Един непознат


Един непознат 

Висок и тъм­но­ок, и дъл­го­кос…
Пре­ми­на покрай мен с поход­ка гор­да.
Той кра­че­ше по ули­ци­те бос -
посред море от погле­ди и хора.

И сякаш всич­ко  в мене се обър­на –
от сре­ща­та с таз дива кра­со­та.
И някак­ва нео­бяс­ни­ма мъка
отне­се нада­ле­че моя свят. 

И никой не раз­бра, че той оста­ви
неви­ди­ма сле­да във моя ден…
Изми­на мно­го вре­ме отто­га­ва,
но тя не изблед­ня­ва, а рас­те.


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.