Един непознат
Висок и тъмноок, и дългокос…
Премина покрай мен с походка горда.
Той крачеше по улиците бос -
посред море от погледи и хора.
И сякаш всичко в мене се обърна –
от срещата с таз дива красота.
И някаква необяснима мъка
отнесе надалече моя свят.
И никой не разбра, че той остави
невидима следа във моя ден…
Измина много време оттогава,
но тя не избледнява, а расте.
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
