Иде­я­та за този ни раз­го­вор със Среб­ра се заро­ди в нача­ло­то на август.

Бях­ме сед­на­ли, род­ни­ни и позна­ти, на кафе и раз­го­вор на бис­т­ро­то на пло­щад Олим­пийс­ки в Чепе­ла­ре. Въз­ду­хът и небе­то бяха тол­ко­ва сияй­ни, как­то могат да бъдат само в Родо­пи­те. Седях в прохлад­на­та сян­ка на вър­ба­та, гле­дах мал­ки­те обла­че­та кои­то над­зър­та­ха над отсрещ­ния склон, сия­ещ и той, но в боро­во зеле­но и ми се иска­ше да не тръг­вам нико­га от този град…

От дума на дума стиг­нах­ме и до хоби­то на Среб­ра. Пиех бяло фра­пе, и чув­с­т­вай­ки се доста смел, че съм поръ­чал нещо нев­ку­се­но досе­га, се осме­лих да я попитам:

- Ако ти дам мой модел, ще можеш ли да го напра­виш? – като ѝ пока­зах сним­ка на Слън­це­лу­ние в теле­фо­на си.

- Да, мога.

- А на син фон ще бъде ли проб­лем? ‑попи­тах.

- Не, ника­къв, даже ще ста­не по-доб­ре на него.

- Доб­ре, ще ти пра­тя сним­ка­та по имейл, а кецо­ве­те по рейса.

Да, кецо­ве­те, защо­то хоби­то на Среб­ра е да ни принуди

 

Да стъпваме красиво

 

Оста­вя­ме стан­дар­т­ни­те въп­ро­си за по-къс­но и вед­на­га зада­ва­ме най-важ­ния – Защо кецо­ве? За теб това е удо­вол­с­т­вие или е свър­за­но и с нуж­да­та ти да тво­риш, стре­ме­жа ти да пра­виш све­та око­ло себе си по-красив?

- Избрах кецо­ве защо­то е по-нес­тан­дар­т­но! Вър­ху дре­хи, напри­мер, е по-чес­то сре­ща­но да се рису­ва, а и мис­ля по-лес­но, осо­бе­но ако се изпол­з­ват шаб­ло­ни. Сама­та аз оби­чам да нося този тип спор­т­ни обув­ки и най-вече със шеви­ци. Бих каза­ла, че е пове­че удо­вол­с­т­вие и да, стре­меж да тво­риш и изра­зя­ваш себе си вър­ху нещо по-нестандартно.

Елбе­ти­ца, кана­ти­ца, дър­во­то на живо­та – позна­та ли е сим­во­ли­ка­та на вели­ко­леп­ни­те бъл­гар­с­ки шеви­ци, кои­то изби­рат пове­че­то хора за да кра­сят обув­ки­те им, или бито­ви­те еле­мен­ти в облек­ло­то са мода, коя­то следват?

- Раз­лич­но е: Има хора, кои­то позна­ват сим­во­ли­ка­та на наши­те шеви­ци, а има и дру­ги, на кои­то просто им допа­да самия рису­нък и съче­та­ние. Тре­ти пък искат сим­вол, сре­щан в райо­на, в кои­то живе­ят. Имам и чес­ти слу­чаи, да изис­кат от мен да им изри­су­вам точ­но кон­к­рет­на шеви­ца, част от втъ­ка­ни бро­де­рии от рок­ля или риза.

В нача­ло­то, пре­ди да започ­на със шеви­ци­те, се поро­вих в тема­тич­на­та лите­ра­ту­ра, за про­из­хо­да им, как­ви са сим­во­ли­ки­те, защо се изпол­з­ват кон­к­рет­ни цве­то­ве, как­во раз­кри­ват. Също така, спря­мо кар­та­та на Бъл­га­рия, все­ки район си има кон­к­рет­на шеви­ца, харак­тер­на за точ­но­то мяс­то. Свър­з­вам ги и с пло­до­ро­ди­е­то и раз­ви­ти­е­то на райо­на. Иде­я­та да рису­вам шеви­ци вър­ху кецо­ве е моя, как­то и раз­по­ло­же­ни­е­то им вър­ху сама­та обув­ка, цве­то­во­то офор­м­ле­ние също. Просто сама­та aз мно­го се инте­ре­су­вам от бъл­гар­с­кия фол­к­лор, облек­ло, носии, шеви­ци, тан­ци. Тан­цу­вам в мес­т­ния клуб по фол­к­лор­ни тан­ци вече 10 годи­ни. Цяла­та тази любов я въп­лъ­ща­вам в твор­чес­т­во­то си.

