Бездумие

Моята Малка Тайна


 

Бездумие

 

Умо­ра­та се про­ви­ра

през чуж­ди рими –

беле­жи безу­ми­е­то

на изтек­лия в канав­ка­та ден.

Слу­ча­ен дъжд

рису­ва въп­рос на стък­ло­то.

Отго­ва­ря му мъл­ча­ни­е­то на нощ­та.

Зад обла­ци­те – въл­ча луна.

(Све­тът вие като куче.)

Зад наст­ръх­на­ли­те съни­ща

се крие без­на­деж­д­ност.

 

Тази нощ

Муза­та е избя­га­ла –

с Думи­те.

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.