­ко­ва. Гор­да съм, че позна­вам и дру­га майс­тор­ка на игла­та, Ани Йове­ва – ненад­ми­нат талант, съз­да­ла нео­бик­но­ве­на­та Бого­ро­ди­ца, коя­то се изра­бот­ва със сме­се­на тех­ни­ка, а не само с харак­тер­ния гоб­ле­нов бод. Тя е една от най-доб­ри­те в Б