Да нарисуваш ритъма

Пла­ме­на Пене­ва, 17 годиш­но бъл­гар­с­ко моми­че от Русе, кое­то живее  в Ати­на, но ком­па­сът на сър­це­то и сочи неот­клон­но към роди­на­та! Тво­ри с молив, обек­тив и сло­во. Чете бъл­гар­с­ки­те кла­си­ци, реци­ти­ра люби­мия Вазов. Обли­ча народ­на­та носия и се превръ­ща в  посла­ник на бъл­гар­с­ка­та иден­тич­ност по све­та. Пла­ме­на – бъл­гар­с­ко­то моми­че, кое­то заръ­ча на Бъл­га­рия да се гри­жи за бъде­ще­то на деца­та си!

 

Да нарисуваш ритъма – интервю с Пламена Пенева

 

   Коя е Пла­ме­на? Как­во харес­ва, как­во не пона­ся око­ло себе си?

Пла­ме­на на пър­во мяс­то е бъл­гар­ка. Бих се опре­де­ли­ла и като родолюбка.
Мно­го оби­чам роди­на­та си, бъл­гар­с­ки­те пес­ни, народ­ни­те тан­ци, исто­ри­я­та. Обо­жа­вам при­ро­да­та – в Бъл­га­рия тя е раз­лич­на, най-хуба­ва­та. В сво­бод­но­то си вре­ме  ми харес­ва да тво­ря раз­ни неща, да рису­вам, да пре­об­ра­зя­вам. Точ­но пора­ди тази ми осо­бе­ност не пона­сям фал­ши­ви­те хора. Висо­ко ценя иск­ре­ност­та, при­ятел­с­т­во­то и доверието.

   Като мал­ка, как­ва си меч­та­е­ше да ста­неш? Тази меч­та про­ме­ни ли се или се запази?

От как­то се помня вина­ги съм иска­ла да имам връз­ка с изкус­т­во­то. Как­то мно­го дру­ги, като дете и аз си меч­та­ех да ста­на певи­ца, но изглеж­да не при­те­жа­вам този талант. По-доб­ра съм в това да тво­ря с ръце­те си. Тази меч­та едва ли няко­га ще напус­не съз­на­ни­е­то ми.

   Ти си едно бъл­гар­с­ко дете, израс­ло меж­ду две кул­ту­ри, макар и не тол­ко­ва раз­лич­ни. Как се чув­с­т­ваш, кое над­де­ля­ва у теб като вът­реш­но усе­ща­не, кое ти е по-близко?

Мога да отго­во­ря и така – „Всич­ко бъл­гар­с­ко и род­но, любя, тача и милея “. Бъл­га­рия е в сър­це­то ми откак­то съм се роди­ла и мно­го чес­то си мис­ля за завръ­ща­не­то ми там…

 

 

 Бъл­га­рия е в сър­це­то ми откак­то съм се роди­ла и мно­го чес­то си мис­ля за завръ­ща­не­то ми там…

---

   Ати­на или Русе? С как­во ги свър­з­ваш най – напред, как­ва емо­ция ти носят?

Мое­то мяс­то е Русе, там бих иска­ла да живея. Но ако въп­ро­сът е свър­зан с раз­ви­ти­е­то ми като опит и обра­зо­ва­ние, то тога­ва бих избра­ла Ати­на. Все­ки път кога­то се сетя за Русе изпит­вам при­ят­на нос­тал­гия, а кога­то се вър­на там вина­ги съм в еуфо­рия.  Дока­то Ати­на ме кара да чув­с­т­вам енту­си­а­зъм и моти­ва­ция за реализация.

   Ела­да – нача­ло­то на евро­пейс­ка­та циви­ли­за­ция, моде­лът на всич­ко позна­то… Как ти се чув­с­т­ваш тук – като гост или у дома?

Тук, в Гър­ция, пре­ди се чув­с­т­вах като гост, имах подоз­ре­ния, че не съм еднак­во при­ема­на от дру­ги­те зара­ди раз­лич­на­та ми наци­о­нал­ност, но с вре­ме­то хора­та те опоз­на­ват, това се пре­одо­ля­ва, и аз започ­нах да се чув­с­т­вам доб­ре и като у дома.

