БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ

БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ 2016 — Варна

РАЙЧО РУСЕВ С ОТЛИЧИЕТО НА КДК „НОВ ЖИВЕЦ’- АТИНА в категория:„Есен в сърцето“

Мариана Кузманова и Рада Капралова, номинирани в категория „Есента като щрих“

БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ 2016 — Варна

Рицар­с­ки тур­нир

Пред­ло­же­ния за теми: 

Соня Георгиева/ veronikas/ София 

Есен­та е любов! 

Най-доб­ри­ят сезон за обичане… 

Иве­ли­на Цветкова/ 

Гор­на Оряховица 

Небе­то забро­ди­ра обла­ци по синия тефтер 

Йор­дан­ка Андреева/ Астери/ Ати­на, Гърция 

“Тази есен е шан­та­во истинска, 

а в пета­та ти — трън­че разлистено” 

Този бал ще се запом­ни с рекор­д­но­то си учас­тие на поетич­ни шпа­ги – цели 6 на брой: Кати Ван­ге­ло­ва, Вален­ти­на Лозо­ва, Жас­ми­на Колева/дебютант/ Дани­е­ла Вик­то­ро­ва, Миле­на Бел­че­ва, Пав­ли­на Мате­е­ва. Всич­ки изра­ха да пишат по сти­ха на Соня Геор­ги­е­ва. Надя­вам се да е добър къс­мет за Жас­ми­на, едва 16 годиш­на още с пър­во учас­тие пече­ли поети­чен тур­нир при това с така­ва сери­оз­на кон­ку­рен­ция! На добър час Жас­ми­на! Ето и ней­но­то участие: 

ЕСЕННИ ПТИЦИ

Оста­тъ­ци от лято­то — две мидички, 

изгла­де­ни от мор­с­ка­та вода 

и пясък — мили­о­ни песъчинки 

със злат­ния нюанс на есента; 

Перо на пти­ца, кац­на­ла за кратко 

и отле­тя­ла към невиж­да­ни места 

с въл­шеб­с­тво плаж­но си отива лятото, 

осво­бож­да­ва сце­на­та за есента. 

И тъж­ни пес­ни пти­ци­те подхващат, 

но не раз­би­рам тях­на­та тъга — 

дейс­т­ви­тел­но, днес лято­то изпращаме, 

но идва вре­ме­то на любовта. 

Обаг­рен в злат­но и чер­ве­но идва 

любо­вен залез над при­тих­на­ли вълни, 

а пти­ци­те се вди­гат и отлитат 

дале­че, чак до южни­те страни. 

И тъж­ни­те им пес­ни ще утихнат — 

с любов­ни пес­ни ще ги заменят, 

щом в небе­са­та позла­те­ни се издигнат 

кри­ла­ти път­ни­ци, поели дълъг път. 

Дока­то бав­но отминават, 

напус­кай­ки рож­де­на­та земя, 

във пес­ни­те си ще възпяват 

сезо­на, най- добър за любовта. 

Пуб­ли­ку­вам и сти­хот­во­ре­ни­е­то на при­ма на Кати Ван­ге­ло­ва, оста­на­ли­те кога­то ми ги изпра­тят участвалите: 

Есен­та е любов, най-доб­рия сезон за обичане. 

Все­ки порив, все­ки полет и зов 

е нача­ло на песен и Все­лен­с­ко обричане. 

Пис­ма­та в бути­ка са в стил демоде, 

вър­ху есен­но лис­то стих ще напиша. 

Любов­та твър­де къс­но дойде, 

но душа­та ми започ­на да диша. 

Кате­го­рия: „Най-живо­пис­но нари­су­ва­на с думи есен“ 

Номи­на­ции:

Румя­на Пелова/Румпел/ Перник 

Мири­ше на октом­в­ри с индрише 

Мири­ше на октом­в­ри с индрише. 

Мири­ше на пре­пе­че­на меласа. 

Навяр­но аро­ма­тът е клише 

за най-доб­ра­та есен­на украса. 

А утри­ни­те ронят листопад, 

завих­ря­ни от мело­ди­чен вятър. 

Поглед­неш ли през рамо­то назад, 

ще видиш само призрач­но­то лято. 

Ще зър­неш през про­щал­но­то гише 

нес­бъд­на­ти меч­ти. Като магия. 

Мири­ше на октом­в­ри с индрише, 

покъл­на­ло в най-дръз­ка­та саксия. 

Цон­ка ПЕТРОВА — mig / ВРАЦА 

ТРИ КАРТИНИ ОТ ЕСЕНТА 

1.

Като за сват­ба се облякла, 

гора­та, и реди чеиз: 

раз­тво­ри­ла е всич­ки ракли, 

накип­ри­ла е все­ки лист. 

Стру­ят от грей­на­ли­те храсти 

упой­ващ мир и доброта, 

сто­пя­ват се – до тиха ласка – 

и небе­са, и дървеса. 

2.

