Виктория Стоянова и  „С цвят на музика”

Виктория Стоянова и „С цвят на музика”

           Позна­ва­ме я не само от ней­ния въл­ше­бен свят от цвят и хар­мо­ния, но и от без­б­рой­ни­те бла­гот­во­ри­тел­ни дела в кои­то се е включ­ва­ла и про­дъл­жа­ва да се включ­ва! Вик­то­рия е не само тво­рец, тя е и посла­ник на добро­то, надеж­да­та и любов­та! Рису­ва и даря­ва… Дари­ла е без­б­рой кар­ти­ни на раз­лич­ни орга­ни­за­ции, фон­да­ции, кам­па­нии. Ето как­во спо­де­ля худож­нич­ка­та в неп­ри­ну­ден раз­го­вор:

Започ­нах да рису­вам сери­оз­но на 29 годи­ни. Вина­ги съм има­ла талант, но дока­то не го шли­фо­ваш все едно нямаш нищо. Исти­на­та е, че нико­га не съм иска­ла да бъда худож­ник. Мое­то дет­с­тво пре­ми­на в музи­кал­ни шко­ли и музи­ка­та вина­ги е била моя­та меч­та. По здра­вос­лов­ни при­чи­ни не успях да ста­на музи­кант, но любов­та оста­на. Днес рису­вам моя­та музи­ка в баг­ри. Кан­ди­дат­с­твах в худо­жес­т­ве­на­та гим­на­зия все пак, но не ме при­еха и аз кате­го­рич­но се отка­зах от худо­жес­т­ве­на кари­е­ра. Завър­ших обик­но­вен тех­ни­кум по тек­с­тил, след това рабо­тих като моден дизай­нер на РУЕН. На 29 годи­ни след дъл­го боле­ду­ва­не за да не полу­дея в къщи ‚започ­нах да си рису­вам. С вре­ме­то пла­хи­те опи­ти при­до­би­ха при­ли­чен вид. Реших, че все пак може да ста­на худож­ник. Започ­нах да оби­ка­лям гале­ри­и­те в София. Естес­т­ве­но никой не поже­ла да рабо­ти с мен. На Игнаж­ден на вра­та­та се позвъ­ни и ме изне­на­да при­ят­но моя при­ятел­ка коя­то не бях виж­да­ла от пове­че от 10 годи­ни ‚защо­то живе­е­ше в Гър­ция. Тя орга­ни­зи­ра пър­ва­та ми излож­ба в Гър­ция на ост­ров Сирус и Град­с­ка­та гале­рия на Ерму­по­ли. Аз й отказ­вах мно­го упо­ри­то, защо­то бях упла­ше­на и без грам само­чув­с­т­вие. Накрая ста­на ней­но­то! Излож­ба­та пре­ми­на бук­вал­но като фурор! Кога­то се вър­нах в Бъл­га­рия, вече бях извес­т­на… Днес имам пове­че от 45 излож­би в Бъл­га­рия, Анг­лия, Фран­ция, Ита­лия и Гър­ция. Но ако не беше Гър­ция, нямам идея как би се раз­вил твор­чес­ки­ят ми път. Рису­вам вече 20 годи­ни и наис­ти­на мно­го ми харес­ва ! Чак съжа­ля­вам, че започ­нах къс­но. Но се забав­ля­вам иск­ре­но и това личи в кар­ти­ни­те ми. Сти­лът си е мой, защо­то се научих сама. Обо­жа­вам да рису­вам коне зара­ди неве­ро­ят­но­то бла­го­род­с­тво кое­то излъч­ват. Оби­чам да рису­вам кра­си­ви жени и мъже, страс­т­ни тан­цьо­ри, неж­ни бале­ри­ни и вся­как­ви сюже­ти в кои­то има сил­на емо­ция и страст. Аз съм люби­тел на Рок музи­ка­та и тя е основ­на­та ми Муза. Оби­чам това, кое­то съз­да­вам! Вся­ка мину­та пред ста­ти­ва е поред­на доза любов за мен и от мен. Надя­вам се тя, любов­та да докос­ва все пове­че хора по све­та. Защо­то само любов­та може да ни спа­си.“

Пред нея е поред­на­та излож­ба „С цвят на музи­ка“ във Вар­на. Пред нея е поред­на­та сре­ща с нас – цени­те­ли­те на ней­но­то изкус­т­во, позна­ти и непоз­на­ти при­яте­ли.

В наше­то съв­ре­мие има мно­го дос­той­ни и талан­т­ли­ви худож­ни­ци. Все­ки от тях ни предиз­вик­ва по осо­бен начин да си зада­ва­ме раз­лич­ни въп­ро­си, кога­то сме изпра­ве­ни пред плат­на­та им.

Пред плат­на­та на Вик­то­рия не зада­ва­ме въп­ро­си. Пред плат­на­та на Вик­то­рия се прекла­ня­ме и бла­го­да­рим на Все­ле­на­та, че е бъл­гар­ка, и че има­ме реал­на въз­мож­ност да се докос­нем до нея и до ней­ния свят „С цвят на музи­ка“.

 

  

Спо­де­лям ней­на­та пока­на за това съби­тие:

                                                                                                        ПОКАНА

Скъ­пи при­яте­ли и коле­ги, позна­ти и непоз­на­ти!
Имам удо­вол­с­т­ви­е­то да Ви пока­ня на една дъл­го меч­та­на излож­ба в люби­мия ми град Вар­на.

Екс­по­зи­ци­я­та ще включ­ва око­ло 100 кар­ти­ни, кои­то ще бъдат раз­по­ло­же­ни на два­та ета­жа на уни­кал­но­то Мор­с­ко Кази­но.
Очак­вам Ви на офи­ци­ал­но­то откри­ва­не на 19 ноем­в­ри 2018, поне­дел­ник, от 18.30 ч. Вход сво­бо­ден.
Излож­ба­та ще про­дъл­жи до 1 декем­в­ри 2018, вклю­чи­тел­но.
ЗАПОВЯДАЙТЕ!“

От име­то на твор­ци­те от КДК „Нов Живец“-Атина, поже­ла­вам на худож­нич­ка­та успех и до сре­ща в Ати­на!

Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва