БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ

БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ 2016 — Варна

РАЙЧО РУСЕВ С ОТЛИЧИЕТО НА КДК „НОВ ЖИВЕЦ’- АТИНА в категория:„Есен в сърцето“

Мариана Кузманова и Рада Капралова, номинирани в категория „Есента като щрих“

БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ 2016 — Вар­на

бал на есенната поезия
бал на есен­на­та поезия

Рицар­с­ки тур­нир

Пред­ло­же­ния за теми:

Соня Георгиева/ veronikas/ София

Есен­та е любов!

Най-доб­ри­ят сезон за оби­ча­не…

Иве­ли­на Цветкова/

Гор­на Оря­хо­ви­ца

Небе­то забро­ди­ра обла­ци по синия теф­тер

Йор­дан­ка Андреева/ Астери/ Ати­на, Гър­ция

Тази есен е шан­та­во истин­с­ка,

а в пета­та ти — трън­че раз­лис­те­но”

Този бал ще се запом­ни с рекор­д­но­то си учас­тие на поетич­ни шпа­ги – цели 6 на брой: Кати Ван­ге­ло­ва, Вален­ти­на Лозо­ва, Жас­ми­на Колева/дебютант/ Дани­е­ла Вик­то­ро­ва, Миле­на Бел­че­ва, Пав­ли­на Мате­е­ва. Всич­ки изра­ха да пишат по сти­ха на Соня Геор­ги­е­ва. Надя­вам се да е добър къс­мет за Жас­ми­на, едва 16 годиш­на още с пър­во учас­тие пече­ли поети­чен тур­нир при това с така­ва сери­оз­на кон­ку­рен­ция! На добър час Жас­ми­на! Ето и ней­но­то учас­тие:

ЕСЕННИ ПТИЦИ

Оста­тъ­ци от лято­то — две мидич­ки,

изгла­де­ни от мор­с­ка­та вода

и пясък — мили­о­ни песъ­чин­ки

със злат­ния нюанс на есен­та;

Перо на пти­ца, кац­на­ла за крат­ко

и отле­тя­ла към невиж­да­ни мес­та

с въл­шеб­с­тво плаж­но си отива лято­то,

осво­бож­да­ва сце­на­та за есен­та.

И тъж­ни пес­ни пти­ци­те под­хва­щат,

но не раз­би­рам тях­на­та тъга —

дейс­т­ви­тел­но, днес лято­то изпра­ща­ме,

но идва вре­ме­то на любов­та.

Обаг­рен в злат­но и чер­ве­но идва

любо­вен залез над при­тих­на­ли въл­ни,

а пти­ци­те се вди­гат и отли­тат

дале­че, чак до южни­те стра­ни.

И тъж­ни­те им пес­ни ще утих­нат —

с любов­ни пес­ни ще ги заме­нят,

щом в небе­са­та позла­те­ни се издиг­нат

кри­ла­ти път­ни­ци, поели дълъг път.

Дока­то бав­но отми­на­ват,

напус­кай­ки рож­де­на­та земя,

във пес­ни­те си ще въз­пя­ват

сезо­на, най- добър за любов­та.

Пуб­ли­ку­вам и сти­хот­во­ре­ни­е­то на при­ма на Кати Ван­ге­ло­ва, оста­на­ли­те кога­то ми ги изпра­тят учас­т­ва­ли­те:

Есен­та е любов, най-доб­рия сезон за оби­ча­не.

Все­ки порив, все­ки полет и зов

е нача­ло на песен и Все­лен­с­ко обри­ча­не.

Пис­ма­та в бути­ка са в стил демо­де,

вър­ху есен­но лис­то стих ще напи­ша.

Любов­та твър­де къс­но дой­де,

но душа­та ми започ­на да диша.

Кате­го­рия: „Най-живо­пис­но нари­су­ва­на с думи есен“

Номи­на­ции:

Румя­на Пелова/Румпел/ Пер­ник

Мири­ше на октом­в­ри с инд­ри­ше

Мири­ше на октом­в­ри с инд­ри­ше.

Мири­ше на пре­пе­че­на мела­са.

Навяр­но аро­ма­тът е кли­ше

за най-доб­ра­та есен­на укра­са.

А утри­ни­те ронят лис­то­пад,

завих­ря­ни от мело­ди­чен вятър.

Поглед­неш ли през рамо­то назад,

ще видиш само призрач­но­то лято.

Ще зър­неш през про­щал­но­то гише

нес­бъд­на­ти меч­ти. Като магия.

Мири­ше на октом­в­ри с инд­ри­ше,

покъл­на­ло в най-дръз­ка­та сак­сия.

Цон­ка ПЕТРОВА — mig / ВРАЦА

ТРИ КАРТИНИ ОТ ЕСЕНТА

1.

Като за сват­ба се обляк­ла,

гора­та, и реди чеиз:

раз­тво­ри­ла е всич­ки рак­ли,

накип­ри­ла е все­ки лист.

Стру­ят от грей­на­ли­те храс­ти

упой­ващ мир и добро­та,

сто­пя­ват се – до тиха лас­ка –

и небе­са, и дър­ве­са.

