В тайнството на виртуалността
В този виртуален свят
на кибер чат, те намерих
и разбърка мислите ми,
тъй както вятърът косите.
В този модус на виртуалитет
в почуда ме оставяш,
догонваш ме
и отново завладяваш,
със Слънце и цветя
изпълващи ме с нежност, красота.
Не искам аз да спра
на Слънцето лъчите.
За това ще продължа
стихове да си редя
в илюзия – мечта,
с усещането за мига
в тайнството на виртуалността!
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
