В тайнството на виртуалността


В тайнството на виртуалността

В този вир­ту­а­лен свят
на кибер чат, те наме­рих
и раз­бър­ка мис­ли­те ми,
тъй как­то вятъ­рът коси­те.

В този модус на вир­ту­а­ли­тет
в почу­да ме оста­вяш,
догон­ваш ме
и отно­во завла­дя­ваш,
със Слън­це и цве­тя
изпъл­ва­щи ме с неж­ност, кра­со­та.

Не искам аз да спра
на Слън­це­то лъчи­те.
За това ще про­дъл­жа
сти­хо­ве да си редя
в илю­зия — меч­та,
с усе­ща­не­то за мига
в тайн­с­т­во­то на вир­ту­ал­ност­та!


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.