Банална история

 

---

 

Банална история

 

На ъгъ­ла в ста­ра­та кръчма

се сре­ща­ме уж случайно.

Ти пър­ви си там, поръчваш,

и тър­пе­ли­во чакаш трамвая.

Зна­еш точ­но кога ще пристигне,

и аз кога ще сля­за от него.

От вра­та­та ще ти намигна

и уж слу­чай­но ще сед­на при тебе.

 

Коле­не­те ни ще се докосват,

ще се гле­да­ме мълчаливо.

Зна­еш, не е тол­ко­ва просто -

гре­хът да ни пра­ви щастливи.

 

Но души­те ни се привличат

и нищо не можем да сторим.

Освен тай­но да се обичаме

след пър­вия истин­с­ки порив.

 

А кога­то се връ­ща­ме вкъщи

се усмих­ва­ме тъй фалшиво

за да изглеж­да­ме едни и същи,

а лице­ме­ри­е­то не ни отива.

 

Знам исто­ри­я­та ни ще свърши,

просто няма как да продължава.

Сами ще оста­нем, прекършени,

без да има  кой да ни утешава.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---