За мен теа­тъ­ра е удо­вол­с­т­вие и насла­да —  и като твор­чес­ки про­цес, и като резул­тат. Усе­ща­не­то да „водиш” дет­с­ки­те очи по чуд­но­ва­ти и при­каз­ни пъти­ща е най-бла­го­дат­на­та награ­да! Кога­то играя, аз при­емам кук­ла­та като пар­т­ньор — вни­ма­вам за него, оби­чам го, дори поня­ко­га се  изне­над­вам. Раз­ре­ша­ва ми да поглед­на през него, учи ме…

Кои сте вие, Теа­тър „Карл­сон”?

Здра­вей­те! Теа­тър „Карл­сон” сме ние — Недел­чо Недел­чев и Миле­на Мав­ро­ди­но­ва — екип от актьор и режи­сьор, кои­то пред­ста­вят бути­ко­ви кук­ле­ни пред­став­ле­ния. За все­ки нов про­ект ние каним утвър­де­ни в област­та про­фе­си­о­на­лис­ти и зала­га­ме на едно ново и раз­лич­но пред­ста­вя­не на попу­ляр­ни, или не тол­ко­ва попу­ляр­ни в Бъл­га­рия, пие­си и приказки.

Репер­то­а­рът ни се обо­га­тя­ва вся­ка годи­на, като се стре­мим все­ки път деца­та да изля­зат не само с усмив­ка, но и да научат по нещо ново, да се докос­нат до изкуството,

Ние вяр­ва­ме, че деца­та са утреш­ни­ят ден!

Можем да ги насо­чим, да ги въл­ну­ва­ме с наше­то изкус­т­во. Актьор­с­ко­то майс­тор­с­т­во раз­ви­ва, пра­ви те мис­лещ и гъв­кав, отго­во­рен и дис­цип­ли­ни­ран, как­то и най- важ­но­то ‑дава кри­ле на въоб­ра­же­ни­е­то и въз­мож­ност да изжи­ве­еш мечта.

 

 

ДА ПОЛЕТИМ ИЗ СВЕТА НА ПРИКАЗКИТЕ!

 

Това пра­вим ние, в Теа­тър „Карл­сон”! — Реем се, меч­та­ем, но после се при­зе­мя­ва­ме и при­ла­га­ме всич­ко науче­но от летенето.

Да поле­тиш озна­ча­ва да спа­зиш балан­са – летиш мал­ко, почи­ваш, дейс­т­ваш, после пак…

Кой е Недел­чо Неделчев?

Весел, усмих­нат, тъжен, при­тес­нен, наивен, кра­ен, оби­чащ и с мал­ко забе­леж­ки към света.

Как стиг­на до теа­тъ­ра? До Кук­ли­те?  Пър­ва­та сре­ща с театъра?

Още от малък, кога­то отидох сам на теа­тър. Вля­зох в зала­та —  Ста­на ми стран­но. Усе­тих нещо раз­лич­но — зала­та, сце­на­та, приглу­ше­но­то освет­ле­ние, гото­во за нача­ло на спек­та­къ­ла. Деко­рът, в очак­ва­не на актьо­ри­те. И мириз­ма­та на сце­на­та! —  И в този момент ста­на тъм­но! Музи­ка­та зазву­ча и се слу­чи Маги­я­та. Чув­с­т­во­то беше нео­пи­су­е­мо! —  Само мое!… То ме води и досега!

По-къс­но срещ­нах Миле­на Мав­ро­ди­но­ва, коя­то ми откри тай­на­та на кук­ле­ния теа­тър, кой­то вед­на­га при­поз­нах, като бли­зък до сър­це­то си. Тога­ва се роди и „Карл­сон“. От тога­ва до сега, репер­то­а­рът на теа­тъ­ра порас­на с цели пет загла­вия, кои­то под­брах­ме вни­ма­тел­но и с любов:

„Магьос­ни­ца­та от киле­ра“ по Пиер Грипари,

„Цигу­ла­рят и мал­ка­та птич­ка“ по Гурам Пет­ри­аш­ви­ли /пиесата се поста­вя за пър­ви път в България/,

