Без бряг

---

Без бряг

 

Мом­че до ска­ли­те с тре­пет очак­ва,
да вис­не луна­та на въже от звез­ди.
Люл­ка да вър­же с небес­ния вятър -
люл­ка за мен, за любов, за меч­ти.
Вър­вя босо­но­га през вод­на­та нива.
Въл­ни­те пият мои­те стъп­ки със страст.
Жад­но изпис­ват път към ска­ла­та,
път, за кой­то не тряб­ва ком­пас.

***
Море­то опи се с любов и без­ду­мие.
Въз­дъх­на под вечер­ния тих звез­до­пад.
Пре­гър­на­ло тай­на­та на два­ма влю­бе­ни,
полег­на и шир­на се тихо… без бряг.

---

⇐ назад към тай­ни­те на поети­те
⇐ назад към кон­кур­са

---