   Пла­ми, за някол­ко годи­ни, откак­то се позна­ва­ме, ти натру­па сери­о­зен успех в раз­лич­ни изяви – някол­ко пър­ви награ­ди в кон­кур­си­те за реци­та­ция и рису­ва­не, народ­ни­те тан­ци, сега и арт фотог­ра­фи­я­та… Защо вина­ги Вазов?! С как­во те привле­че него­во­то сло­во тол­ко­ва съдбовно?

 

 

Исти­на­та е, че да бъдеш далеч от роди­на­та озна­ча­ва да бъдеш далеч и от близ­ки­те си. Въп­ре­ки лет­ни­те гос­ту­ва­ния у дома, сре­щи­те с баба и дядо не ми бяха доста­тъч­ни, оста­ва­ше нещо праз­но. Осъз­нах нуж­да­та от нещо, кое­то да ме дър­жи бли­зо до тях, кога­то съм в Гър­ция. Така забе­ля­зах, как дядо ми чете­ше „Под иго­то“ вся­ко лято, това му беше настол­на­та кни­га. Така и аз, за да се почув­с­т­вам по-бли­зо до него, започ­нах да се инте­ре­су­вам от този велик наш писа­тел и поет и при­поз­нах мно­го от емо­ци­и­те, кои­то той е съу­мял да опи­ше тол­ко­ва истин­с­ки и кра­си­во и с така­ва сила в мал­ко редове.

   А чете­не­то на кни­ги?! Как напра­ви този избор, кога? Защо­то не е тай­на, че кни­га­та не е пред­по­чи­та­но зани­ма­ние за мла­де­жи­те днес.

За да раз­бе­реш кое пред­по­чи­таш тряб­ва да си опи­тал и две­те. Харес­ва ми да пре­кар­вам вре­ме в интер­нет, но със сигур­ност жела­ни­е­то в мен да усе­тя мири­са на кни­га, кога­то пре­лис­тя стра­ни­ци­те, над­де­ля­ва. Спо­ред мен, мла­де­жи­те не кло­нят към чете­не­то на кни­ги, защо­то е по-лес­но да наме­рят някол­ко изре­че­ния вър­ху тема­та, коя­то ги инте­ре­су­ва, в интер­нет, откол­ко­то да сед­нат и да се потру­дят и да раз­тво­рят книга.

   Люби­ми загла­вия, автори?

„Сър­це”, „В изгна­ние“, „Под иго­то “ на Иван Вазов.
Люби­ма­та ми кни­га като мал­ка – „Матил­да” от Роалд Дал. Люби­ми­ят ми раз­каз, кой­то все­ки път ме про­съл­зя­ва, е „Май­чи­на съл­за“ на Ангел Кара­лий­чев – при­каз­ка за май­чи­на­та любов. В момен­та чета кни­ги на Дийн Кунц, мис­те­рии, а люби­мо­то ми него­во про­из­ве­де­ние е „Очак­ва­не на живот“.

   Как реши да реци­ти­раш, да пред­ста­вяш сло­во­то на наши­те голе­ми твор­ци? Послед­но­то ти учас­тие беше с текст на Сте­фан Цанев…

Изкус­т­во­то вина­ги ме е привли­ча­ло, исках да се докос­на до вся­ка него­ва фор­ма. А това, да изра­зя­вам бол­ки­те и радос­ти­те на наши­те вели­ки твор­ци, свър­за­ни с тра­гич­ни и гор­ди момен­ти в исто­ри­я­та ни, ме нака­ра да му се отдам още повече.

 

 

   Кога­то реци­ти­раш, свое чув­с­т­во ли пре­да­ваш, или чув­с­т­во­то на авто­ра, по начи­на по кой­то ти си го пред­ста­вяш? И изоб­що – има ли гра­ни­ца меж­ду две­те?! Това е актьор­с­ка работа…

Спо­ред мен да изра­зя­ваш сво­я­та емо­ция е мно­го важ­но, защо­то я пре­да­ваш на хора­та по твоя, най-иск­ре­ния начин, в кой­то ти си постиг­нал емо­ци­о­нал­но­то раз­би­ра­не на твор­ба­та, на посла­ни­е­то на авто­ра. Успе­хът на мои­те изпъл­не­ния се дъл­жи на помощ­та на един мно­го важен за мен човек – гос­по­дин Пла­мен Симе­о­нов, кой­то ме насоч­ва в роля­та на реци­та­тор, учи ме да раз­чи­там чув­с­т­во­то, зало­же­но в тек­с­та и да го пре­да­вам с рецитиране.

