Валери Станков сред българските творци в Атина

Валери Станков сред българските творци в Атина

Един поет, един рожден ден и един “Анализ…”- Валери Станков сред българските творци в Атина

Сигур­на съм, че Вале­ри Стан­ков и ние, бъл­гар­с­ки­те твор­ци в Ати­на, ще запом­ним дата­та 5 март 2017 г. Ще се връ­ща­ме към този ден, не само защо­то точ­но пре­ди 61 годи­ни се е роди­ло мом­че­то, кое­то е счи­та­ло себе си за плу­вец и не е подо­зи­ра­ло, че ще започ­не да плу­ва в без­б­реж­но­то море на мере­на­та реч.

Кога­то е на 16-годи­ни, в един дъж­до­вен ден, напис­ва пър­во­то си сти­хот­во­ре­ние и се раж­да за вто­ри път – като тво­рец. Отто­га­ва неп­ре­къс­на­то пише сти­хо­ве, и то така, как­то диша – естес­т­ве­но, без помен от показ­ност или наси­лие над думи­те. И може би точ­но пора­ди тази просто­та и вът­реш­на сила на чове­ка, пре­от­крил себе си и позво­лил на Сло­во­то да се случ­ва чрез него – днес, десе­ти­ле­тия по-къс­но рав­нос­мет­ка­та е впе­чат­ля­ва­ща. 33 кни­ги с поезия, белет­рис­ти­ка и пуб­ли­цис­ти­ка, мно­го лите­ра­тур­ни награ­ди от реги­о­на­лен и наци­о­на­лен мащаб, хиля­ди чита­те­ли, сле­дов­ни­ци в соци­ал­ни­те мре­жи и при­яте­ли, жад­ни за него­ва­та поезия…

Зато­ва никак не е слу­чай­но, че след пър­во­то му гос­ту­ва­не в Ати­на за Деня на буди­те­ли­те пре­ди две годи­ни, той бе пока­нен отно­во за чес­т­ва­не­то на Наци­о­нал­ния праз­ник, орга­ни­зи­ра­но от Гръц­ко-бъл­гар­с­ко сдру­же­ние за кул­ту­ра „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“, Цър­ков­но­то насто­я­тел­с­т­во при храм „Св. Иван Рил­с­ки“ и КДК „Нов живец“ в сто­ли­ца­та на Гър­ция.

Спе­ци­а­лен акцент в тър­жес­т­ва­та бе орга­ни­зи­ра­на­та от твор­чес­кия клуб сре­ща с попу­ляр­ния поет Вале­ри Стан­ков и пред­ста­вя­не­то на послед­на­та му поетич­на кни­га „Ана­лиз на заляз­ва­що­то слън­це“. Раз­го­во­рът бе уме­ло направ­ля­ван от Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва – един от мно­гос­т­ран­ни­те наши талан­ти, но дори и най-гриж­ли­во под­гот­ве­ни­ят сце­на­рий не може да удър­жи на спон­тан­но блик­на­ли­те въп­ро­си, мне­ния, поже­ла­ния и изне­на­ди за гос­та-рож­де­ник.

При­със­т­ва­щи­те неу­сет­но ста­на­ха учас­т­ни­ци в раз­го­во­ра – инте­ре­сен и пълен с обра­ти. Раз­го­ва­рях­ме за талан­та и твор­чес­ка­та завист, за гене­зи­са на обез­ро­дя­ва­не­то в бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра, за необ­хо­ди­мост­та от твър­дост пред изку­ше­ни­я­та на мер­кан­ти­лиз­ма, за нео­чак­ва­ни­те чита­тел­с­ки пред­по­чи­та­ния. Вале­ри с усмив­ка си спом­ни жени­ца­та, коя­то го помо­ли­ла да про­че­те сти­хот­во­ре­ние за зла­та све­кър­ва. Дока­то пиша сега, в памет­та ми изплу­ва обра­зът на наша разоча­ро­ва­на фолк-дива, коя­то цяла нощ тър­си­ла в книж­ки­те ми сти­хо­ве с омра­за към мъже­те, но нищо не откри­ла. Ето как „изпус­нах вла­ка“ към лес­на­та сла­ва.

 

 

Кол­ко мно­го хора сре­ща­ме в живо­та си и кол­ко мал­ко уме­ят така, като Вале­ри Стан­ков, да ни въз­дейс­т­ват и вдъх­но­ва­ват! Ние, кои­то бях­ме на тази сре­ща в праз­нич­на­та неде­ля, имах­ме въз­мож­ност да усе­тим оча­ро­ва­ни­е­то, аро­ма­та на душа­та на този поет-мъд­рец, него­во­то при­със­т­вие отвъд думи­те.