 

This slideshow requires JavaScript.

 

Оби­ка­лям също кът­че­та в Бъл­га­рия, кои­то са съх­ра­ни­ли бъл­гар­с­ки­те тра­ди­ции, бит и кул­ту­ра: Широ­ка Лъка, Коп­рив­щи­ца, Кова­че­ви­ца, Зла­тог­рад и други.

Съби­рам впе­чат­ле­ния за изри­су­ва­ни­те или втъ­ка­ни­те шеви­ци, вър­ху съдо­ве, постел­ки, кили­ми, чер­ги, облек­ло, бито­ви пред­ме­ти и други.

Вяр­вам, че рису­вай­ки шеви­ци вър­ху кецо­ве­те, давам по моде­рен, съв­ре­ме­нен поглед и въз­при­е­ма­не на наша­та автен­тич­ност, бит и кул­ту­ра, коя­то е доб­ре да зна­ем и пре­да­ва­ме през годините.

А ще спо­де­лиш ли, ако не е тай­на, мето­да ти на рису­ва­не? Имаш ли шаб­ло­ни или рису­ваш на ръка, как­ви бои и чет­ки използваш?

- Най-дъл­га­та част, поня­ко­га трае и дни, е само­то измис­ля­не, кон­с­т­ру­и­ра­не, раз­по­ло­же­ние на рису­нъ­ка вър­ху кецо­ве­те. Наблю­да­вам сами­те обув­ки и си ги пред­ста­вям, как биха изглеж­да­ли изри­су­ва­ни. Мате­ри­я­та, осно­ва­та на кецо­ве­те също е важ­на, в пове­че­то слу­чаи е раз­лич­на при раз­лич­ни­те моде­ли. Мис­ля, как­во мога да изпол­з­вам, на някои кецо­ве осно­ва­та просто поглъ­ща кон­ту­ра и в тези слу­чаи се въо­ръ­жа­вам с тър­пе­ние. Рису­вам само на ръка, пра­вя си ски­ци на хар­тия поня­ко­га. Напри­мер ски­ци пра­вя, кога­то свър­з­вам сим­во­ли в шеви­ца, за да видя пред­ва­ри­тел­но, как­во би мог­ло да се полу­чи и после наблю­да­вай­ки ги, рису­вам вър­ху  обув­ки­те. Изпол­з­вам мате­ри­а­ли за рису­ва­не вър­ху тек­с­тил, на раз­лич­ни фир­ми, изби­рам по-скъ­пи­те. Поня­ко­га за сами­те ефек­ти изпол­з­вам топ­лий­ки, като инс­т­ру­мент за рису­ва­не, оби­чам и с пръс­ти да рабо­тя, така най-доб­ре усе­щам мате­ри­я­та на обувката.

А дали някъ­де се пре­по­да­ва това изкус­т­во, или успе­хът е въп­рос най-вече на уме­ние и вдъх­но­ве­ние? Лес­но ли е да научиш няко­го да рису­ва вър­ху кецове?

- Спо­ред мен, е въп­рос на уме­ние, защо­то все пак тряб­ва мал­ко или мно­го да си худож­ник, за да успе­еш да рису­ваш вър­ху такъв вид повър­х­ност. Опит­ва­ла съм да науча гру­па моми­че­та око­ло 12 – 13 годиш­ни. Някои от тях напра­ви­ха инте­рес­ни попа­де­ния, весе­ли фор­ми и над­пи­си, със шеви­ци­те оба­че им бе труд­но, защо­то освен рису­ва­не­то се изис­к­ва и със­ре­до­то­ча­ва­не:  фор­ми и линии, цве­то­ве, пра­вил­но реду­ва­не, спаз­ва­не и конструиране.

