Изложба „Диалози: България/Европа“

Изложба „Диалози: България/Европа“

 

Във връзка с официалното откриване на изложбата „Диалози: България/Европа“ организирана от Посолството на Република България в Гърция и Организацията за култура, спорт и младежта на град Атина (OPANDA)

 

Пейзажи от колекцията на СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

 

Погледнем ли обобщено, няма как да не открием, че в българското средновековно изкуство, а и във византийското изкуство въобще, интересът към пейзажа почти отсъства. Явяват се само отделни природни детайли и архитектура, най-често в стенописите и по-рядко в другите видове изкуства, където доминира златния фон. Във всички примери от средновековното изкуство пейзажът има винаги символичен характер. Едва по време на Възраждането у нас зографи започват да отдават все по-голямо значение на природата в творбите си, като въвеждат елементи от пейзажа като реалия. Най-често той е част от фона, на който се разгръщат религиозни сюжети като „Бягството от Египет“, „Пътуването на влъхвите“, „Влизане в Йерусалим“ и др. Появяват се екзотични пейзажи, чиято популярност нараства. Срещаме ги в домовете на българските чорбаджии – от пътувания по света, като не липсват примери, при които в пейзажа са включени реалии от различни топоси.

 

Едва през ХІХ век пейзажната живопис се утвърждава като жанр в страната ни, като в самото начало те са опит да отразят не толкова една нагледна действителност, а своеобразен пасторален идеал. През втората половина на века значението на пейзажа се разраства, а респективно възникват и различни стилове и поджанрове като селски, градски, маринистичен. Интересът на българските художници към пейзажа като тема е траен и пронизва историята на изкуството у нас през ХХ в. Това художествено богатство днес ни позволява да разкрием увлеченията на авторите не само по сецесиона, импресионизма, експресионизма, но и към духа и тежненията на кръга творци, сформирали Дружество „Съвременно изкуство”, „Родно изкуство”, както и при членовете на Дружество на „Новите художници”, които са повлияни от художествените процеси в Русия през 20-те години на минали век.

 

Именно увлеченията  на художниците към импресионизма и постимпресионизма ще превърнат тъкмо пейзажа в главен източник на основни стилистични нововъведения в живописта и графиката в България. А със своето богатство и многоплановост изкуството на 30-те години се превръща в израз на осъществените стремежи на няколко поколения български художници. То е органична част от общите европейски художествени процеси, които подготвят развитието на изкуството през втората половина на ХХ век. За българския художник след Втората световна война, наедно с нормативната естетика, наложена на прехода между 40-те и 50-те години, продиктувани от политическите процеси у нас, не по-малко важни се оказват традицията и авангардът, модерната естетика и фолклорът. Това определя и широкия диапазон от европейски „опити”, на които се опира новото поколение родни автори.

 

В настоящата експозиция зрителите могат да видят в един синтезиран вид този извървян дълъг път, който става възможен през страстта на българския художник да пътува. Дали като част от своя образователен път или като съзнато творческо пътешествие, творецът у нас странства в Европа, свидетелство за което откриваме в увековечените в картините на десетки автори пейзажи от различни европейски градове. Темата е изключително богато застъпена в творчеството на художниците у нас и е функция както на интереса му към специфичния облик на малки или значими градове на Стария континент, така и на предизвикателството да улови неповторимостта на тяхната атмосфера.

 

Изложбата включва произведения от фонда на Софийската градска художествена галерия, които отразяват пътуванията на българските художници из Европа. Периодът, който е обхванат, е от началото на ХХ век до наши дни, а в селекцията са включени над 30 живописни творби и графики на десетки наши художници от различни поколения и художествени школи, сред които са имената на Ярослав Вешин, Александър Божинов, Никола Петров, Николай Райнов, Сирак Скитник, Елиезер Алшех, Дечко Узунов, Марио Жеков, Пенчо Балкански, Пенчо Георгиев, Веселин Стайков и др. Имена на едни от най-ярките български художници, които отдавна са намерили своето достойно място в българската история на изкуството, с чието пейзажно творчество са ни завещали своите лични и емоционални диалози с Европа и нейния пейзаж.

