Всеки един от нас е Малкият принц, всеки един от нас е търсещ, пътуващ, обичащ, страдащ, летящ, приземен, опитомяващ и опитомен. Всеки има своята роза и вулкан. И винаги „сърцето е там, където е домът ти”.
Интервю с Мария Банова – режисьор на кукления спектакъл на театър „Карлсон” “Малкият принц” по Екзюпери
- Госпожо Банова, вие работите в сферата на приказките, давате своя сценографски прочит на текстовете и обличате историите и героите във форма, за да станат достъпни за сетивата. Това уникално занимание позволява ли ви свобода или трансформацията на текста в театър е преди всичко отговорност и правила?!
Когато трансформираш един текст в театрално представление трябва да имаш идея за да го направиш по най-интересен начин за публиката. Да визуализираш идеята си чрез текста, куклите, музиката и актьорската игра. А това абсолютно означава поемане на отговорност.
Вървейки по своят път винаги съм била съпътствана от куклите. Така се случи, че те бяха винаги важни в живота ми. От малка създавам куклени персонажи, първата беше Мери от „Малка къща в прерията”. Голямо вълнение беше, когато я видях да излиза изпод ръцете ми… Била съм около 8 годишна.
И така куклата стана важна част от творчеството ми.
После потърсих света на кукленият театър, там открих себе си. Мислейки за режисьорския прочит, неизменно в главата ми се появяват образите на персонажите, които сами искат да излязат от моите ръце. Когато правя куклите за представлението винаги има сложен вътрешен процес на създаване, понякога самата кукла ми казва от какво има нужда, и така аз и помагам да изгради образа си. Когато давам куклата в ръцете на актьора винаги му казвам, че куклата сама ми е доверила какво иска да има… Леко е стряскащо, но за мен това е част от творческото търсене.
- В професионалната ви листа стоят много години творчески труд като режисьор и сценограф на куклени спектакли, на класически и по-модерни заглавия, но нека ограничим нашият разговор до едно , което предстои да зарадва публиката в Атина. “Малкият принц” по Екзюпери. Как Вие как се озовахте в това предизвикателство?
Преди десет години направих драматизация на „Малкият принц” с идея да бъде направен концерт-спектакъл с участието на Димо Стоянов и група П.И.Ф. Тогава идеята беше Димо да играе Малкият принц. Имаше идея освен групата на сцената да свири и симфоничен оркестър. Всичко беше много мащабно. Но както в приказките винаги има препятствия по пътя за да се случи историята по най-добрия начин. Не успяхме с Димо да реализираме тази идея и мечтите останаха затворени в една папка, която отлежаваше до годината 2019.
След като с театър „Карлсон” реализирахме представлението „Карлсон, който живее на покрива”, Неделчо Неделчев ме покани отново като гост режисьор да направя още едно представление с тях. Предложих му старата папка и мечтата за „Малкият Принц” и … Той прие. Прие предизвикателството, за което му благодаря. Благодаря му за възможността и за доверието да творим заедно. И така днес имаме едно чудесно преживяване с „Малкият принц”, който лети вече над 100 пъти към нашата публика.
Благодаря на Димо за емоцията и вдъхновението което вдъхна със своя глас и музика в представлението!
Благодаря ти, Димо! Твоята звезда винаги свети във вечерното небе и ти си с нас на всяко представление!
- Този текст е приказка, фантазия и философия едновременно, той носи закодираните послания на автора си и си остава загадка и до днес – книга на множество въпроси. Как се разчита сложността, с интуиция или с познание?! Издайте ни тайната?
Всяка книга е прозорец, който се отваря пред читателя. Всеки читател вижда различни нюанси и образи през този отворен прозорец. Това, което съм заложила като послания в моето режисьорско решение е на базата на моята чувствителност, мироглед и това, което аз виждам през отворения прозорец.
- Кое беше Вашето лично откритие като творец в необятното пространство на “Малкият принц”, на тази художествена реалност?
Посланията в книгата на Екзюпери „Малкият принц” ще пребъдат, защото за всяко поколение те носят смисъл.
- Кодовете на книгата са дълбоко философски – за любовта и самотата, за свързването, за разбирането, за крайността на всеки път в безкрайността на времето и пространството. Това е история за вечното пътуване към дома и за мечтата на лисицата да бъде опитомена…Как един спектакъл успява да побере в кратък формат толкова дълбоки човешки емоции? Разкажете ни за Вашата професионална задача и предизвикателствата, които сцената ви поставя?!
Силата на кукленото изкуство е точно в това, чрез кратка, синтезирана, експанзивна, емоционална и въздействаща форма да се създаде нещо значимо, вълнуващо и емоционално. Всичко което искаш да изречеш в краткия отрязък от сценично време трябва да бъде съпреживимо и да въздейства.
- “Малкият принц” е голяма и неповторима книга, но и един успешен спектакъл, селектиран и участвал в два от международните куклени фестивали в България- “Забранено за възрастни” Смолян и “Дни на куклите” в Бургас. Според Вас, защо?