Уж ръс­нал само мал­ко скреж 

сту­дът, при пър­ва обиколка. 

Но лист дори не ще съзреш, 

нена­кър­нен от мраз и болка. 

Просто­ри­те се умориха, 

след миг небе­то ще изпуснат. 

И вятъ­рът пристъп­ва тихо, 

тре­во­га­та гаси той, с устни! 

3.

Как­ва е тази зла съдба, 

нима това е още есен?! 

На соб­с­тве­ни­те си стебла 

послед­ни­те цве­тя се бесят. 

Изви­ти­те от гърч листа 

напом­нят дла­ни­те на просяк 

и аз ми шеп­на: “Закъс­нях.

А тол­ко­ва любов ви нося!” 

Свет­ла Гунчева/Rodenavlotos/ Бургас 

ЕСЕН

Кога­то идва, вина­ги так­тич­но чука 

с дъж­дов­на ръка­ви­ца по прозореца, 

по котеш­ко­то гръб­че на улука… 

Сър­це не дава, да не й отвориш, 

макар че с нея вли­за някак­во униние. 

Помис­ляш си – ще поседи, 

ще посе­ди и може би ще си замине. 

От ста­ра дама – никак­ви беди, 

а още пове­че, че нико­га не идва празна. 

Ще наиз­ва­ди ябъл­ки от чан­та­та си, 

мас­лов­ки-кру­ши ще изва­ди, разни 

измис­ле­ни слад­ка, дрън­чи с бурканите, 

нареж­да ги по шка­фа, по первазите, 

/тя — къща­та ти да не е палат!/ 

с хор­тен­зии напъл­ва вази­те ти, 

наси­ща цяла­та ти къща с аромат, 

като че райс­ки­те гра­ди­ни е изкупила…. 

„Да има!” Гос­по­ди, как­во да има? 

Защо така е нуж­но да се трупа? 

А после те про­низ­ва: „Иде зима!” 

Пуб­ли­ка­та отли­чи сти­хот­во­ре­ни­е­то на Румя­на Пело­ва. Поздравления! 

Категория:„Есен в сърцето“специалната награ­да от Атина 

Номи­на­ции:

Юли­ян Атанасов/ Варна 

Нека бъда до теб още миг 

Нека бъда до теб още миг. 

Нека бъда.

Дори под дъжда 

на моя­та къс­на есен, 

моля те, нека да бъда. 

Да изпия с теб и за теб 

послед­на­та чаша вино, 

тъж­на като стиховете, 

кои­то така и не ти посветих. 

Нека бъда до теб още миг. 

Нека бъда.

После ще се стопя — 

като пър­вия сняг, 

оста­вил само 

усе­ща­не за белота… 

Ели­ца Анге­ло­ва /Voda/ от Калифорния 

Есен­но възраждане 

Ноем­в­ри ме поглед­на с тих възторг. 

Почув­с­т­вах се оби­ча­на, желана. 

С послед­но­то си есен­но листо 

пре­вър­за всич­ки­те ми ста­ри рани. 

Събу­ди­ха се мой­те сетива, 

пога­ле­ни от мъж­ка­та му ласка. 

И ста­на мал­ко чудо след това: 

неви­ди­мо за дру­ги­те пораснах. 

Ноем­в­ри ми доне­се тишина, 

в коя­то се усе­щам неранима. 

У мен покъл­ват къс­ни семена. 

Как­во, че той е с дъх на ран­на зима? 

Рай­чо Русев / Райсън/ София 

Къс­на есен 

Да ви попи­там: били ли сте 

с къс­на­та есен в парка? 

Сбро­их­те ли вече пилците? 

Аз още съм на листата. 

Като жъл­ти­ци пръснати 

щед­ро, неподредено. 

Билó що билó по къщите, 

тук всич­ко е пито-платено. 

Раз­хож­да­ме се, гово­рим си, 

очи­те ми ста­ват влажни. 

Есен­та ми е като любовница, 

на коя­то не смея да кажа. 

А тя си мис­ли за някого, 

при кого­то отива след мене. 

Умил­к­ва се и посяга 

погле­да ми да вземе. 

Май се заба­вих дълго. 

Зима­та иде на среща. 

Отдав­на да бях си тръгнал, 

ама – не се усещам. 

Най-мно­го гла­со­ве съб­ра сти­хот­во­ре­ни­е­то на Рай­чо Русев. Поздравления! 

Кате­го­рия „Есен­та като щрих“ 

Номи­на­ции:

Яна Кременска/ Враца 

И знам какъв ще е октом­в­ри догодина — 

без него страш­но ще си липсвам… 

Мари­а­на Кузманова/ Ати­на, Гърция 

“Ръце­те ого­ле­ни на кес­те­на стар, 

чудо­ви­ща в мок­ра одежда, 

прегръ­щат душа­та ми…Студ заваля! — 

Рада Капралова/ Пирея, Гърция 

Попа­ре­ни,

лис­та­та падат… 

Поглъ­ща ги 

димя­ща клада – 

дога­рят

неж­ни­те писма 

на лято­то

до есен­та.