 

Аделина Филева

Директор на СГХГ

 

 

За презентацията е нужен JavaScript.

 


СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

История, памет, бъдеще

 

 

Изложба „Диалози: България/Европа“

 

 

Възникването и развитието на музеите в София се дължи на обществено-културния и държавно-политическия интерес, характерен за първите десетилетия след Освобождението на България. Постепенно музеите и музейните сбирки се множат и към края на 30-те години на XX век те са 83 на брой в цялата страна. Дълго е обмисляна идеята за създаване на Градския музей на София, който да пази местното минало, достоверно да отразява историята – да е колективна памет.

 

През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.

 

Музеят ще обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански” № 3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път ще бъде изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка днес наброява над 350 произведения.

 

В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. Част от неговия художествен фонд е прехвърлен в 1948 г. на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и ще излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски” № 11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.

 

Обособената като самостоятелен музей галерия получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко” № 1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Галерията отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на XX век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва.

 

От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.

 

През изминалите години от откриването на първата експозиция Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културно пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, които са показани в постоянна експозиция. А от 2016 г. към структурата на институцията се включва и Къща-музей „Дечко Узунов”, който със своя фонд от над 13 000 произведения е най-богатото хранилище на големия български художник и общественик – Дечко Узунов.

 

Днес музеят е с четири отдела: живопис, скулптура, графика и съвременно изкуство и фотография, а колекцията наброява 8000 произведения на български художници от края на XIX век до наши дни. Част от скулптурните ѝ творби са подредени на открито в Градската градина.

 

Софийска градска художествена галерия представя музейни изложби, кураторски проекти, гостуващи самостоятелни и групови изложби на български и чуждестранни художници. Показва произведения от своите фондове чрез тематични, жанрови, стилови и исторически изложби. Гостуващите експозиции са важна част от политиката на галерията и отвореността ѝ към световните процеси в изкуството. Организира ретроспективни изложби на видни български творци и работи активно и с млади художници и куратори. Партнира си с редица български и чуждестранни институции в общия стремеж за развитието на съвременната художествена сцена.

 

Галерия „Васка Емануилова“ съчетава функциите на музей и изложбено пространство. Освен постоянната музейна експозиция представя временни изложби, където намират място изследователски и кураторски проекти, свързани с творчеството на Васка Емануилова или осъществени в рамките на поддържаните от галерията инициативи и проекти – „Програма Скулптура” и „Място за срещи”.

 

Представените произведения в многобройните и разнообразни изложби съдържат послания, които насочват мисълта към определени моменти на миналото, настоящето и бъдещето на изкуството, паметта, идентичността и историята.

 

Една от основните задачи на музея е да попълва своите фондове чрез откупуване на произведения от български художници, а не само да ги съхранява, реставрира и популяризира чрез експозиции и печатни издания. От края на 80-те години фондовете се попълват само от дарения, прекъсва се важният за всеки музей процес на откупуване на значими за развитието на българското изкуство произведения. Едва през 2007 г. настъпват промени, които дават увереност, че пропуснатото през последните 18 години ще бъде наваксано. През последните две години със съдействието на Столична община на Софийска градска художествена галерия са предоставени необходимите средства за откупуване на творби и попълване на фондовете ритмично и на необходимото научно и художествено ниво.

 

Софийска градска художествена галерия развива научна и издателска дейност, образователни програми. Разширява кръга на своята публика чрез срещи, лекции, дебати, представяне на книги и концерти. Галерията и нейният филиал постоянно обновяват и разширяват своите сайтове и предоставят възможност не само на медиите, но и на културната общественост за по-бърз и пълноценен контакт и информация относно изложбената програма, която привлича вниманието и високата оценка на публиката от различните поколения, медиите, критиката, чуждестранни и български културни институти. Галерията се е превърнала в територия, на която се осъществява диалог на поколенията художници и културната общественост, което допринася и за един пълноценен анализ на развитието на българското изкуството в рамките на световните процеси.


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.