 

 

Имах­ме и още една въз­мож­ност – да вку­сим от тор­та­та, сът­во­ре­на с обич от наша­та въл­шеб­ни­ца-слад­кар­ка, а вече и тан­цьор­ка Лили Ива­но­ва, да се насла­дим на аква­ре­ла на Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва, вдъх­но­вен от стих на поета, да пригла­ся­ме на д‑р Пен­чо Пенов в песен­ния позд­рав за рож­де­ни­ка.

 

 

Накрая от име­то на КДК „Нов живец“ – Ати­на връ­чих­ме на Вале­ри Стан­ков почет­на гра­мо­та за при­ятел­с­т­во. И да не забра­вя да спо­де­ля с вас една мал­ка тай­на. Поетът ни под­ска­за не само дата­та, под­хо­дя­ща за отчи­та­не на след­ва­щия ни поети­чен кон­курс – 1 октом­в­ри – Деня на поези­я­та и музи­ка­та, но ни пред­ло­жи и тема „Моя­та мал­ка тай­на“.

Рада Кап­ра­ло­ва


 

 

Вся­ка сре­ща с Вале­ри Стан­ков пораж­да у някои хора любо­пит­с­тво — кой е той, тъй като не го позна­ват.

У мен пораж­да тре­пет и сил­но жела­ние да се докос­на до него­ва­та нова кни­га. Вече имам три-чети­ри него­ви кни­ги и не мина­ва вечер пре­ди сън да препро­че­та поне 10 него­ви сти­хот­во­ре­ния. Мога да кажа, че него­ва­та поезия се е загнез­ди­ла в мен като мик­роб.

Него­ви­те сти­хо­ве аз лич­но опри­ли­ча­вам и мал­ко стран­ни, но същев­ре­мен­но раз­тър­с­ва­щи. От най-прости­те неща Вале­ри може да изтъ­че чуден лите­ра­ту­рен килим, подо­бен на най-хуба­вия родоп­с­ки такъв.

Вале­ри е гей­зер от страс­ти, вдъх­но­ве­ния и пре­жи­вя­ва­ния.

Фак­тът, че поетът е спе­че­лил изклю­чи­тел­но мно­го почи­та­те­ли и сим­па­ти­зан­ти във Фейс­бук е затрог­ващ.

Смя­там, че той стои доста нави­со­ко в лите­ра­тур­на­та пира­ми­да.

На добър час, Вал­ка!

Пен­чо Пенов

 


 

Вале­ри Стан­ков…

Роман­тик — защо­то чове­кът е съз­да­ден да лети в сине­ва­та а не да пъл­зи в кал­та…

Сим­во­ли­чен — не защо­то го е страх да назо­ве исти­на­та а защо­то така боли пове­че…

Непод­ку­пен — сед­ма­та пей­ка е най-престиж­ни­ят офис в целия свят…

Чес­тен — как ина­че би кре­щял с тол­ко­ва ярост “Защо?”…

Хрис­то Васи­лев

4 коментара за “Валери Станков сред българските творци в Атина

  1. Един бъл­га­рин, за кого­то не се кре­щи и пляс­ка оглу­ши­тел­но. Той е думи, обич и пока­на за поглед навът­ре. Дра­го ми е, че те зная, Поете!!

  2. Той

    Той е тол­ко­ва земен!
    Жит­но поле огря­но след про­лет­на буря.
    Глът­ка жива вода и молит­ва.
    Лудост­та све­та пре­ка­ту­ри­ла…
    Той е мом­че­то яхна­ло своя Пегас,
    пре­вър­з­ва­ло рани с думич­ки прости.
    Той е Голе­ми­ят, но и един от нас!
    Чове­кът зада­ващ неу­доб­ни въп­ро­си…
    Как да све­тиш във тъм­ния ден?
    Как да пра­виш добро без отпла­та?
    Как сед­ма пей­ка е трон и рес­пект,
    във дър­жа­ва пре­да­ла деца­та си!!!

    М.К.

  3. Как­ви­то и думи да кажа няма да бъдат доста­тъч­но силни,за изра­зят въз­хи­ще­ни­е­то ми от това,което правите,мили хора! Вие сте пра­те­ни­ци и апос­то­ли на бъл­гар­с­кия харак­тер и дух , пра­ви­те го без при­ну­да и съз­на­тел­но се рад­ва­те и гор­де­е­те ‚че носи­те така необ­хо­ди­мия сла­вян­с­ки живец на българина.Самите вие всич­ки­те само­род­ни талан­ти се въз­хи­ща­ва­те на про­из­ве­де­ни­я­та на сво­и­те бра­тя по перо. Оби­чам да чета,и през годи­ни­те съм сле­ди­ла доста от пуб­ли­ка­ци­и­те ви. 20 годи­ни бях в села­та око­ло Кала­ма­та и Кипа­ри­сия но и там има­ше вестници.Не рабо­тих в Ати­на ‚ина­че щях­ме да сме приятели.Сега съм в България,но мно­го ми липсвате.Добре,че ви намерих,благодаря ви сър­деч­но.

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.