Всеки един от нас е Малкият принц

Всеки един от нас е Малкият принц

Всеки един от нас е Малкият принц, всеки един от нас е търсещ, пътуващ, обичащ, страдащ, летящ, приземен, опитомяващ и опитомен. Всеки има своята роза и вулкан. И винаги „сърцето е там, където е домът ти”.

Интер­вю с Мария Бано­ва – режи­сьор на кук­ле­ния спек­та­къл на теа­тър „Карл­сон” “Мал­ки­ят принц” по Екзюпери

 

  • Гос­по­жо Бано­ва, вие рабо­ти­те в сфе­ра­та на при­каз­ки­те, дава­те своя сце­ног­раф­с­ки про­чит на тек­с­то­ве­те и обли­ча­те исто­ри­и­те и геро­и­те във фор­ма, за да ста­нат достъп­ни за сети­ва­та. Това уни­кал­но зани­ма­ние позво­ля­ва ли ви сво­бо­да или тран­с­фор­ма­ци­я­та на тек­с­та в теа­тър е пре­ди всич­ко отго­вор­ност и правила?!

Кога­то тран­с­фор­ми­раш един текст в теат­рал­но пред­став­ле­ние тряб­ва да имаш идея за да го напра­виш по най-инте­ре­сен начин за пуб­ли­ка­та. Да визу­а­ли­зи­раш иде­я­та си чрез тек­с­та, кук­ли­те, музи­ка­та и актьор­с­ка­та игра. А това абсо­лют­но озна­ча­ва поема­не на отговорност.

Вър­вей­ки по сво­ят път вина­ги съм  била съпът­с­тва­на от кук­ли­те. Така се слу­чи, че те бяха вина­ги важ­ни в живо­та ми. От мал­ка съз­да­вам кук­ле­ни пер­со­на­жи, пър­ва­та беше Мери от „Мал­ка къща в пре­ри­я­та”. Голя­мо въл­не­ние беше, кога­то я видях да изли­за изпод ръце­те ми… Била съм око­ло 8 годишна.

И така  кук­ла­та ста­на важ­на част от твор­чес­т­во­то ми.

После потър­сих све­та на кук­ле­ни­ят теа­тър, там открих себе си. Мис­лей­ки за режи­сьор­с­кия про­чит, неиз­мен­но в гла­ва­та ми се появя­ват обра­зи­те на пер­со­на­жи­те, кои­то сами искат да изля­зат от мои­те ръце. Кога­то пра­вя кук­ли­те за пред­став­ле­ни­е­то вина­ги има сло­жен вът­ре­шен про­цес на съз­да­ва­не, поня­ко­га сама­та кук­ла ми каз­ва от как­во има нуж­да, и така аз и пома­гам да изгра­ди обра­за си. Кога­то давам кук­ла­та в ръце­те на актьо­ра вина­ги му каз­вам, че кук­ла­та сама ми е дове­ри­ла как­во иска да има… Леко е стряс­ка­що, но за мен това е част от твор­чес­ко­то търсене.

 

  • В про­фе­си­о­нал­на­та ви лис­та сто­ят мно­го годи­ни твор­чес­ки труд като режи­сьор и сце­ног­раф на кук­ле­ни спек­так­ли, на кла­си­чес­ки и по-модер­ни загла­вия, но нека огра­ни­чим наши­ят раз­го­вор до едно , кое­то пред­стои да зарад­ва пуб­ли­ка­та в Ати­на. “Мал­ки­ят принц” по Екзю­пе­ри. Как Вие как се озо­вах­те в това предизвикателство?

Пре­ди десет годи­ни напра­вих дра­ма­ти­за­ция на „Мал­ки­ят принц” с идея да бъде напра­вен кон­церт-спек­та­къл с учас­ти­е­то на Димо Сто­я­нов и гру­па П.И.Ф. Тога­ва иде­я­та беше Димо да играе Мал­ки­ят принц. Има­ше идея освен гру­па­та на сце­на­та да сви­ри и сим­фо­ни­чен оркес­тър. Всич­ко беше мно­го мащаб­но. Но как­то в при­каз­ки­те вина­ги има пре­пят­с­твия по пътя за да се слу­чи исто­ри­я­та по най-доб­рия начин. Не успях­ме с Димо да реа­ли­зи­ра­ме тази идея и меч­ти­те оста­на­ха затво­ре­ни в една пап­ка, коя­то отле­жа­ва­ше до годи­на­та 2019.