Ето, има­ме си вече кецо­ве, нари­су­ва­ни с тол­ко­ва труд и любов от ръка­та ти. Гле­дам на тях как­то нико­га не бих пред­по­ло­жил, че ще поглед­на на обув­ки­те си. Изглеж­дат ми тол­ко­ва изящ­ни, едва ли не крех­ки, че ме е страх да ги обуя. И си мис­ля: ще ги поно­ся час-два да им се нарад­вам, ще се изфу­кам на при­яте­ли, ще ги сни­мам за да мога да ги показ­вам и ще си ги при­бе­ра в шка­фа! Зато­ва моля те, кажи ни как­во се изис­к­ва от нас, за да запа­зим кра­си­вия им вид? Как да ги почис­т­ва­ме, можем ли да ги перем в перал­ня­та? А кол­ко са трай­ни във вре­ме­то рисунките?

- Аз имам три чиф­та и пред­по­чи­там да си ги почис­т­вам ръч­но, с пре­па­рат за цвет­но пра­не, на нор­мал­на тем­пе­ра­ту­ра, при­мер­но 40 гра­ду­са на вода­та. Също мис­ля, че е добър вари­ант да се сушат на не пря­ка слън­че­ва свет­ли­на, защо­то как­то всич­ко изло­же­но на пря­ка слън­че­ва свет­ли­на изблед­ня­ва, изсвет­ля­ва във вре­ме­то, така е и с обув­ки­те, с дре­хи­те ни. Имам позна­ти, кои­то ги перат в перал­на маши­на и не сре­щат никак­ви проб­ле­ми. Мис­ля, че си зави­си от самия човек как­ва хиги­е­на спаз­ва по прин­цип към обув­ки­те си. Нямам все още нега­тив­ни мне­ния и оплак­ва­ния във връз­ка с трай­ност­та на рисун­ки­те, по-ско­ро на някои моде­ли кецо­ве под­мет­ки­те потъм­ня­ват или пожъл­тя­ват с вре­ме­то, но това е друго.

 

This slideshow requires JavaScript.

 

Твър­до сме реши­ли да при­ба­вим кра­со­та­та в стъп­ки­те си! По какъв начин можем да се сдо­би­ем с рису­ва­ни кецо­ве? Как да се свър­жем с теб, как ста­ва доставката?

- Това е мое­то хоби, рису­вам за удо­вол­с­т­вие и същев­ре­мен­но ми харес­ва да зарад­вам няко­го. Имам Фейс­бук стра­ни­ца и там си корес­пон­ди­рам с хора­та. Все­ки има свой личен избор: едни харес­ват шеви­ци, дру­ги искат да зарад­ват детен­це с някой ани­ма­ци­о­нен герой и т.н. Изпол­з­вам стан­дар­т­ни­те начи­ни на достав­ка, чрез кури­ер­с­ки фир­ми, поща и т.н.

Сигур­но имаш мно­го поръч­ки с уни­кал­ни рисун­ки, рисун­ки кои­то кли­ен­ти­те ти искат да запа­зят за себе си, да при­те­жа­ват само те. Случ­ва­ло ли ти се е, някой да „взе­ме наза­ем“ някоя от тях?

- Да, имам таки­ва поръч­ки и ува­жа­вам пра­во­то на чове­ка да иска да запа­зи рису­нъ­ка за себе си. Също по прин­цип, не пуб­ли­ку­вам всич­ко, допит­вам се, кога­то ста­ва въп­рос за инди­ви­ду­а­лен, уни­ка­лен про­ект. Засе­га не ми се е случ­ва­ло, някой да „взе­ме наза­ем“  или поне не съм сре­ща­ла все още, но мис­ля, че все­ки си има уни­ка­лен соб­с­твен стил на рисуване!

Пред­по­ла­га­ме, че има и дру­ги хора с хоби като тво­е­то – рису­ва­не на кецо­ве? Как­во мис­лиш, че те отли­ча­ва от тях?

