Побеждавайки себе си

Побеждавайки себе си

Има хора, кои­то са про­тив лав­ри­те на сла­ва­та, про­тив афи­ши­ра­не­то на как­ва­то и да била тях­на заслу­га към семейс­т­во­то или към общес­т­во­то. Те пред­по­чи­тат мъл­ча­ли­во, мето­дич­но, в сян­ка, да си вър­шат рабо­та­та съз­на­тел­но, без да чакат бла­го­дар­ност от нико­го. Удов­лет­во­ре­ни са, кога­то постиг­нат набе­ля­за­ни­те си цели, без око­ло тях да се вди­га изли­шен шум.

Позна­вам такъв човек. Каз­ва  се Хрис­тос Паци­ас. Член е на Упра­ви­тел­ния съвет на КДК „Нов живец“- Ати­на, съз­да­тел и адми­нис­т­ра­тор на сай­та на Клу­ба. Хрис­то под­дър­жа сай­та с пре­циз­ност­та на елек­т­рон­ния спе­ци­а­лист, с есте­ти­чес­кия усет на гра­фич­ния дизай­нер, с отде­ля­не на голя­ма част от сво­бод­но си вре­ме и с мно­го, мно­го раз­би­ра­не и любов, в пол­за на твор­чес­т­во­то.

 

Побеждавайки себе си

/Интервю с Хрис­тос Пациас/

 

Не беше лес­но да го убе­дя да ми даде това интер­вю. „Не оби­чам да съм цен­тър на вни­ма­ние!“ – отсе­че той, чис­то по мъж­ки. „Хрис­то, хора­та са отег­че­ни и умо­ре­ни да слу­шат само за слу­чи­ли се отри­ца­тел­ни фак­ти и съби­тия. Нали е хуба­во да науча­ват и за доб­ри­те неща, кои­то въп­ре­ки всич­ко ста­ват?! – беше моят аргу­мент. Помо­лих го да помис­ли и си обе­щах­ме отно­во да се чуем. Кога­то това ста­на, Хрис­то се съг­ла­си, но при кате­го­рич­но­то усло­вие – интер­вю­то да бъде обек­тив­но, иск­ре­но, без излиш­ни хва­леб­с­твия. Този път беше мой ред да кажа сво­е­то „да“. Ето как про­те­че наши­ят раз­го­вор:

 

Хрис­то, от мно­го годи­ни си в Гър­ция, а във вени­те ти тече и гръц­ка кръв. Позна­ваш доб­ре наро­доп­си­хо­ло­ги­я­та и на два­та наро­да. Как­ва е раз­ли­ка­та меж­ду тях?

Ами че то отдав­на е извес­т­но кол­ко мър­зе­ли­ви са гър­ци­те и кол­ко прости бъл­га­ри­те. И всич­ки сме чува­ли за работ­ли­ви­те гер­ман­ци и мръс­ни­те пакис­тан­ци! Но нека не гово­рим за раз­ли­ки, доста­тъч­но са ни раз­де­ли­ли и завла­де­ли вече! Нека гово­рим за неща­та, по кои­то си при­ли­ча­ме. Нека гово­рим за неща­та, кои­то ни пра­вят при­яте­ли. Кои­то ни обе­ди­ня­ват. Кои­то ни пра­вят щас­т­ли­ви. За това как оби­ча­ме деца­та си – нима гър­ци­те оби­чат деца­та си пове­че или по-мал­ко от бъл­га­ри­те? Не ни ли кре­пи, и бъл­га­ри и гър­ци, една и съща надеж­да за по-добро бъде­ще?

 

Кое е оно­ва нещо, кое­то ти лип­с­ва най-мно­го от Бъл­га­рия, кога­то си в Ела­да и обрат­но­то?

