Елена Денева: Докато има кой да ви очаква – всичко си заслужава

Тази сед­ми­ца ще ви пред­ста­вя поете­са­та Еле­на Дене­ва. Коя е тя и как­во спо­де­ля с нас — при­яте­ли­те на КДК „Нов Живец“-Атина и с всич­ки бъл­га­ри в Гър­ция? Една мла­да жена, коя­то по непод­пра­вен начин рису­ва по белия лист с душа­та си. Една от мал­ко­то, кои­то не се стра­ху­ват да изре­кат тези исти­ни, кои­то все­ки от нас таи дъл­бо­ко в себе си. По дет­с­ки чис­та, но носе­ща мъд­рост и личен опит за исти­ни­те на живота.

 

 


Здравей, Елена! Представи се на приятелите на нашия клуб „Нов Живец“ и на читателите на вестник „България днес“ — Гърция.

Каз­вам се Еле­на Дене­ва, от Пол­с­ки Тръм­беш, живея в Ловеч. Поня­ко­га пиша сти­хо­ве и се рад­вам, че мога да ги спо­де­лям, въп­ре­ки про­ти­во­ре­чи­ви­те чув­с­т­ва, кои­то будят.

 

Кое според теб отключи този ти начин на изразяване – римите?

Не съм мис­ли­ла за това, но е факт, че така се изра­зя­вам най-доб­ре. За някои е хленч, за дру­ги – смеш­но. Дру­ги призна­ват, че ги деп­ре­си­рам и не са сти­хо­ве­те за тях. Но аз съм себе си и в рими­те, и извън – във всич­ки свои думи.

 

По лесно ли е думите да достигат до сърцата на хората чрез поезия?

Дости­гат, ако има сър­ца, кои­то да ги очак­ват. И са лек, бал­сам, противоотрова.

 

Какво е мнението ти за поезията днес или за различните начини на писане (класически стих, бял стих, или просто нещо, което е написано във форма на стихотворение)? Всичко това, поезия ли е?

Поези­я­та не е неп­ре­мен­но в рими или бял стих, има хора, кои­то дишат поезия; чий­то начин на живот е поезия. Поезия има нався­къ­де, сти­га да можеш да я про­че­теш или чуеш.

 

На мен лично ми се струва, че българите не смеят да се изявят, да разкрият душевната красота, да бъдат себе си. Сякаш духовният часовник на българина е спрял… Кое е това, което го потиска? Знам, че в момента икономическите и политически условия в Родината са „бъркотия“, но според мен проблемът се крие и другаде. Какво е твоето мнение?

Нямам таки­ва впе­чат­ле­ния. Аз лич­но кому­ни­ки­рам пре­дим­но с хора, кои­то не се боят да бъдат себе си и сами­те те са духов­ни часов­ни­ци. Не знам дали има кри­за на цен­нос­ти­те, това твър­де­ние все по-чес­то се повта­ря. За мен няма кри­за, в моя свят хора­та са доб­ри и духът им е висок. Е, нами­на­ва по някой обър­кан, но ряд­ко. Но пък всич­ко е тол­ко­ва относително.

 

Лесно ли се издава и разпространява книга?

Ако имаш добър редак­тор, изда­тел­с­т­во и финан­си­ра­не – лес­но е да изда­деш кни­га. Е, пре­ди това тряб­ва да си я напи­сал. Раз­прос­т­ра­не­ни­е­то е труд­но, но не се оплак­вам. Кой­то тър­си – намира.

 

Колко стихосбирки издаде и подготвяш ли нова?

Имам чети­ри сти­хос­бир­ки – „Щас­тие в киб­ри­те­на кутий­ка“, „Кар­то­нен храм“, „Натюр­морт с пепе­ру­ди“ и послед­на­та – от есен­та на 2014 г. – „Сен­ки и бон­бон­ки“, изда­де­на със съдейс­т­ви­е­то на Асо­ци­а­ция за изкус­т­во и кул­ту­ра Пол­с­ки Тръм­беш и Еле­на Биларева.

Не под­гот­вям нова. Ще си дам мал­ко почив­ка, и без това все пове­че се съм­ня­вам дали думи­те ми имат зна­че­ние и някак­ва стойност.

 

Лени, ти си една от тези, както аз ги наричам БЕЛИ ЛЯСТОВИЦИ. Включи се в акцията за събиране на средства за помощ на Марти, дарявайки твои книги, които бяха откупени веднага. Кое те накара да се включиш и щастлива ли си, че го направи?

