Побеждавайки себе си

Побеждавайки себе си

Има хора, които са против лаврите на славата, против афиширането на каквато и да била тяхна заслуга към семейството или към обществото. Те предпочитат мълчаливо, методично, в сянка, да си вършат работата съзнателно, без да чакат благодарност от никого. Удовлетворени са, когато постигнат набелязаните си цели, без около тях да се вдига излишен шум.

Познавам такъв човек. Казва  се Христос Пациас. Член е на Управителния съвет на КДК „Нов живец“- Атина, създател и администратор на сайта на Клуба. Христо поддържа сайта с прецизността на електронния специалист, с естетическия усет на графичния дизайнер, с отделяне на голяма част от свободно си време и с много, много разбиране и любов, в полза на творчеството.

 

Побеждавайки себе си

/Интервю с Христос Пациас/

 

Не беше лесно да го убедя да ми даде това интервю. „Не обичам да съм център на внимание!“ – отсече той, чисто по мъжки. „Христо, хората са отегчени и уморени да слушат само за случили се отрицателни факти и събития. Нали е хубаво да научават и за добрите неща, които въпреки всичко стават?! – беше моят аргумент. Помолих го да помисли и си обещахме отново да се чуем. Когато това стана, Христо се съгласи, но при категоричното условие – интервюто да бъде обективно, искрено, без излишни хвалебствия. Този път беше мой ред да кажа своето „да“. Ето как протече нашият разговор:

 

Христо, от много години си в Гърция, а във вените ти тече и гръцка кръв. Познаваш добре народопсихологията и на двата народа. Каква е разликата между тях?

Ами че то отдавна е известно колко мързеливи са гърците и колко прости българите. И всички сме чували за работливите германци и мръсните пакистанци! Но нека не говорим за разлики, достатъчно са ни разделили и завладели вече! Нека говорим за нещата, по които си приличаме. Нека говорим за нещата, които ни правят приятели. Които ни обединяват. Които ни правят щастливи. За това как обичаме децата си – нима гърците обичат децата си повече или по-малко от българите? Не ни ли крепи, и българи и гърци, една и съща надежда за по-добро бъдеще?

 

Кое е онова нещо, което ти липсва най-много от България, когато си в Елада и обратното?

Тук, в Елада, ми липсват най-вече сезоните. Четирите лица на природата, едно от друго по-красиво. Кръговрата на природата. Да стигаш до края и после да започваш отначало. В това има такава магия!

А в България ми липсва светлината. В Гърция тя те обгръща отвсякъде, и зиме и лете. Особено през зимата, когато слънчевите лъчи са полегати и изрязват полусенките, всичко около теб е толкова контрастно и искрящо, едва ли не кристално. И синьото на средиземноморското небе. Няма второ като него.

 

Дълго време никой не подозираше, че и ти самият си творец, докато не реши да участваш в един от конкурсите, организирани от КДК „Нов живец“ под надслов: “Трънче в петата“, на който спечели първо място за проза с разказа си „Фейса“. Тази година, на организирания от КДК „Нов живец“ конкурс “Моята малка тайна”, спечели първа награда за разказа “Четиридесет и девет нюанса на тайната”. За нас беше много приятна изненада, че си прописал. А за теб?

Повече се изненадах на това, че бях отличен. Писането е един от начините да кажеш това, което те вълнува. Да го кажеш по начин, по който ще обърнат внимание на това, което си казал. Така, че реших да опитам. Споделих безпокойството си от някои негативни явления в нашето общество – стремежът към бърза и лесна печалба, лековерието, с което приемаме всичко, което ни се “сервира” в интернет. Не знам доколко е достигнало посланието ми до читателя. Най-важното за мен е, че го направих.

 

Какво най-много те вълнува в структурата на съвременното общество (визирам не само в България и Гърция, а в по-широк мащаб – европейски и световен?

Разбира се, че сега светът е много по-зле, отколкото преди 30 години. Но тогава бяхме и доста по-млади, спомняш ли си? Ние, хората, сме склонни да идеализираме времето, което няма да се върне никога. И ни се струва, че сега светът отива по дяволите. Което не е и толкова далеч от истината. Превърнали сме се в крепостни граждани. Но за разлика от крепостните селяни, живели в нищета през тъмните векове, сега си имаме вещи. За тях сме закрепостени. За тях работим и живеем. Не за себе си.