Тук, в Ела­да, ми лип­с­ват най-вече сезо­ни­те. Чети­ри­те лица на при­ро­да­та, едно от дру­го по-кра­си­во. Кръ­гов­ра­та на при­ро­да­та. Да сти­гаш до края и после да започ­ваш отна­ча­ло. В това има така­ва магия!

А в Бъл­га­рия ми лип­с­ва свет­ли­на­та. В Гър­ция тя те обгръ­ща отвся­къ­де, и зиме и лете. Осо­бе­но през зима­та, кога­то слън­че­ви­те лъчи са поле­га­ти и изряз­ват полу­сен­ки­те, всич­ко око­ло теб е тол­ко­ва кон­т­рас­т­но и иск­ря­що, едва ли не крис­тал­но. И синьо­то на сре­ди­зем­но­мор­с­ко­то небе. Няма вто­ро като него.

 

Дъл­го вре­ме никой не подо­зи­ра­ше, че и ти сами­ят си тво­рец, дока­то не реши да учас­т­ваш в един от кон­кур­си­те, орга­ни­зи­ра­ни от КДК „Нов живец“ под над­слов: “Трън­че в пета­та“, на кой­то спе­че­ли пър­во мяс­то за про­за с раз­ка­за си „Фей­са“. Тази годи­на, на орга­ни­зи­ра­ния от КДК „Нов живец“ кон­курс “Моя­та мал­ка тай­на”, спе­че­ли пър­ва награ­да за раз­ка­за “Чети­ри­де­сет и девет нюан­са на тай­на­та”. За нас беше мно­го при­ят­на изне­на­да, че си про­пи­сал. А за теб?

Пове­че се изне­на­дах на това, че бях отли­чен. Писа­не­то е един от начи­ни­те да кажеш това, кое­то те въл­ну­ва. Да го кажеш по начин, по кой­то ще обър­нат вни­ма­ние на това, кое­то си казал. Така, че реших да опи­там. Спо­де­лих без­по­койс­т­во­то си от някои нега­тив­ни явле­ния в наше­то общес­т­во — стре­ме­жът към бър­за и лес­на печал­ба, леко­ве­ри­е­то, с кое­то при­ема­ме всич­ко, кое­то ни се “сер­ви­ра” в интер­нет. Не знам докол­ко е достиг­на­ло посла­ни­е­то ми до чита­те­ля. Най-важ­но­то за мен е, че го напра­вих.

 

Как­во най-мно­го те въл­ну­ва в струк­ту­ра­та на съв­ре­мен­но­то общес­т­во (визи­рам не само в Бъл­га­рия и Гър­ция, а в по-широк мащаб – евро­пейс­ки и све­то­вен?

Раз­би­ра се, че сега све­тът е мно­го по-зле, откол­ко­то пре­ди 30 годи­ни. Но тога­ва бях­ме и доста по-мла­ди, спом­няш ли си? Ние, хора­та, сме склон­ни да иде­а­ли­зи­ра­ме вре­ме­то, кое­то няма да се вър­не нико­га. И ни се стру­ва, че сега све­тът отива по дяво­ли­те. Кое­то не е и тол­ко­ва далеч от исти­на­та. Пре­вър­на­ли сме се в кре­пос­т­ни граж­да­ни. Но за раз­ли­ка от кре­пос­т­ни­те селя­ни, живе­ли в нище­та през тъм­ни­те веко­ве, сега си има­ме вещи. За тях сме закре­пос­те­ни. За тях рабо­тим и живе­ем. Не за себе си.