ДАНИ, МОЛЯ ТЕ ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ТОВА…. Моля те. Някак си само искам да вмък­на, че съм щас­т­ли­ва, че има бели ляс­то­ви­ци и че Мар­ти е здрав!

 

Идвала ли си в Гърция?

Не съм идва­ла в Гър­ция. Пре­ди пове­че от годи­на спе­че­лих награ­да от Наци­о­нал­ния кон­курс „Добро­мир Тонев“ – екс­кур­зия до Солун, но така и не успях да изпол­з­вам вау­че­ра си. Все пак мис­ля, че не е тол­ко­ва далеч и някой ден ще дойда.

 

Какво ти е мнението за хилядите майки, бащи, баби, които намериха сили да се лишат от близостта на децата си в името на един хляб?

Това е едно от най-теж­ки­те престъп­ле­ния сре­щу чове­ка: дър­жа­ва­та раз­де­ли хиля­ди семейс­т­ва. Хиля­ди? Мал­ко е. Вече поч­ти все­ки ста­рец е обу­чен да гово­ри по скайп, за да виж­да деца и вну­ци. Желая на всич­ки, кои­то са били при­ну­де­ни да напус­нат роди­на­та здра­ве и сили, за да се спра­вят с нос­тал­ги­я­та. Поне дока­то има кой да ги чака, всич­ко си заслужава.

 

С какво ще запомниш 2014 година и какво очакваш от 2015?

Беше годи­на на про­ме­ни за мен. Живея в нов град с люби­мия човек, имам нова книга.

През 2015 ми се иска само да сме здра­ви и да си наме­ря работа.

 

Ако имаш възможност, би ли дошла в Атина за да се запознаеш отблизо с нас и нашият начин на живот и да ни представиш на живо твоята поезия?

Раз­би­ра се! За мен ще бъде чест и ще съм мно­го щастлива.

 

Какво ще пожелаеш на всички българи в Гърция, на читателите на вестника и на приятелите на КДК „Нов Живец“ — Атина?

Желая здра­ве, сми­съл и хар­мо­ния. Сили и вяра, обич и бла­го­дат. И нека зна­ят, че бяло­то обла­че вина­ги ще ни гово­ри за тях.

 

Аз ти пожелавам много здраве, много щастливи моменти и — до среща в Атина!

 

* * *

Чове­че, кре­хък като щастие,

пра­хос­ващ сво­и­те недели,

жаду­ваш равен­с­т­во и братство,

зази­дан в своя свят панелен..

Чове­че, кол­ко си спечелил? 

Чове­че, кол­ко притежаваш? 

Усе­ти ли, че е неделя 

в зъба­та­та бор­ба за хляба?


Ще тръг­неш ли, за да намериш 

чети­ри­лис­т­на детелина 

меж­ду дете­то ти и себе си,


кога­то думи­те отминат? 

Ще извър­виш ли този поглед,


по-свят от сед­ми ден, по-топъл? 

Ще изле­тиш ли този полет


към свет­ли­на­та пъстроока? 

А рамо­то ти ще под­пре ли 

на облия си свят приятел? 

Чове­че, днес­ка е неделя 

за вае­не на добротата. 

Бори се с камъ­ни и пръти, 

но дай послед­на­та си риза! 

Сър­це­то нека спре ума ти, 

пре­ди да си отхвър­лил близък.


Чове­кът не е в цветовете, 

не е в налич­ност и в предмети. 

Ще поса­диш ли бяло цвете 

в пръст­та под сво­я­та заетост?


Усмих­вай се и в тая болка,


роде­на от стро­ше­на правда. 

Чове­че, кол­ко имаш, колко? 

Как­во отвъд това те радва?


Богат­с­тво, образ. Праз­ни къщи. 

Робу­ва­не на кухи вещи. 

Неде­ля е. А тя е църква, 

в коя­то вся­ка мисъл свещ е. 

Излез. Но теж­ка­та камбана 

от мене пове­че не казва. 

Сме­ти гне­ва си разпилян, 

зми­я­та про­го­ни от пазвата. 

Чове­че, като кос­мос дребен, 

оби­чай все­ки миг (не)земен.


Как­во­то имаш, то е в тебе. 

И няма да ти се отнеме…

 

Еле­на Денева

 

 

Раз­го­во­ра про­ве­де: Йор­дан­ка Андреева