- Знам за някол­ко твор­ци, кои­то рису­ват и вър­ху кецо­ве, но забе­ляз­вам, че все­ки си има соб­с­твен стил и съм на мне­ние, че за все­ки има мяс­то под слън­це­то. Важ­но­то в слу­чая е, хора­та, кои­то раз­глеж­дат рису­ва­ни­те кецо­ве, да пре­це­нят на кого да се дове­рят. Кой ще ги граб­не, ще ги изуми! Раз­лич­но­то ли – че все­ки път се опит­вам да се усъ­вър­шен­с­т­вам, проб­вах вече  да рису­вам вър­ху кожа, велур. Дет­с­ки­те бели, коже­ни обув­ки със шеви­ци, се ока­за­ха по-хуба­ви, дори от тези от тек­с­тил. Пъту­вам по база­ри, поч­ти не про­пус­кам таки­ва, защо­то искам да съм в крак с вре­ме­то и хора­та. Сле­дя как­во е модер­но и кое вече не. Оби­чам мно­го раз­но­об­ра­зи­е­то и го тър­ся нався­къ­де око­ло мен. Доб­ри­те и обич­ли­ви думи на хора­та, кои­то ми пишат след като са полу­чи­ли сво­и­те кецо­ве, ме карат да се чув­с­т­вам прекрас­но и да дейс­т­вам изпъл­не­на с вдъх­но­ве­ние и поло­жи­тел­на енергия.

Ето, че дой­де момен­тът да ни раз­ка­жеш за себе си. Учи­ла си, докол­ко­то си спом­ням, ани­ма­ция, пома­га­ло ли ти науче­но­то в рабо­та­та ти? Как­во рабо­тиш в момен­та? Как­во ти харес­ва да пра­виш, освен да рису­ваш? Предиз­ви­ка­тел­с­т­во ли е живо­тът в мал­кия град пред изку­ше­ни­е­то на сто­ли­ца­та, а защо не и чужбина?

- Роде­на съм и съм израс­на­ла (до 8‑ми клас) в град Чепе­ла­ре. Още от мал­ка мно­го рису­вах. Пра­вих дре­хи за кук­ли­те ми. По-къс­но моя­та Гос­по­жа в учи­ли­ще, май е видя­ла няка­къв худо­жес­т­вен талант в мен и след раз­го­вор с роди­те­ли­те ми заед­но пре­це­них­ме, че ще е по-доб­ре да уча нещо в тази насо­ка. След 8‑ми клас отидох да уча в град Смо­лян, къде­то завър­ших „Кон­с­т­ру­и­ра­не и моде­ли­ра­не на облек­ло­то“. После отидох в София с наме­ре­ние да ме при­емат и да про­дъл­жа в Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет „Тек­с­тил­на тех­ни­ка и тех­но­ло­гия“, но дока­то бях там и тър­сех да се запи­ша на кан­ди­дат­с­ту­дент­с­ки кур­со­ве, научих слу­чай­но от моя съу­че­нич­ка за спе­ци­ал­ност­та „Ани­ма­ци­он­на режи­су­ра“, и ми зву­че­ше сякаш това е мое­то мяс­то. Вина­ги съм тър­си­ла и про­дъл­жа­вам да тър­ся нещо ново, раз­лич­но, нес­тан­дар­т­но. Дори не съм си зада­ва­ла въп­ро­са, имам ли бъде­ще с така­ва спе­ци­ал­ност, има ли сту­диа в Бъл­га­рия, изоб­що дали се съз­да­ват бъл­гар­с­ки ани­ма­ци­он­ни фил­ми. Роди­те­ли­те ми също ме под­кре­пи­ха изця­ло в жела­ни­е­то ми, всъщ­ност те вина­ги са ме под­кре­пя­ли. И така при­еха ме Ани­ма­ци­он­на режи­су­ра и за огро­мен къс­мет, мой худо­жес­т­вен ръко­во­ди­тел бе про­фе­сор Доньо Донев. Беше си доста рису­ва­не, нон-стоп. Ще дам при­мер: за 3 мину­тен филм ми тряб­ва­ха око­ло 5 хиля­ди рисун­ки. Аз учех кла­си­чес­ка рису­ва­на ани­ма­ция. Имам доста спо­луч­ли­ви опи­ти и два завър­ше­ни късо­мет­раж­ни фил­ма. След това ми се нало­жи да изби­рам меж­ду рабо­та в уни­вер­си­те­та в София и любов­та. И раз­би­ра се, избрах любовта.