„Пипи Дъл­го­то чорап­че“ по Аст­рид Линдгрен,

„Карл­сон, кой­то живее на покри­ва“ по Аст­рид Линдгрен,

„Мал­ки­ят принц” по Екзюпери

Пове­че­то от тях cе осъ­щес­т­ви­ха бла­го­да­ре­ние на Мария Бано­ва, един от тър­се­ни­те кук­ле­ни режи­сьо­ри и сце­ног­ра­фи в Бъл­га­рия, как­то и с музи­ка­та на Димо Сто­я­нов — ПИФ.

Вяр­ваш ли в приказки?

Да, вяр­вам! В при­каз­ки­те има всич­ко! Само да поис­каш и ще го наме­риш! Това пра­вим в Теа­тър „Карл­сон“ — Летим из све­та на приказките! …

Как­во е чув­с­т­во­то  голям човек да играе с кукла? 

Още като сту­ден­ти ни научи­ха, че най-важ­но­то усло­вие за успех и истин­ност в това, кое­то пра­виш е да имаш вяра и наивност.

Да запа­зиш тези качес­т­ва, да си им верен, за да съз­да­ваш нови све­то­ве. А как­во по-хуба­во от това!

За мен теа­тъ­ра е удо­вол­с­т­вие и насла­да —  и като твор­чес­ки про­цес, и като резул­тат. Усе­ща­не­то да „водиш” дет­с­ки­те очи по чуд­но­ва­ти и при­каз­ни пъти­ща е най-бла­го­дат­на­та награ­да! Кога­то играя, аз при­емам кук­ла­та като пар­т­ньор — вни­ма­вам за него, оби­чам го, дори поня­ко­га се  изне­над­вам. Раз­ре­ша­ва ми да поглед­на през него, учи ме…

Кук­ле­но­то изкус­т­во съче­та­ва дина­ми­ка, любо­пит­с­тво, под­дър­жа духа млад и съот­ве­тен на вре­ме­то. Посла­ни­я­та, кои­то теа­тъ­рът носи са веч­ни, и — мал­ко или мно­го, той ги плъз­ва под кожа­та, изпис­ва ги вър­ху миг от живо­ти­те на публиката.

Играл съм мно­го пред­став­ле­ния за въз­рас­т­ни, но кога­то играя за деца, за мал­ки­те, или за  порас­на­ли­те, не мога да спра да се усмих­вам. Няма фалш —  има честност!

Ти си актьо­рът зад кук­ла­та, т.н неви­ди­ми­ят актьор. Това раз­лич­но усе­ща­не ли е, кога­то не си в свет­ли­на­та на прожектора?

Кук­ла­та ми е пар­т­ньор под про­жек­то­ра, защо­то сме едно цяло.

За как­во мис­лиш, кога­то даваш душа на куклите?

Не мис­ля! Живея през нея!

 

This slideshow requires JavaScript.

 

Имаш ли любим герой от приказка?

О,да! Мно­го са! Не искам да ги избро­я­вам, защо­то ако забра­вя няко­го ще ми се раз­сър­ди! При­каз­ни­те герои са мно­го чув­с­т­ви­тел­ни същества!

Има ли актьо­рът пра­во на люби­ма роля?

Раз­би­ра се, че има, но него­ва­та рабо­та е да заоби­ча вся­ка една, по коя­то работи.

Веро­ят­но Карл­сон е спе­ци­а­лен за теб. Как­во откри­ваш у себе си?

Да, спе­ци­а­лен е! Оби­чам го! А той оби­ча бон­бо­ни-весел и заба­вен „мъж, в раз­цве­та на сили­те си“. Той присти­га и зами­на­ва точ­но, кога­то тряб­ва и носи „спо­койс­т­вие, и само спо­койс­т­вие“.

Ще оце­ле­ят ли кук­ли­те? А кук­ле­ния теа­тър? —  В све­та на тех­но­ло­ги­и­те и китайс­ки­те играчки?