Поетич­ни­ят щрих на Яна Кре­мен­с­ка полу­чи най-мно­го гла­со­ве! Поздравления! 

Кате­го­рия: „Най-музи­кал­но нари­су­ва­на есен“ 

Номи­на­ции:

Дани­е­ла Вик­то­ро­ва /Дънда / Варна 

СЛЪНЧЕВА ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ЗИМАТА 

Тази есен никак даже не сви­ри по ноти – 

ни облак, ни дъжд, ни мъг­ла в ре минор. 

Дъл­гоб­ра­до­то слън­це още вла­чи хомота 

по синя­та нива, в октом­в­рийс­кия двор. 

И е тол­ко­ва свет­ло, неп­ри­лич­но е някак 

да пре­пис­ва от юни топ­ли­ят щрайх от лъчи. 

По пижа­ма и чех­ли, под зеле­на­та стряха, 

пти­чи хор мно­гог­лас­но, по дет­с­ки звучи. 

Хилав вятър, край море­то по къси ръкави, 

в пясъ­чен замък тър­си своя алт саксофон, 

две въл­ни закъс­ня­ват, оче­вид­но забравили, 

че е вре­ме за гро­хот и при­тих­ват в поклон. 

А гра­дът прихва в смях и кокет­но отмята 

назад бле­до­ру­сия си, непо­ко­рен перчем. 

Тро­то­а­рът съну­ва цве­тя под кра­ка­та ми… 

И е лято отно­во, и е истин­с­ко лято, освен: 

две среб­рис­ти въз­диш­ки в очи­те на мама, 

две крис­тал­ни тъги, две изгу­бе­ни песни, 

кой­то напом­нят, че мое­то лято вече го няма. 

По пер­ва­за на зима­та стъп­ва слън­че­ва есен. 

Стеф­ка Пет­ко­ва /Инди/ София 

ЕСЕННА БАЛАДА

На цвет­ни кичу­ри е, още есен­та е млада 

и все­ки пад­нал лист е като нота. 

Като звук, отро­нен от балада… 

Ела я изтан­цу­вай с мен, Животе! 

Хва­ни ме леко и не ме настъпвай! 

Виж как вни­ма­тел­но тан­цу­вам с тебе. 

Най- огне­ни­те тан­ци ги пропуснах, 

но пък бала­да­та ти…нека е за мене. 

Без дру­го, все в ръце­те ти се будя… 

В сви­ти­те ти на юмру­ци пръсти. 

И усе­щам по лице­то си дъхът ти, 

и как рев­ни­во още ме дър­жиш през кръста… 

Тан­цу­вай с мен, Живо­те! Напра­ви ме 

кра­ли­ца на про­пус­на­ти­те танци! 

Неиз­тан­цу­ва­но­то лято, в твое име, 

на рамо­то на есен­та ми ще поплаче. 

Оби­чаш ме, нали? Аз тебе също! 

А можем и един без друг навярно… 

Но вся­ка сут­рин в мое­то лег­ло се връщаш… 

А аз не мога да не съм ти вярна… 

Тан­цу­вай с мене есен­на балада! 

Напий се, ако щеш! Дори запей! 

Аз пак от тебе нещо ще открадна! 

И как­то мога- пак ще те живея! 

Пав­ли­на Мате­е­ва / melange / Варна 

УТОПИЧНО

Вне­зап­но напу­ка се глад­ко­то лято 

на фина мозай­ка вит­раж­ни листа 

и облак, нерав­но зашит наобратно, 

неб­реж­но замет­на гра­да с есента. 

Нехай­ни­ят вятър фук­ли­во издуха 

сеп­тем­в­ри с дъл­бок, кади­фен баритон 

и хор от стре­хи — мно­гос­т­рун­ни капчуци — 

засви­ри дъж­до­вен минор във синхрон. 

А обла­кът, тежък от мис­ли, откликна – 

зату­ли чадъ­ре­но мок­рия град. 

И слън­це­то само за крат­ко надникна 

през тън­кия про­цеп от божия свят. 

Денят се сто­пи във нощ­та бързонога 

и аз под стре­хи­те се свих на юмрук – 

без­дом­но враб­че, замеч­та­но, че може 

към веч­но­то лято да лит­не на юг. 

Пуб­ли­ка­та опре­де­ли с най-мно­го прист­рас­тия музи­кал­на­та поезия на Пав­ли­на Матеева.Честито!

Исках да е праз­нич­но! Исках да има пове­че пово­ди за щас­т­ли­ви усмив­ки, пове­че отли­че­ни твор­би, пове­че запом­ня­щи се мигове! 

Това бе всич­ко от мен до този момент. ОЧак­вай­те включ­ва­не със всич­ки учас­т­ва­ли твор­би. На отли­че­ни­те – пър­ви меж­ду рав­ни ЧЕСТИТО! 

Мар­ко­ни!

сн от НЕТ