Завър­нах се в Чепе­ла­ре и се омъ­жих. Имам два­ма прекрас­ни сина на 11 и на 5 годи­ни. Наис­ти­на, живо­тът в мал­кия град си е предиз­ви­ка­тел­с­т­во, като се вър­нах доста хора вече не позна­вах, дъл­го вре­ме се лутах къде да си наме­ря рабо­та. Полу­чи се така, че един вид жер­т­вам раз­ви­ти­е­то и кари­е­ра­та си в име­то на семейс­т­во­то. След извес­т­но вре­ме реших, че имам нуж­да от нови зна­ния, раз­ви­тие и запи­сах вто­ра магис­т­ра­ту­ра по Педа­го­ги­ка, с цел да мога да раз­би­рам по-доб­ре деца­та си и се надя­вах да мога да пре­дам худо­жес­т­ве­ния потен­ци­ал, кой­то съм натру­па­ла и да уча деца­та в гра­да. Завър­ших успеш­но и сега в край­на смет­ка наме­рих мяс­то къде­то имам въз­мож­ност да при­ло­жа науче­но­то. Учи­тел съм по При­лож­ни и изоб­ра­зи­тел­ни изкус­т­ва в Цен­тъ­ра за под­кре­па и лич­нос­т­но раз­ви­тие „Общин­с­ки дет­с­ки ком­п­лекс“ в град Чепе­ла­ре. Имам 5 гру­пи с деца. В една от гру­пи­те водя ани­ма­ция и теа­тър. Един­с­т­ве­но ме при­тес­ня­ва демог­раф­с­ка­та обста­нов­ка и обез­лю­дя­ва­не­то в гра­да ни, опа­ся­вам се, че един ден няма да има­ме деца, кои­то да обу­ча­ва­ме. Това е тъж­на­та част. Весе­ла­та е, че покрай посто­ян­ни­те ми посе­ще­ния по база­ри за ръч­но изра­бо­те­ни неща и кон­так­ти­те ми с коле­ги­те, от кои­то всъщ­ност все­ки е тво­рец някъ­де и в нещо, се роди иде­я­та ми да тво­ря и показ­вам неща­та си онлайн. Така си напра­вих Фейс­бук стра­ни­ца, къде­то да кон­так­ту­вам с раз­лич­ни хора и да изла­гам мои­те творения.

За семейс­т­во­то ми е доб­ре да живе­ят тук. Деца­та ми се чув­с­т­ват спо­кой­ни, самос­то­я­тел­ни, игра­ят на воля. За себе си мис­ля, че бих се приспо­со­би­ла нався­къ­де да живея, къде­то тече по-акти­вен начин на живот и раз­би­ра се, пове­че въз­мож­нос­ти за раз­ви­тие на мои­те деца! За Чуж­би­на има­ла съм момен­ти, в кои­то ми се е иска­ло да зами­нем всич­ки. На мне­ние съм, че къде­то и да си, тряб­ва да се стре­миш да се раз­ви­ваш, да си нами­раш цел и посо­ка и да не се оста­вяш на рутината.

Зада­дох навед­нъж послед­ни­те някол­ко въп­ро­са, за да й дам въз­мож­ност да отго­во­ри спо­кой­но, без досад­ни пре­къс­ва­ния и така да ни раз­крие коя е Среб­ра, кога­то не све­ще­но­дейс­т­ва с чет­ки­те и бои­те! Откро­ве­ност­та и пря­мо­та­та в отго­во­ри­те й те запле­ня­ват. Иска ти се раз­го­во­рът да не свършва…

Сещам се за тези кои­то твър­дят, че в Бъл­га­рия не са оста­на­ли спо­соб­ни и инте­ли­ген­т­ни мла­ди хора – как се лъжат, как жес­то­ко се лъжат. Не им вярвайте!

И раз­би­ра се, че има­ме нари­су­ва­ни от Среб­ра кецо­ве! Едни от най-кра­си­ви­те неща, кои­то сме има­ли някога.

 

https://www.facebook.com/srebrahandmade/