Идват вре­ме­на, в кои­то хора­та ще бъдат обез­ли­че­ни. Със закон ще бъде забра­не­но да се отли­ча­ваш от сред­но­то ниво. Ще тряб­ва да тичаш по-бав­но, да мис­лиш по-мал­ко, да рису­ваш и пееш така, че да не се чув­с­т­ват оби­де­ни посред­с­тве­ни­те. Вся­ка про­ява на инди­ви­ду­а­ли­зъм и талант ще бъде пуб­лич­но осми­ва­на и наказ­ва­на. Огле­дай­те се — нача­ло­то вече е поста­ве­но. Виж­те Фейс­бук — стре­мим се да кач­ва­ме неща, кои­то биха се харе­са­ли на кол­ко­то може пове­че от сто­ти­ци­те ни “при­яте­ли”! Сни­жа­ва­ме кри­те­ри­и­те си, за да се чув­с­т­ва­ме доб­ре при­ети в общес­т­во­то. Чес­то се отказ­ва­ме от сво­е­то истин­с­ко “аз“. Не изказ­ва­ме истин­с­ки­те си мис­ли. Ско­ро ще спрем да гово­рим един с друг и само ще си раз­ме­ня­ме лай­ко­ве и личи­ца по смар­т­фо­ни­те. На теб и на мен това ни изглеж­да чудо­вищ­но. Зато­ва и го обсъж­да­ме. Но пове­че­то хора не се въл­ну­ват от тези неща. При­емат всич­ко за съв­сем нор­мал­но.

 

Кои хора не ува­жа­ваш?

Лице­ме­ри­те. Нагаж­да­чи­те.

 

Как­во би желал да про­ме­ниш в себе си, в дру­ги­те, в общес­т­во­то?

Труд­но е да про­ме­ниш себе си. Роде­ни сме таки­ва как­ви­то сме. Мно­го се гово­ри за роля­та на въз­пи­та­ни­е­то в офор­мя­не­то на харак­те­ра. Еднак­во соци­ал­но обкръ­же­ние оба­че дава раз­лич­ни резул­та­ти, дори и при близ­на­ци. Зато­ва мис­ля, че мно­го по-важ­но е да позна­ем себе си, да про­ник­нем в дъл­би­ни­те на душа­та си. Да не се пла­шим от това, кое­то се крие там. Нека взе­мем само добро­то и рабо­тим с него. Това пра­вя цял живот – побеж­да­вам себе си, не се про­ме­ням. Кол­ко­то до дру­ги­те – нека опи­тат да побе­дят себе си, а не да про­ме­нят хора­та око­ло тях. Така ще про­ме­ним и све­та.

 

И сега, най-после е вре­ме да те попи­там за сай­та, зара­ди кой­то всъщ­ност ми се офор­ми и иде­я­та за този раз­го­вор. Без да имам необ­хо­ди­ма­та ком­пе­тен­т­ност, имам усе­ща­не­то, че под­дър­жа­не­то на един сайт не е лес­на рабо­та. Изис­к­ва се, освен про­фе­си­о­на­ли­зъм и мно­го вре­ме, мно­го любов към тази тру­до­ем­ка дей­ност, жела­ние да помог­неш на бъл­гар­с­ки­те твор­ци, да улес­ниш тях­но­то твор­чес­т­во. Кое от всич­ко е най-важ­но за теб?

Пър­во искам да изяс­ня, че не съм про­фе­си­о­на­лист. Не съм фен на ком­пют­ри­те. Пред­по­чи­там да бро­дя из гора­та откол­ко­то в интер­нет. Но ком­пют­ри­те са чудес­ни помощ­ни­ци, ако зна­еш мяр­ка­та. Всич­ко, кое­то пра­вя, съм научил сам. С мно­го чете­не, с мно­го тър­се­не, мно­го опи­ти и греш­ки и пак опи­ти и греш­ки, и така — дока­то се полу­чи това, кое­то съм искал. А поня­ко­га и пове­че. Може това, кое­то пра­вя да не е тол­ко­ва пра­вил­но от про­фе­си­о­нал­на глед­на точ­ка, но е пра­ве­но, как­то се каз­ва — с мерак. С любов и все­от­дай­ност. И наис­ти­на със жела­ние да помог­на на един­с­т­ве­ни­те хора, кои­то могат и тряб­ва да спа­сят све­та — твор­ци­те.

