Да бъдем по-добри

Да бъдем по-добри

Вина­ги ми е било при­ят­но да раз­го­ва­рям с нея. Изклю­чи­тел­но инте­ли­ген­т­на, тиха, с неве­ро­ят­но дъл­бок фило­соф­с­ки поглед вър­ху всич­ко кое­то ни заоби­ка­ля. Вся­ка сре­ща, макар и крат­ка, е оста­вя­ла в мен една неу­ло­ви­ма пъте­ка в съз­на­ни­е­то ми по коя­то про­дъл­жа­вам да вър­вя и да откри­вам ней­ни­те исти­ни. Д‑р Иск­ре­но­ва е про­фе­си­о­на­лист, кой­то пред­раз­по­ла­га събе­сед­ни­ка си не само да спо­де­ли, но и да се дове­ри. Оказ­ва помощ на всич­ки кои­то имат нуж­да от така­ва, но го пра­ви не по задъл­же­ние, а с мно­го, мно­го обич.

 


Да бъдем по-добри

Разговор с д‑р Ралица Искренова

 

 

Да бъдем по-добри
Рали­ца Иск­ре­но­ва

 

Д‑р Иск­ре­но­ва, пред­ста­ве­те се с някол­ко думи.

Роде­на съм в град София. Израс­на­ла в село Дрен, в поли­те на Вери­ла пла­ни­на, раз­кош­но райс­ко кът­че от кра­си­ва­та ни Роди­на. Там завър­ших сред­но­то си обра­зо­ва­ние в учи­ли­ще „Хрис­то Ботев“ с про­фил дър­во­рез­ба. След това завър­ших меди­цин­с­кия колеж в София „Йор­дан­ка Фила­ре­то­ва“. Рабо­тих две годи­ни и поло­ви­на като меди­цин­с­ка сес­т­ра в корем­на­та реа­ни­ма­ция в бол­ни­ца Лозе­нец. След­вах меди­цин­с­кия факул­тет към уни­вер­си­те­та в гр Пат­ра в Гър­ция. Една годи­на и поло­ви­на прак­ти­ка като общ лекар в село Три­по­та­ма със здра­вен цен­тър Кли­то­рия. Напра­вих една годи­на като спе­ци­а­ли­зант в гр Егио и от 2,5г. съм спе­ци­а­ли­зант в Ати­на в бол­ни­ца „Шиш­ма­ног­лио“.

Защо Гър­ция? Слу­чай­ност или умиш­лен избор?

Защо Гър­ция? Не бих каза­ла слу­чай­ност. Един умиш­лен избор поглед­нат от мно­го посо­ки. Имах пси­хо­ло­ги­чес­ка­та под­кре­па на моя­та май­ка. За кое­то не съжа­ля­вам.

Защо избрах­те лекар­с­ка­та про­фе­сия?

От десет­го­диш­на съм изказ­ва­ла жела­ние да ста­на лекар и с вре­ме­то раз­брах, че е зало­же­но у мен. Като се започ­не от дет­с­ка въз­раст кога­то нами­рах­ме със сес­т­ри­те ми захвър­ле­ни коте­та­та на по 2–3 сед­ми­ци и се гри­жех­ме за тях и се стиг­не до момен­та, в кой­то бях вече меди­цин­с­ка сес­т­ра със стаж, но имах нуж­да да про­дъл­жа.

Кол­ко вре­ме и отда­де­ност е нуж­на за да ста­неш добър спе­ци­а­лист?

За да ста­неш добър спе­ци­а­лист е необ­хо­ди­мо мал­ко воля, посто­ян­с­т­во и доб­ра осно­ва. Доб­ра­та осно­ва не е само осно­ва­та от уни­вер­си­те­та… ако нямаш осно­ва­та от дома нищо не пред­став­ля­ват послед­ни­те новос­ти в меди­ци­на­та пред паци­ен­та.

На как­во ниво е здрав­на­та кул­ту­ра на наши­те съв­ре­мен­ни­ци?

Смя­там, че все още няма­ме здрав­на кул­ту­ра. Нека не бър­ка­ме здрав­на­та кул­ту­ра с нуж­да­та от меди­цин­с­ка помощ в даден момент. За съжа­ле­ние ряд­ко сре­щам паци­ен­ти, кои­то са раз­бра­ли, че про­фи­лак­ти­ка­та е в осно­ва­та на здра­ве­то.

