Без бряг
Момче до скалите с трепет очаква,
да висне луната на въже от звезди.
Люлка да върже с небесния вятър -
люлка за мен, за любов, за мечти.
Вървя босонога през водната нива.
Вълните пият моите стъпки със страст.
Жадно изписват път към скалата,
път, за който не трябва компас.
***
Морето опи се с любов и бездумие.
Въздъхна под вечерния тих звездопад.
Прегърнало тайната на двама влюбени,
полегна и ширна се тихо… без бряг.
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса