Банална история

 

Моята Малка Тайна


 

Банална история

 

На ъгъ­ла в ста­ра­та кръч­ма

се сре­ща­ме уж слу­чай­но.

Ти пър­ви си там, поръч­ваш,

и тър­пе­ли­во чакаш трам­вая.

Зна­еш точ­но кога ще пристиг­не,

и аз кога ще сля­за от него.

От вра­та­та ще ти намиг­на

и уж слу­чай­но ще сед­на при тебе.

 

Коле­не­те ни ще се докос­ват,

ще се гле­да­ме мъл­ча­ли­во.

Зна­еш, не е тол­ко­ва просто -

гре­хът да ни пра­ви щас­т­ли­ви.

 

Но души­те ни се привли­чат

и нищо не можем да сто­рим.

Освен тай­но да се оби­ча­ме

след пър­вия истин­с­ки порив.

 

А кога­то се връ­ща­ме вкъ­щи

се усмих­ва­ме тъй фал­ши­во

за да изглеж­да­ме едни и същи,

а лице­ме­ри­е­то не ни отива.

 

Знам исто­ри­я­та ни ще свър­ши,

просто няма как да про­дъл­жа­ва.

Сами ще оста­нем, пре­кър­ше­ни,

без да има  кой да ни уте­ша­ва.

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.