2.

Уж ръс­нал само мал­ко скреж

сту­дът, при пър­ва оби­кол­ка.

Но лист дори не ще съз­реш,

нена­кър­нен от мраз и бол­ка.

Просто­ри­те се умо­ри­ха,

след миг небе­то ще изпус­нат.

И вятъ­рът пристъп­ва тихо,

тре­во­га­та гаси той, с уст­ни!

3.

Как­ва е тази зла съд­ба,

нима това е още есен?!

На соб­с­тве­ни­те си стеб­ла

послед­ни­те цве­тя се бесят.

Изви­ти­те от гърч лис­та

напом­нят дла­ни­те на про­сяк

и аз ми шеп­на: “Закъс­нях.

А тол­ко­ва любов ви нося!”

Свет­ла Гунчева/Rodenavlotos/ Бур­гас

ЕСЕН

Кога­то идва, вина­ги так­тич­но чука

с дъж­дов­на ръка­ви­ца по про­зо­ре­ца,

по котеш­ко­то гръб­че на улу­ка…

Сър­це не дава, да не й отво­риш,

макар че с нея вли­за някак­во уни­ние.

Помис­ляш си – ще посе­ди,

ще посе­ди и може би ще си зами­не.

От ста­ра дама – никак­ви беди,

а още пове­че, че нико­га не идва праз­на.

Ще наиз­ва­ди ябъл­ки от чан­та­та си,

мас­лов­ки-кру­ши ще изва­ди, раз­ни

измис­ле­ни слад­ка, дрън­чи с бур­ка­ни­те,

нареж­да ги по шка­фа, по пер­ва­зи­те,

/тя — къща­та ти да не е палат!/

с хор­тен­зии напъл­ва вази­те ти,

наси­ща цяла­та ти къща с аро­мат,

като че райс­ки­те гра­ди­ни е изку­пи­ла….

Да има!” Гос­по­ди, как­во да има?

Защо така е нуж­но да се тру­па?

А после те про­низ­ва: „Иде зима!”

Пуб­ли­ка­та отли­чи сти­хот­во­ре­ни­е­то на Румя­на Пело­ва. Позд­рав­ле­ния!

Категория:„Есен в сърцето“специалната награ­да от Ати­на

Номи­на­ции:

Юли­ян Атанасов/ Вар­на

Нека бъда до теб още миг

Нека бъда до теб още миг.

Нека бъда.

Дори под дъж­да

на моя­та къс­на есен,

моля те, нека да бъда.

Да изпия с теб и за теб

послед­на­та чаша вино,

тъж­на като сти­хо­ве­те,

кои­то така и не ти посве­тих.

Нека бъда до теб още миг.

Нека бъда.

После ще се сто­пя —

като пър­вия сняг,

оста­вил само

усе­ща­не за бело­та…

Ели­ца Анге­ло­ва /Voda/ от Кали­фор­ния

Есен­но въз­раж­да­не

Ноем­в­ри ме поглед­на с тих въз­торг.

Почув­с­т­вах се оби­ча­на, жела­на.

С послед­но­то си есен­но лис­то

пре­вър­за всич­ки­те ми ста­ри рани.

Събу­ди­ха се мой­те сети­ва,

пога­ле­ни от мъж­ка­та му лас­ка.

И ста­на мал­ко чудо след това:

неви­ди­мо за дру­ги­те порас­нах.

Ноем­в­ри ми доне­се тиши­на,

в коя­то се усе­щам нера­ни­ма.

У мен покъл­ват къс­ни семе­на.

Как­во, че той е с дъх на ран­на зима?

Рай­чо Русев / Райсън/ София

Къс­на есен

Да ви попи­там: били ли сте

с къс­на­та есен в пар­ка?

Сбро­их­те ли вече пил­ци­те?

Аз още съм на лис­та­та.

Като жъл­ти­ци пръс­на­ти

щед­ро, непод­ре­де­но.

Билó що билó по къщи­те,

тук всич­ко е пито-пла­те­но.

Раз­хож­да­ме се, гово­рим си,

очи­те ми ста­ват влаж­ни.

Есен­та ми е като любов­ни­ца,

на коя­то не смея да кажа.

А тя си мис­ли за няко­го,

при кого­то отива след мене.

Умил­к­ва се и пося­га

погле­да ми да взе­ме.

Май се заба­вих дъл­го.

Зима­та иде на сре­ща.

Отдав­на да бях си тръг­нал,

ама – не се усе­щам.

Най-мно­го гла­со­ве съб­ра сти­хот­во­ре­ни­е­то на Рай­чо Русев. Позд­рав­ле­ния!

Кате­го­рия „Есен­та като щрих“

Номи­на­ции:

Яна Кременска/ Вра­ца

И знам какъв ще е октом­в­ри дого­ди­на —

без него страш­но ще си лип­с­вам…

Мари­а­на Кузманова/ Ати­на, Гър­ция

Ръце­те ого­ле­ни на кес­те­на стар,

чудо­ви­ща в мок­ра одеж­да,

прегръ­щат душа­та ми…Студ зава­ля! —

Рада Капралова/ Пирея, Гър­ция

Попа­ре­ни,

лис­та­та падат…

Поглъ­ща ги

димя­ща кла­да –

дога­рят

неж­ни­те пис­ма

на лято­то

до есен­та.