Да! Дори един човек да има нуж­да от него – има смисъл!

Съз­да­дох­ме Теа­тър „Карл­сон“, защо­то нуж­да­та от при­каз­ка е зало­же­на у чове­ка от древ­ни­те вре­ме­на и от само­то му рождение.

Деца­та имат нуж­да от при­каз­ки, роди­те­ли­те имат нуж­да от при­каз­ки, аз  имам нуж­да от при­каз­ки,  а Теа­тъ­рът е при­каз­ка, въл­шеб­с­тво е!

 

 

Как­во ще поже­ла­еш на деца­та? А на порас­на­ли­те деца?

Здра­ве! И да про­че­тат „Мал­ки­ят принц“!

Къде е гра­ни­ца­та меж­ду свет­ли­на и тъм­ни­на? Къде попа­да кук­ле­ни­ят актьор?

Ще го обяс­ня така: ако в зала­та не е тъм­но, няма как кук­ли­те да се откро­ят ярко и тях­на­та свет­ли­на да достиг­не до всич­ки. Балан­си­ра­ни­ят кон­т­раст  пра­ви най-доб­ра картина!

Ще оце­лее ли дет­с­ка­та книж­ка? Тво­я­та люби­ма дет­с­ка книга?

Вина­ги!!! …

Коя е книж­ка­та, коя­то днес би пода­рил на дете? Тази, най- важ­на­та спо­ред теб?

От вся­ка една книж­ка има как­во да се научи. Вся­ка книж­ка е важ­на и неповторима!

Защо „Мал­ки­ят принц“ е кни­га, коя­то не все­ки смее да преразкаже?

Кни­га­та „Мал­ки­ят  принц“ е предиз­ви­ка­тел­с­т­во за все­ки тво­рец, но сме­лост да посег­неш към нея за теат­рал­но пред­став­ле­ние, е въз­мож­на само, кога­то имаш доста­тъч­но житейс­ки опит, кой­то ти дава кодо­ве­те на раз­га­да­ва­не на тази веч­на книга!

Имаш ли цве­те, за кое­то се гри­жиш все­от­дай­но, дори кога­то те наранява?

За всич­ко, за кое­то пола­гам гри­жи аз оби­чам и ценя! Било то от мате­ри­ал­ния или нема­те­ри­ал­ния свят.

Ваши­ят, раз­ли­чен про­чит на кла­си­чес­ки сюже­ти, отра­зя­ва как­во? Вашия поглед вър­ху един про­ме­нен, раз­ли­чен от дет­с­тво­то ви свят, или погле­да на днеш­ни­те деца?

Това е въп­рос към режи­сьо­ра и зави­си от него­во­то инди­ви­ду­ал­но виж­да­не и приз­ма­та, през коя­то пре­чуп­ва све­та. Имен­но по тази при­чи­на, ние мно­го вни­ма­тел­но изби­ра­ме еки­па, с кой­то работим.

На све­та има тол­ко­ва мно­го въп­ро­си без отго­вор. Нека има и един отго­вор без въпрос…

Мили при­яте­ли, всич­ко е пре­ход­но! И що се отна­ся до ситу­а­ци­я­та в момен­та —  можем да изпол­з­ва­ме тези дни за да оце­ним оно­ва, кое­то има­ме, и да обър­нем поглед навът­ре! За поле­та из при­каз­ки­те не ни е нуж­но дру­го, освен да раз­по­ла­га­ме със сами­те себе си!

Рад­вам се, че се запоз­нах­ме, макар и при тези нет­ра­ди­ци­он­ни условия!

„Аз съм Аз, а вие?“  — попи­тал един Малък принц …

И вина­ги ще очак­ва нашия отговор.

 

Бла­го­да­рим за раз­го­во­ра и ви очак­ва­ме в Атина!

 

Интер­вю­то взе Юлия Костова

Стра­ни­ца­та офор­ми Хрис­то Василев

 

 

https://www.facebook.com/karlsontheatre/