След като с теа­тър „Карл­сон” реа­ли­зи­рах­ме пред­став­ле­ни­е­то „Карл­сон, кой­то живее на покри­ва”, Недел­чо Недел­чев ме пока­ни отно­во като гост режи­сьор да напра­вя още едно пред­став­ле­ние с тях. Пред­ло­жих му ста­ра­та пап­ка и меч­та­та за „Мал­ки­ят Принц” и … Той прие. Прие предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то, за кое­то му бла­го­да­ря. Бла­го­да­ря му за въз­мож­ност­та и за дове­ри­е­то да тво­рим заед­но. И така днес има­ме едно чудес­но пре­жи­вя­ва­не с „Мал­ки­ят принц”, кой­то лети вече над 100 пъти към наша­та публика.

Бла­го­да­ря на Димо за емо­ци­я­та и вдъх­но­ве­ни­е­то кое­то вдъх­на със своя глас и музи­ка в представлението!

Бла­го­да­ря ти, Димо! Тво­я­та звез­да вина­ги све­ти във вечер­но­то небе и ти си с нас на вся­ко представление!

 

 

  • Този текст е при­каз­ка, фан­та­зия и фило­со­фия еднов­ре­мен­но, той носи зако­ди­ра­ни­те посла­ния на авто­ра си и си оста­ва загад­ка и до днес – кни­га на мно­жес­т­во въп­ро­си. Как се раз­чи­та слож­ност­та, с инту­и­ция или с позна­ние?! Издай­те ни тайната?

Вся­ка кни­га е про­зо­рец, кой­то се отва­ря пред чита­те­ля. Все­ки чита­тел виж­да раз­лич­ни нюан­си и обра­зи през този отво­рен про­зо­рец. Това, кое­то съм зало­жи­ла като посла­ния в мое­то режи­сьор­с­ко реше­ние е на база­та на моя­та чув­с­т­ви­тел­ност, мирог­лед и това, кое­то аз виж­дам през отво­ре­ния прозорец.

 

  • Кое беше Ваше­то лич­но откри­тие като тво­рец в нео­бят­но­то прост­ран­с­т­во на “Мал­ки­ят принц”, на тази худо­жес­т­ве­на реалност?

Посла­ни­я­та в кни­га­та на Екзю­пе­ри „Мал­ки­ят принц” ще пре­бъ­дат, защо­то за вся­ко поко­ле­ние те носят смисъл.

 

  • Кодо­ве­те на кни­га­та са дъл­бо­ко фило­соф­с­ки – за любов­та и само­та­та, за свър­з­ва­не­то, за раз­би­ра­не­то, за край­ност­та на все­ки път в без­к­рай­ност­та на вре­ме­то и прост­ран­с­т­во­то. Това е исто­рия за веч­но­то пъту­ва­не към дома и за меч­та­та на лиси­ца­та да бъде опитомена…Как един спек­та­къл успя­ва да побе­ре в кра­тък фор­мат тол­ко­ва дъл­бо­ки човеш­ки емо­ции? Раз­ка­же­те ни за Ваша­та про­фе­си­о­нал­на зада­ча и предиз­ви­ка­тел­с­т­ва­та, кои­то сце­на­та ви поставя?!

Сила­та на кук­ле­но­то изкус­т­во е точ­но в това, чрез крат­ка, син­те­зи­ра­на, екс­пан­зив­на, емо­ци­о­нал­на и въз­дейс­т­ва­ща фор­ма да се съз­да­де нещо зна­чи­мо, въл­ну­ва­що и емо­ци­о­нал­но. Всич­ко кое­то искаш да изре­чеш в крат­кия отря­зък от сце­нич­но вре­ме тряб­ва да бъде съп­ре­жи­ви­мо и да въздейства.

 

  • Мал­ки­ят принц” е голя­ма и непов­то­ри­ма кни­га, но и един успе­шен спек­та­къл, селек­ти­ран и учас­т­вал в два от меж­ду­на­род­ни­те кук­ле­ни фес­ти­ва­ли в Бъл­га­рия- “Забра­не­но за въз­рас­т­ни” Смо­лян и “Дни на кук­ли­те” в Бур­гас. Спо­ред Вас, защо?

Учас­ти­е­то на фес­ти­ва­ли е нещо въл­ну­ва­що и моти­ви­ра­що, защо­то това е оцен­ка на рабо­та­та ти, но мно­го по-въл­ну­ва­ща е сре­ща­та с пуб­ли­ка­та, коя­то не знае как­во точ­но да очак­ва, тога­ва съл­зи­те в очи­те и емо­ци­и­те са мно­го по-сил­ни и непринудени.