Участието на фестивали е нещо вълнуващо и мотивиращо, защото това е оценка на работата ти, но много по-вълнуваща е срещата с публиката, която не знае какво точно да очаква, тогава сълзите в очите и емоциите са много по-силни и непринудени.
- Кой е Малкият принц? – въпрос без отговор и до днес. Какво Вие научихте за него след работата си по спектакъла? Защото зад срещата на публиката с това заглавие стоите Вие, с личното си усещане за неговата същност?
Всеки един от нас е Малкият принц, всеки един от нас е търсещ, пътуващ, обичащ, страдащ, летящ, приземен, опитомяващ и опитомен. Всеки има своята роза и вулкан. И винаги „сърцето е там, където е домът ти”.
- Куклите мъпети са нестандартно решение за представянето на класически текст като ” Малкият принц”, изборът на музика също – в спектакъла звучи музиката и гласът на Димо Стоянов – ПИФ. Как достигнахте до него?
Цялостното решение имаше необходимост точно от тази система от кукли и мисля, че се получи доста добре!
А музиката?! – тя е незаменима част от представлението. Дълги години работих с Димо Стоянов, той беше моят личен композитор, и когато преди 10 години направих драматизацията, с него бяхме заложили емблематични песни от репертоара на група П.И.Ф., вплетени в сценария като логично и естествено прадължение на текста на „Малкитят принц”. В процеса на работата с театър „Карлсон”, предложих на Димо да направи нов аранжимент на части от песните в представлението, помолих го той да ги изпее и да запише текста на разказвача. Димо даде много силен тласък за емоционалното въздействие на представлението, беше щастлив, докато работехме върху детайлите на спектакъла.
- А как виждате и оценявате спектакъла като зрител от последния ред в залата, реализиран от сценичната игра на двамата актьори, които пресъздават цялото пътешествие на Малкият принц? Той е реализиран с 8 кукли, като единствен “Ловецът на светулки” не е решен с кукла, а с една “планета, цялата пълна със светулки”?
Когато репетирам винаги стоя на последния ред , искам да имам поглед върху цялостта на спектакъла. Решението на всяка планета е провокирано от мисли и анализи на съответните планети, какво искам да разбере малкият зрител. В замисъла на представленията си винаги мисля първо за детската емоция и логика, а след това за втория план, послание към родителя, който в себе си също е дете.
Репетиционният процес с двамата актьори – Неделчо Неделчев и Ивона Желева, а в последствие Юлия Коларова, от театър „Карлсон” беше много пълноценен и съдържателен. Имаше единомислие и спектакълът се раждаше без съпротивление, той просто чакаше да бъде въплътен в образ и душа.
- Какви са средствата, с които достигнахте до сценичната адаптация и каква е обратната връзка на публиката от малките до възрастните?
Изказът в кукленото изкуство разчита на значима тема, интересно режисьорско решение, запомняща се визия, изчистено действие, красива музикална среда и силно актьорско присъствие. Когато имаш тези компоненти и си наясно с творческите си търсения, нещата се случват и имат свой живот и въздействие върху публиката.
- Театър “Карлсон” започна своето европейско турне сред българските общности в чужбина. Какво е чувството да летиш с приказките, буквално, като част от екипа на театъра ? На какво се дължи успехът на този полет?
Чудесно е да имаш възможност на „летиш” със своето творческо дете. Срещите с публиката, разговорите, сълзите и емоциите на публиката са винаги вълнуващи.
Благодаря на Неделчо за енергията и хъса, с които реализира всеки полет на театър “Карлсон”.
- Като човек, който общува с кукли, и не е забравил езика на детството, какво можем да научим от тях?! Или да си припомним?!
Куклата притежава много символи и препратки. Куклата има сила за въздействие върху сетивата на зрителя. Освен, че чрез нея правим асоциация с детството си, куклата е и мощен знак за възрастния, тя носи тайната за това, че ние никога не може да станем гиганти, а винаги ще бъдем малки и симпатични същества, живеещи в своя свят. В контакта си с другия, ние пишем своята приказка – понякога тъжна, понякога весела, но винаги наша, уникална.
- Пожелайте нещо на най-малките зрители, които очакват да срещнат Малкият принц в Атина! Може би тази среща ще е първа за някои от тях?!
Моля ви не бързайте! Застанете точно под звездата на Малкият принц и погледайте как той се грижи за своята звезда и своята роза! И обичайте! Така, както обича Малкият принц.
- Кои са вълшебствата, които трябва да пазим?! Тези, най-важните, които ни правят щастливи?
Вълшебството е в обикновените неща, които всеки ден се случват около нас, но трябва да имаме сетива за тях, да ги ценим и превръщаме в още по-големи вълшебства. Щастието е да обичаш себе си и нещата които правиш. Щастието е да усмихнеш хората и да ги накараш дори за малко да помечтаят.
- Мечтае ли Мария? За какво?…
Мечтая за мир и хармония в света за всички хора, мечтая за планета без насилие и войни.
Нека се сбъдне!
А на Вас пожелавам успех и веселие, и още много вълшебни преживявания в света на куклите!
Благодаря Ви за отделеното време!
Интервюто взе Юлия Костова
Страницата изготви Христо Василев
ОЧАКВАЙТЕ