Лич­но за мен този сайт бе едно предиз­ви­ка­тел­с­т­во. Исках да има едно мяс­то, къде­то да бъдат отра­зя­ва­ни най-важ­ни­те съби­тия от живо­та на нашия клуб. Юби­леи, пред­ста­вя­ния на твор­ци, интер­вю­та с извес­т­ни лич­нос­ти, кон­кур­си. Питах се ще мога ли да го напра­вя? И ако го напра­вя ще се харе­са ли на посе­ти­те­ли­те? На при­яте­ли­те от “Живе­ца”? Чув­с­т­вам, че се спра­вих доб­ре.

 

Ние-всич­ки твор­ци от КДК “Нов живец“, а и всич­ки оста­на­ли, кои­то се докос­ват по раз­ли­чен начин до него, сме въз­хи­те­ни от това, кое­то вър­шиш и кое­то личи във вся­ка пуб­ли­ка­ция на Клу­ба. Мето­дич­ност, под­ре­де­ност, есте­ти­чес­ки вкус към гра­фич­ния дизайн, лич­но отно­ше­ние и пре­циз­ност – това са само част от харак­те­рис­ти­ки­те на дей­ност­та ти, но и те са пре­дос­та­тъч­ни, за да можем днес да ти кажем едно огром­но  и иск­ре­но -

Бла­го­да­рим ти, Хрис­то, от сър­це!

Интер­вю­то взе: Галя Кара­ар­ги­ро­ва

https://www.facebook.com/dianaencheva79

 

Побеждавайки себе си


 

4 коментара за “Побеждавайки себе си

  1. Чудес­но и отдав­на чака­но интер­вю! Хрис­то е добър човек, все­от­дай­но и взис­ка­тел­но рабо­ти за кау­за­та на КДК “Нов Живец”! Бла­го­да­ря ти, Галя, за пред­ста­вя­не­то му в един роман­ти­чен отбля­сък, кой­то не позна­вах у него.

  2. Бла­го­да­ря ти Галя, че открех­на душа­та на Хрис­то! Отдав­на заслу­жа­ва­ше да се слу­чи. Хрис­то е наис­ти­на “дъл­бо­ка ” вода. Баг­ри, музи­ка, ана­ли­тич­ност и тиха и все­от­дай­ност към дело­то на нашия Клуб! Бла­го­да­ря ти, приятелю!А на два­ма ви, желая мно­го уст­рем н а г о р е, към вър­хо­ве­те, …“до кои­то още никой не е дости­гал”, как­то пее­ше Висоц­ки!

    1. Да, така е, как­то каз­ваш, Плам­че! Просто бях убе­де­на, че тряб­ва да призна­ем него­вия неу­мо­рен, без­въз­мез­ден и сър­цат труд, вло­жен през изми­на­ли­те годи­ни в дей­ност­та на КДК“Нов живец”. Никак не беше лес­но да го скло­ня. После, имах тър­пе­ни­е­то да изча­кам да отми­нат дру­ги, по-важ­ни, спо­ред него, момен­ти и едва тога­ва неща­та се полу­чи­ха. Надя­вам се интер­вю­то да е харе­са­ло на всич­ки, кои­то позна­ват Хрис­то. А за оне­зи, кои­то не го позна­ват, то да бъде повод за раз­ми­съл и добър при­мер, как тряб­ва човек да се гри­жи за човеш­ка­та духов­ност! Бла­го­да­ря и аз — за пре­дос­та­ве­на­та ми въз­мож­ност да пред­ста­вя един скро­мен, талан­т­лив и дос­то­ен човек, какъв­то е Хрис­то!

  3. Здра­вей, Галя! Прекрас­на си как­то вина­ги! Бих ти го напи­сал на гръц­ки, но искам да те помо­ля за нещо дру­го — моля те отго­во­ри ми какъв ти е e-mail. Позд­ра­ви
    Жоро от Вар­на — Narwal

Моля, споделете мнението си за публикацията

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.