Идват времена, в които хората ще бъдат обезличени. Със закон ще бъде забранено да се отличаваш от средното ниво. Ще трябва да тичаш по-бавно, да мислиш по-малко, да рисуваш и пееш така, че да не се чувстват обидени посредствените. Всяка проява на индивидуализъм и талант ще бъде публично осмивана и наказвана. Огледайте се – началото вече е поставено. Вижте Фейсбук – стремим се да качваме неща, които биха се харесали на колкото може повече от стотиците ни “приятели”! Снижаваме критериите си, за да се чувстваме добре приети в обществото. Често се отказваме от своето истинско “аз“. Не изказваме истинските си мисли. Скоро ще спрем да говорим един с друг и само ще си разменяме лайкове и личица по смартфоните. На теб и на мен това ни изглежда чудовищно. Затова и го обсъждаме. Но повечето хора не се вълнуват от тези неща. Приемат всичко за съвсем нормално.

 

Кои хора не уважаваш?

Лицемерите. Нагаждачите.

 

Какво би желал да промениш в себе си, в другите, в обществото?

Трудно е да промениш себе си. Родени сме такива каквито сме. Много се говори за ролята на възпитанието в оформянето на характера. Еднакво социално обкръжение обаче дава различни резултати, дори и при близнаци. Затова мисля, че много по-важно е да познаем себе си, да проникнем в дълбините на душата си. Да не се плашим от това, което се крие там. Нека вземем само доброто и работим с него. Това правя цял живот – побеждавам себе си, не се променям. Колкото до другите – нека опитат да победят себе си, а не да променят хората около тях. Така ще променим и света.

 

И сега, най-после е време да те попитам за сайта, заради който всъщност ми се оформи и идеята за този разговор. Без да имам необходимата компетентност, имам усещането, че поддържането на един сайт не е лесна работа. Изисква се, освен професионализъм и много време, много любов към тази трудоемка дейност, желание да помогнеш на българските творци, да улесниш тяхното творчество. Кое от всичко е най-важно за теб?

Първо искам да изясня, че не съм професионалист. Не съм фен на компютрите. Предпочитам да бродя из гората отколкото в интернет. Но компютрите са чудесни помощници, ако знаеш мярката. Всичко, което правя, съм научил сам. С много четене, с много търсене, много опити и грешки и пак опити и грешки, и така – докато се получи това, което съм искал. А понякога и повече. Може това, което правя да не е толкова правилно от професионална гледна точка, но е правено, както се казва – с мерак. С любов и всеотдайност. И наистина със желание да помогна на единствените хора, които могат и трябва да спасят света – творците.

Лично за мен този сайт бе едно предизвикателство. Исках да има едно място, където да бъдат отразявани най-важните събития от живота на нашия клуб. Юбилеи, представяния на творци, интервюта с известни личности, конкурси. Питах се ще мога ли да го направя? И ако го направя ще се хареса ли на посетителите? На приятелите от “Живеца”? Чувствам, че се справих добре.

 

Ние-всички творци от КДК “Нов живец“, а и всички останали, които се докосват по различен начин до него, сме възхитени от това, което вършиш и което личи във всяка публикация на Клуба. Методичност, подреденост, естетически вкус към графичния дизайн, лично отношение и прецизност – това са само част от характеристиките на дейността ти, но и те са предостатъчни, за да можем днес да ти кажем едно огромно  и искрено –

Благодарим ти, Христо, от сърце!

Интервюто взе: Галя Карааргирова

https://www.facebook.com/dianaencheva79

 

Побеждавайки себе си


 

3 коментара за “Побеждавайки себе си

  1. Чудесно и отдавна чакано интервю! Христо е добър човек, всеотдайно и взискателно работи за каузата на КДК „Нов Живец“! Благодаря ти, Галя, за представянето му в един романтичен отблясък, който не познавах у него.

  2. Благодаря ти Галя, че открехна душата на Христо! Отдавна заслужаваше да се случи. Христо е наистина „дълбока “ вода. Багри, музика, аналитичност и тиха и всеотдайност към делото на нашия Клуб! Благодаря ти, приятелю!А на двама ви, желая много устрем н а г о р е, към върховете, …“до които още никой не е достигал“, както пееше Висоцки!

    1. Да, така е, както казваш, Пламче! Просто бях убедена, че трябва да признаем неговия неуморен, безвъзмезден и сърцат труд, вложен през изминалите години в дейността на КДК“Нов живец“. Никак не беше лесно да го склоня. После, имах търпението да изчакам да отминат други, по-важни, според него, моменти и едва тогава нещата се получиха. Надявам се интервюто да е харесало на всички, които познават Христо. А за онези, които не го познават, то да бъде повод за размисъл и добър пример, как трябва човек да се грижи за човешката духовност! Благодаря и аз – за предоставената ми възможност да представя един скромен, талантлив и достоен човек, какъвто е Христо!

Моля, споделете мнението си за публикацията

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.