   Сега ще те попи­там нещо лич­но – как се чув­с­т­ваш кога­то обле­чеш народ­на­та носия, про­ме­ня ли те тя?

Това не е обик­но­ве­но обли­ча­не, народ­на­та носия ме пре­об­ра­зя­ва вът­реш­но, тя е нещо­то, кое­то ме пота­пя в гор­дост и ми поста­вя най-хуба­ва­та за мен зада­ча – да пре­дам на мои­те съна­род­ни­ци в пуб­ли­ка­та чув­с­т­во­то с кое­то е наси­тен тан­ца и да нари­су­вам с тяло­то си ритъ­ма на фолклора.

   С носи­я­та и лого­то на ФТФ „Пипер­лии“, ти посе­ти инте­рес­ни мес­та – Испа­ния, Рим, Париж. Къде оста­на сър­це­то ти? Раз­ли­чен ли е све­тът, хора­та? Спо­де­ли впечатления…

Тази крат­ка, но пъл­на с незаб­ра­ви­ми момен­ти оби­кол­ка из Евро­па ме обо­га­ти не само с инте­рес­ни пре­жи­вя­ва­ния, но ми съз­да­де любов към пъту­ва­ни­я­та. Париж  е най-кра­си­вия град за мен! Това приклю­че­ние ме предиз­ви­ка дори да започ­на да изуча­вам френ­с­ки и наис­ти­на меч­тая да се вър­на отно­во там. А що се отна­ся до хора­та, мога да кажа, че все­ки народ си има свои, уни­кал­ни чер­ти и талан­ти, и те са общо богат­с­тво за хората.

   Как­во би иска­ла да про­ме­ниш в све­та, кой­то познаваш?

Бих иска­ла хора­та да ста­нат по-истин­с­ки, по-иск­ре­ни. Искам духов­но­то да над­ви­ва мате­ри­а­лиз­ма, това би про­ме­ни­ло све­та мно­го. Искам все­ки човек да е бла­го­да­рен за това, кое­то има и да наме­ри щас­ти­е­то. Искам хора­та да са обе­ди­не­ни в добро и лошо и все­ки да бъде себе си.

   Каза­но е, “не само с хляб ще живее чове­кът…” Как­во още?! Кое е оно­ва нещо, без кое­то не би мог­ла да си пред­ста­виш ежед­не­ви­е­то си?

Най-важ­но­то нещо за мен е семейс­т­во­то ми, то е до мен откак­то се помня. Семейс­т­во­то ще те повди­га­не, кога­то пад­неш, вина­ги ще бъде иск­ре­но с теб и ще ти прости. А това са важ­ни­те неща, без кои­то човек не може да напред­ва в живо­та си.

 

 

   Как­во е изкус­т­во­то за теб? Изли­шък ли е, или е необходимост?

Необ­хо­ди­мост е, без­спор­но. Изкус­т­во­то е част от мен, начи­нът по кои­то аз се изра­зя­вам, начи­нът по кои­то пре­да­вам емо­ци­и­те си и показ­вам вът­реш­на­та си същност.

   Как­во би поже­ла­ла на всич­ки при­яте­ли и на всич­ки непознати?

Поже­ла­вам на всич­ки най вече здра­ве и щас­тие. Нека допус­нат изкус­т­во­то в живо­та си и чрез него да откри­ят себе си! Изкус­т­во­то е голям приятел!

   А на себе си?

И на себе си поже­ла­вам да съм здра­ва и щас­т­ли­ва, вина­ги обгра­де­на от люби­ми­те ми хора, и раз­би­ра се – да сбъд­на меч­ти­те си!

   Поже­лай нещо на Бъл­га­рия, по начи­нът, по кой­то ти си мис­лиш за нея!

Поже­ла­вам на Бъл­га­рия да под­дър­жа огъ­ня в сър­ца­та на деца­та си – с думи и с дела, да ги обе­ди­ня­ва и да съз­да­ва бла­гоп­ри­ят­ни усло­вия за раз­ви­ти­е­то на изкус­т­во­то, кое­то е вина­ги нуж­но на човека!

   Бла­го­да­ря ти за този при­ятен раз­го­вор! Аз ти поже­ла­вам още мно­го сце­нич­ни успе­хи,  вина­ги да тво­риш и да сбъд­ваш меч­ти­те си!

 

С Пла­ме­на раз­го­ва­ря Юлия Костова