 

 

  • Кой е Мал­ки­ят принц? – въп­рос без отго­вор и до днес. Как­во Вие научих­те за него след рабо­та­та си по спек­та­къ­ла? Защо­то зад сре­ща­та на пуб­ли­ка­та с това загла­вие сто­и­те Вие, с лич­но­то си усе­ща­не за него­ва­та същност?

Все­ки един от нас е Мал­ки­ят принц, все­ки един от нас е тър­сещ, пъту­ващ, оби­чащ, стра­дащ, летящ, при­зе­мен, опи­то­мя­ващ и опи­то­мен. Все­ки има сво­я­та роза и вул­кан. И вина­ги „сър­це­то е там, къде­то е домът ти”.

 

  • Кук­ли­те мъпе­ти са нес­тан­дар­т­но реше­ние за пред­ста­вя­не­то на кла­си­чес­ки текст като ” Мал­ки­ят принц”, избо­рът на музи­ка също – в спек­та­къ­ла зву­чи музи­ка­та и гла­сът на Димо Сто­я­нов – ПИФ. Как достиг­нах­те до него?

Цялос­т­но­то реше­ние има­ше необ­хо­ди­мост точ­но от тази сис­те­ма от кук­ли и мис­ля, че се полу­чи доста добре!

А музи­ка­та?! – тя е неза­ме­ни­ма част от пред­став­ле­ни­е­то.  Дъл­ги годи­ни рабо­тих с Димо Сто­я­нов, той беше моят личен ком­по­зи­тор, и кога­то пре­ди 10 годи­ни напра­вих дра­ма­ти­за­ци­я­та, с него бях­ме зало­жи­ли емб­ле­ма­тич­ни пес­ни от репер­то­а­ра на гру­па П.И.Ф., впле­те­ни в сце­на­рия като логич­но и естес­т­ве­но пра­дъл­же­ние на тек­с­та на „Мал­ки­тят принц”. В про­це­са на рабо­та­та с теа­тър „Карл­сон”, пред­ло­жих на Димо да напра­ви нов аран­жи­мент на час­ти от пес­ни­те в пред­став­ле­ни­е­то, помо­лих го той да ги изпее и да запи­ше тек­с­та на раз­каз­ва­ча. Димо даде мно­го силен тла­сък за емо­ци­о­нал­но­то въз­дейс­т­вие на пред­став­ле­ни­е­то, беше щас­т­лив, дока­то рабо­тех­ме вър­ху детай­ли­те на спектакъла.

 

  • А как виж­да­те и оце­ня­ва­те спек­та­къ­ла като зри­тел от послед­ния ред в зала­та, реа­ли­зи­ран от сце­нич­на­та игра на два­ма­та актьо­ри, кои­то пре­съз­да­ват цяло­то пъте­шес­т­вие на Мал­ки­ят принц? Той е реа­ли­зи­ран с 8 кук­ли, като един­с­т­вен “Лове­цът на све­тул­ки” не е решен с кук­ла, а с една “пла­не­та, цяла­та пъл­на със светулки”?

Кога­то репе­ти­рам вина­ги стоя на послед­ния ред , искам да имам поглед вър­ху цялост­та на спек­та­къ­ла. Реше­ни­е­то на вся­ка пла­не­та е про­во­ки­ра­но от мис­ли и ана­ли­зи на съот­вет­ни­те пла­не­ти, как­во искам  да раз­бе­ре мал­ки­ят зри­тел. В зами­съ­ла на пред­став­ле­ни­я­та си вина­ги мис­ля пър­во за дет­с­ка­та емо­ция и логи­ка, а след това за вто­рия план, посла­ние към роди­те­ля, кой­то в себе си също е дете.

Репе­ти­ци­он­ни­ят про­цес с два­ма­та актьо­ри – Недел­чо Недел­чев и Иво­на Желе­ва, а в послед­с­твие Юлия Кола­ро­ва,  от теа­тър „Карл­сон” беше мно­го пъл­но­це­нен и съдър­жа­те­лен. Има­ше еди­но­мис­лие и спек­та­къ­лът се раж­да­ше без съп­ро­тив­ле­ние, той просто чака­ше да бъде въп­лъ­тен в образ и душа.

 

  • Как­ви са сред­с­тва­та, с кои­то достиг­нах­те до сце­нич­на­та адап­та­ция и как­ва е обрат­на­та връз­ка на пуб­ли­ка­та от мал­ки­те до възрастните?