Поетич­ни­ят щрих на Яна Кре­мен­с­ка полу­чи най-мно­го гла­со­ве! Позд­рав­ле­ния!

Кате­го­рия: „Най-музи­кал­но нари­су­ва­на есен“

Номи­на­ции:

Дани­е­ла Вик­то­ро­ва /Дънда / Вар­на

СЛЪНЧЕВА ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ЗИМАТА

Тази есен никак даже не сви­ри по ноти –

ни облак, ни дъжд, ни мъг­ла в ре минор.

Дъл­гоб­ра­до­то слън­це още вла­чи хомо­та

по синя­та нива, в октом­в­рийс­кия двор.

И е тол­ко­ва свет­ло, неп­ри­лич­но е някак

да пре­пис­ва от юни топ­ли­ят щрайх от лъчи.

По пижа­ма и чех­ли, под зеле­на­та стря­ха,

пти­чи хор мно­гог­лас­но, по дет­с­ки зву­чи.

Хилав вятър, край море­то по къси ръка­ви,

в пясъ­чен замък тър­си своя алт сак­со­фон,

две въл­ни закъс­ня­ват, оче­вид­но забра­ви­ли,

че е вре­ме за гро­хот и при­тих­ват в поклон.

А гра­дът прихва в смях и кокет­но отмя­та

назад бле­до­ру­сия си, непо­ко­рен пер­чем.

Тро­то­а­рът съну­ва цве­тя под кра­ка­та ми…

И е лято отно­во, и е истин­с­ко лято, освен:

две среб­рис­ти въз­диш­ки в очи­те на мама,

две крис­тал­ни тъги, две изгу­бе­ни пес­ни,

кой­то напом­нят, че мое­то лято вече го няма.

По пер­ва­за на зима­та стъп­ва слън­че­ва есен.

Стеф­ка Пет­ко­ва /Инди/ София

ЕСЕННА БАЛАДА

На цвет­ни кичу­ри е, още есен­та е мла­да

и все­ки пад­нал лист е като нота.

Като звук, отро­нен от бала­да…

Ела я изтан­цу­вай с мен, Живо­те!

Хва­ни ме леко и не ме настъп­вай!

Виж как вни­ма­тел­но тан­цу­вам с тебе.

Най- огне­ни­те тан­ци ги про­пус­нах,

но пък бала­да­та ти…нека е за мене.

Без дру­го, все в ръце­те ти се будя…

В сви­ти­те ти на юмру­ци пръс­ти.

И усе­щам по лице­то си дъхът ти,

и как рев­ни­во още ме дър­жиш през кръс­та…

Тан­цу­вай с мен, Живо­те! Напра­ви ме

кра­ли­ца на про­пус­на­ти­те тан­ци!

Неиз­тан­цу­ва­но­то лято, в твое име,

на рамо­то на есен­та ми ще поп­ла­че.

Оби­чаш ме, нали? Аз тебе също!

А можем и един без друг навяр­но…

Но вся­ка сут­рин в мое­то лег­ло се връ­щаш…

А аз не мога да не съм ти вяр­на…

Тан­цу­вай с мене есен­на бала­да!

Напий се, ако щеш! Дори запей!

Аз пак от тебе нещо ще открад­на!

И как­то мога- пак ще те живея!

Пав­ли­на Мате­е­ва / melange / Вар­на

УТОПИЧНО

Вне­зап­но напу­ка се глад­ко­то лято

на фина мозай­ка вит­раж­ни лис­та

и облак, нерав­но зашит наоб­рат­но,

неб­реж­но замет­на гра­да с есен­та.

Нехай­ни­ят вятър фук­ли­во изду­ха

сеп­тем­в­ри с дъл­бок, кади­фен бари­тон

и хор от стре­хи — мно­гос­т­рун­ни кап­чу­ци —

засви­ри дъж­до­вен минор във син­х­рон.

А обла­кът, тежък от мис­ли, отклик­на –

зату­ли чадъ­ре­но мок­рия град.

И слън­це­то само за крат­ко над­ник­на

през тън­кия про­цеп от божия свят.

Денят се сто­пи във нощ­та бър­зо­но­га

и аз под стре­хи­те се свих на юмрук –

без­дом­но враб­че, замеч­та­но, че може

към веч­но­то лято да лит­не на юг.

Пуб­ли­ка­та опре­де­ли с най-мно­го прист­рас­тия музи­кал­на­та поезия на Пав­ли­на Матеева.Честито!

Исках да е праз­нич­но! Исках да има пове­че пово­ди за щас­т­ли­ви усмив­ки, пове­че отли­че­ни твор­би, пове­че запом­ня­щи се миго­ве!

Това бе всич­ко от мен до този момент. ОЧак­вай­те включ­ва­не със всич­ки учас­т­ва­ли твор­би. На отли­че­ни­те – пър­ви меж­ду рав­ни ЧЕСТИТО!

Мар­ко­ни!

сн от НЕТ

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.