Тази седмица ще ви представя поетесата Елена Денева. Коя е тя и какво споделя с нас — приятелите на КДК „Нов Живец“-Атина и с всички българи в Гърция? Една млада жена, която по неподправен начин рисува по белия лист с душата си. Една от малкото, които не се страхуват да изрекат тези истини, които всеки от нас таи дълбоко в себе си. По детски чиста, но носеща мъдрост и личен опит за истините на живота.
Здравей, Елена! Представи се на приятелите на нашия клуб „Нов Живец“ и на читателите на вестник „България днес“ — Гърция.
Казвам се Елена Денева, от Полски Тръмбеш, живея в Ловеч. Понякога пиша стихове и се радвам, че мога да ги споделям, въпреки противоречивите чувства, които будят.
Кое според теб отключи този ти начин на изразяване – римите?
Не съм мислила за това, но е факт, че така се изразявам най-добре. За някои е хленч, за други – смешно. Други признават, че ги депресирам и не са стиховете за тях. Но аз съм себе си и в римите, и извън – във всички свои думи.
По лесно ли е думите да достигат до сърцата на хората чрез поезия?
Достигат, ако има сърца, които да ги очакват. И са лек, балсам, противоотрова.
Какво е мнението ти за поезията днес или за различните начини на писане (класически стих, бял стих, или просто нещо, което е написано във форма на стихотворение)? Всичко това, поезия ли е?
Поезията не е непременно в рими или бял стих, има хора, които дишат поезия; чийто начин на живот е поезия. Поезия има навсякъде, стига да можеш да я прочетеш или чуеш.
На мен лично ми се струва, че българите не смеят да се изявят, да разкрият душевната красота, да бъдат себе си. Сякаш духовният часовник на българина е спрял… Кое е това, което го потиска? Знам, че в момента икономическите и политически условия в Родината са „бъркотия“, но според мен проблемът се крие и другаде. Какво е твоето мнение?
Нямам такива впечатления. Аз лично комуникирам предимно с хора, които не се боят да бъдат себе си и самите те са духовни часовници. Не знам дали има криза на ценностите, това твърдение все по-често се повтаря. За мен няма криза, в моя свят хората са добри и духът им е висок. Е, наминава по някой объркан, но рядко. Но пък всичко е толкова относително.
Лесно ли се издава и разпространява книга?
Ако имаш добър редактор, издателство и финансиране – лесно е да издадеш книга. Е, преди това трябва да си я написал. Разпространението е трудно, но не се оплаквам. Който търси – намира.
Колко стихосбирки издаде и подготвяш ли нова?
Имам четири стихосбирки – „Щастие в кибритена кутийка“, „Картонен храм“, „Натюрморт с пеперуди“ и последната – от есента на 2014 г. – „Сенки и бонбонки“, издадена със съдействието на Асоциация за изкуство и култура Полски Тръмбеш и Елена Биларева.
Не подготвям нова. Ще си дам малко почивка, и без това все повече се съмнявам дали думите ми имат значение и някаква стойност.
Лени, ти си една от тези, както аз ги наричам БЕЛИ ЛЯСТОВИЦИ. Включи се в акцията за събиране на средства за помощ на Марти, дарявайки твои книги, които бяха откупени веднага. Кое те накара да се включиш и щастлива ли си, че го направи?
ДАНИ, МОЛЯ ТЕ ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ТОВА…. Моля те. Някак си само искам да вмъкна, че съм щастлива, че има бели лястовици и че Марти е здрав!
Идвала ли си в Гърция?
Не съм идвала в Гърция. Преди повече от година спечелих награда от Националния конкурс „Добромир Тонев“ – екскурзия до Солун, но така и не успях да използвам ваучера си. Все пак мисля, че не е толкова далеч и някой ден ще дойда.
Какво ти е мнението за хилядите майки, бащи, баби, които намериха сили да се лишат от близостта на децата си в името на един хляб?
Това е едно от най-тежките престъпления срещу човека: държавата раздели хиляди семейства. Хиляди? Малко е. Вече почти всеки старец е обучен да говори по скайп, за да вижда деца и внуци. Желая на всички, които са били принудени да напуснат родината здраве и сили, за да се справят с носталгията. Поне докато има кой да ги чака, всичко си заслужава.
С какво ще запомниш 2014 година и какво очакваш от 2015?
Беше година на промени за мен. Живея в нов град с любимия човек, имам нова книга.
През 2015 ми се иска само да сме здрави и да си намеря работа.
Ако имаш възможност, би ли дошла в Атина за да се запознаеш отблизо с нас и нашият начин на живот и да ни представиш на живо твоята поезия?
Разбира се! За мен ще бъде чест и ще съм много щастлива.
Какво ще пожелаеш на всички българи в Гърция, на читателите на вестника и на приятелите на КДК „Нов Живец“ — Атина?
Желая здраве, смисъл и хармония. Сили и вяра, обич и благодат. И нека знаят, че бялото облаче винаги ще ни говори за тях.
Аз ти пожелавам много здраве, много щастливи моменти и — до среща в Атина!
* * *
Човече, крехък като щастие,
прахосващ своите недели,
жадуваш равенство и братство,
зазидан в своя свят панелен..
Човече, колко си спечелил?
Човече, колко притежаваш?
Усети ли, че е неделя
в зъбатата борба за хляба?
Ще тръгнеш ли, за да намериш
четирилистна детелина
между детето ти и себе си,
когато думите отминат?
Ще извървиш ли този поглед,
по-свят от седми ден, по-топъл?
Ще излетиш ли този полет
към светлината пъстроока?
А рамото ти ще подпре ли
на облия си свят приятел?
Човече, днеска е неделя
за ваене на добротата.
Бори се с камъни и пръти,
но дай последната си риза!
Сърцето нека спре ума ти,
преди да си отхвърлил близък.
Човекът не е в цветовете,
не е в наличност и в предмети.
Ще посадиш ли бяло цвете
в пръстта под своята заетост?
Усмихвай се и в тая болка,
родена от строшена правда.
Човече, колко имаш, колко?
Какво отвъд това те радва?
Богатство, образ. Празни къщи.
Робуване на кухи вещи.
Неделя е. А тя е църква,
в която всяка мисъл свещ е.
Излез. Но тежката камбана
от мене повече не казва.
Смети гнева си разпилян,
змията прогони от пазвата.
Човече, като космос дребен,
обичай всеки миг (не)земен.
Каквото имаш, то е в тебе.
И няма да ти се отнеме…
Елена Денева
Разговора проведе: Йорданка Андреева

Обичам да обменяме информация, да знаем за успехите на нашите приятели, да правим така, че животът да не е скучен и сив а цветен и бълбукащ от хубави новини!