Изка­зът в кук­ле­но­то изкус­т­во раз­чи­та на зна­чи­ма тема, инте­рес­но  режи­сьор­с­ко реше­ние, запом­ня­ща се визия, изчис­те­но дейс­т­вие, кра­си­ва музи­кал­на сре­да и сил­но актьор­с­ко при­със­т­вие. Кога­то имаш тези ком­по­нен­ти и си наяс­но с твор­чес­ки­те си тър­се­ния, неща­та се случ­ват и имат свой живот и въз­дейс­т­вие вър­ху публиката.

 

  • Теа­тър “Карл­сон” започ­на сво­е­то евро­пейс­ко тур­не сред бъл­гар­с­ки­те общ­нос­ти в чуж­би­на. Как­во е чув­с­т­во­то да летиш с при­каз­ки­те, бук­вал­но, като част от еки­па на теа­тъ­ра ? На как­во се дъл­жи успе­хът на този полет?

Чудес­но е да имаш въз­мож­ност на „летиш” със сво­е­то твор­чес­ко дете. Сре­щи­те с пуб­ли­ка­та, раз­го­во­ри­те, съл­зи­те и емо­ци­и­те на пуб­ли­ка­та са вина­ги вълнуващи.

Бла­го­да­ря на Недел­чо за енер­ги­я­та и хъса, с кои­то реа­ли­зи­ра все­ки полет на теа­тър “Карл­сон”.

 

  • Като човек, кой­то общу­ва с кук­ли, и не е забра­вил ези­ка на дет­с­тво­то, как­во можем да научим от тях?! Или да си припомним?!

Кук­ла­та при­те­жа­ва мно­го сим­во­ли и препрат­ки. Кук­ла­та има сила за въз­дейс­т­вие вър­ху сети­ва­та на зри­те­ля. Освен, че чрез нея пра­вим асо­ци­а­ция с дет­с­тво­то си, кук­ла­та е и мощен знак за въз­рас­т­ния, тя носи тай­на­та за това, че ние нико­га не може да ста­нем гиган­ти, а вина­ги ще бъдем мал­ки и сим­па­тич­ни същес­т­ва, живе­е­щи в своя свят. В кон­так­та си с дру­гия, ние пишем сво­я­та при­каз­ка – поня­ко­га тъж­на, поня­ко­га весе­ла, но вина­ги наша, уникална.

 

  • Поже­лай­те нещо на най-мал­ки­те зри­те­ли, кои­то очак­ват да срещ­нат Мал­ки­ят принц в Ати­на! Може би тази сре­ща ще е пър­ва за някои от тях?!

Моля ви не бър­зай­те! Заста­не­те точ­но под звез­да­та на Мал­ки­ят принц и погле­дай­те как той се гри­жи за сво­я­та звез­да и сво­я­та роза! И оби­чай­те! Така, как­то оби­ча Мал­ки­ят принц.

 

  • Кои са въл­шеб­с­тва­та, кои­то тряб­ва да пазим?! Тези, най-важ­ни­те, кои­то ни пра­вят щастливи?

Въл­шеб­с­тво­то е в обик­но­ве­ни­те неща, кои­то все­ки ден се случ­ват око­ло нас, но тряб­ва да има­ме сети­ва за тях, да ги ценим и превръ­ща­ме в още по-голе­ми въл­шеб­с­тва. Щас­ти­е­то е да оби­чаш себе си  и неща­та кои­то пра­виш. Щас­ти­е­то е да усмих­неш хора­та и да ги нака­раш дори за мал­ко да помечтаят.

 

  • Меч­тае ли Мария? За какво?…

Меч­тая за мир и хар­мо­ния в све­та за всич­ки хора, меч­тая за пла­не­та без наси­лие и войни.

 

Нека се сбъдне!

А на Вас поже­ла­вам успех и весе­лие, и още мно­го въл­шеб­ни пре­жи­вя­ва­ния в све­та на куклите!

Бла­го­да­ря Ви за отде­ле­но­то време!

 

 

Интер­вю­то взе Юлия Кос­то­ва

Стра­ни­ца­та изгот­ви Хрис­то Василев

 

ОЧАКВАЙТЕ

“Тези, въз­рас­т­ни­те… Пла­чат, а не зна­ят защо плачат.”
Недел­чо Недел­чев и Юлия Кола­ро­ва – гост в “Мал­ки­ят принц” по Екзюпери,
на 15.10 от 13.00 и 15.00ч., Θέατρο Αργώ , Атина

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.