Кое е най-голя­мо­то предиз­ви­ка­тел­с­т­во, с кое­то сте се сблъс­к­ва­ли в рабо­та­та си?

Едно голя­мо предиз­ви­ка­тел­с­т­во за мен беше да завър­ша меди­ци­на. Бях уве­ре­на, че ще се спра­вя, имах под­кре­па­та на мое­то семейс­т­во, но до полу­ча­ва­не на доку­мен­та за мен беше едно голя­мо предиз­ви­ка­тел­с­т­во.

В момен­та цели­ят свят е в аго­ния пред неиз­вес­т­ни­те, кои­то изпра­ви пред нас КОВИД19. Някои вяр­ват, че е сери­о­зен проб­лем, дру­ги не отда­ват зна­че­ние на запла­ха­та, тре­ти гово­рят за фал­ши­ви сце­на­рии и т.н. Как­во е Ваше­то про­фе­си­о­нал­но виж­да­не и как­во ще посъ­вет­ва­те съна­род­ни­ци­те ни.

Коро­на виру­си­те не са непоз­на­ти за уче­ни­те. Това са виру­си кои­то обик­но­ве­но предиз­вик­ват сим­п­то­ми от гор­ни­те диха­тел­ни пъти­ща, мал­ко по-ряд­ко и от дол­ни­те диха­тел­ни пъти­ща, още по-ряд­ко от сто­маш­но-чрев­на­та сис­те­ма. Виру­сът с кой­то се борим днес е така позна­тия SARS от 2002година, MERS 2012. Днес го нари­ча­ме SARS- CoV‑2. Ще ме попи­та­те кое е раз­лич­но­то? Защо гово­рим за един и същи вирус с раз­лич­ни наиме­но­ва­ния и годи­ни? Отго­во­рът е, че кол­ко­то по-малък е един орга­ни­зъм – вирус или мик­роб – тол­ко­ва е „по-умен“. Тези мик­рос­ко­пич­ни мик­ро­ор­га­низ­ми имат въз­мож­ност­та да се изме­нят в зави­си­мост от сре­да­та в коя­то попад­нат и тера­пи­я­та коя­то се при­ла­га сре­щу тях.

Да живе­еш дос­той­но, въз­пи­та­ние ли е?

Дос­тойн­с­т­во­то е един при­мер кой­то се унас­ле­дя­ва, раз­би­ра се, и тук е с помощ осно­ви­те на въз­пи­та­ни­е­то.

В момен­та има­те въз­мож­ност да позд­ра­ви­те спе­ци­ал­ни за вас хора. Кои са те и как­во ще им поже­ла­е­те?

Спе­ци­ал­ни хора за мен са мое­то семейс­т­во, на кое­то дъл­жа това кое­то съм в момен­та. Това са хора­та кои­то са до мен и в най-труд­ни­те и в най-хуба­ви­те момен­ти, кои­то ме след­ват и ми вяр­ват.

Люби­ма кни­га или цитат?

Люби­ма кни­га: „100 годи­ни само­та“ на Габ­ри­ел Гар­сия Мар­кес

 

Вина­ги ще има хора, кои­то ще те нара­ня­ват,
но за все­ки слу­чай тряб­ва да про­дъл­жиш да вяр­ваш в хора­та.“

 

Как­во е ваше­то посла­ние към хора­та?

Да бъдем по-доб­ри! Една доб­ра дума и една усмив­ка не кос­т­ват мно­го, но могат да бъдат без­цен­ни.

Да бъдем по-доб­ри…

 

Д‑р Рали­ца Иск­ре­но­ва е член е на Твор­чес­кия ни клуб „Нов Живец“ в Ати­на и актив­но учас­т­ва как­то в бла­гот­во­ри­тел­ни кам­па­нии, така и в кул­тур­ния кален­дар на бъл­гар­с­ка­та ни общ­ност.
Можем да я видим в зали­те на кон­церт, пред­ста­вя­не на кни­га, теат­рал­на поста­нов­ка, праз­ник на уче­ни­ци­те от бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща, в бъл­гар­с­кия храм…
Можем да я видим нався­къ­де, къде­то дос­той­но се раз­вя­ва бъл­гар­с­ко­то зна­ме!

Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.