гобленарката от Солун

Елена Николова – гобленарката от Солун

Горди българи в Гърция

Елена Николова – гобленарката от Солун

 

Тя ме спечели от пръв виртуален поглед. Следила с интерес и малко завист какво правят българите в Атина и по-специално разностранните дейности на нашата творческа общност в КДК “Нов живец”. Сподели с мен увлечението си по шиенето на гоблени, голямата си мечта. Поисках фотографии и бях смаяна от творбите й – още едно доказателство за необятните достойнства на българката. Но жестът й на добротворство покори не само мен, но и всички участници в последната ни благотворителна кампания. Едва узнала за предстоящата “Бяла лястовица”, Елена Николова изпрати от Солун изящни картички и те грейнаха на импровизирания ни щанд пред българския православен храм.

Към нашата общност се присъедини още едно щедро сърце, подкрепило белия полет на Надеждата. Идеята за публичен разговор се роди спонтанно, въпросите се появиха сами, отговорите – бързи, искрени, открити. Има нещо, което ми направи огромно впечатление – навсякъде Елена Николова беше изписала думата Българка с главна буква!

 

Какво те привлича в шиенето на гоблени?

Живеехме във вилната зона на Бояна и зимно време оставахме няколко къщи. Общувахме помежду си и съседката ми д-р Арсова ме запали по гобленарството. Бях очарована от “рисуването с игла”. В началото се увлякох от пейзажите, но по-късно открих изяществото на лицата.

 

Какви качества са нужни на човек, за да се занимава с това?

Трябва преди всичко човек да харесва да твори. Нужно е и постоянство, защото гоблените се изработват дълго време. Необходима е и добра ориентация, която някои развиват с времето. Например, аз не отбелязвам по никакъв начин докъде съм стигнала, изградила съм своя система на ориентиране с водещи, основни цветове и това ми помага в нанасянето на останалите багри. Това допринася за лекотата и удоволствието от шиенето.

 

Можеш ли да си представиш ежедневието си без гоблена?

Не, не мога! Ако денят ми е бил натоварен и не съм могла да шия, късно вечерта сядам и хващам иглата. Ако гобленът е спорен, т.е. върви леко, често посрещам първите слънчеви лъчи с игла в ръка.

 

Какви теми те привличат?

През април ще станат 40 години, откак уших първото си гобленче. Тогава нямах голям избор, шиех това, което майка ми успее да намери и купи. Първото ми Вилерово гобленче за мен е най-трогателното дребосъче. Веднага след него уших “Параклиса”, първия от трилогията зимни гоблени на Вилер. После захванах “Три конски глави на водопой”, но точно тогава ми донесоха комплектовката на “Мона Лиза”. “Конете” останаха да чакат, защото вече ме бяха грабнали лицата. В началото най-напред исках да направя очите, за да ме гледат – има толкова обич и топлина в тях! По-късно, когато се появиха нови фирми и много нови модели, разширих тематиката.

В иконата виждам красотата на образа и майсторството на човека, който е успял да я разработи в схема, която аз мога да превърна в гоблен. Не мога да не спомена авторката на гоблени, преподавателка в Строителния институт, талантлива художничка и прекрасна майка Стоянка Иванова – собственик на фирма Солария. Само последните две години съм направила пет гоблена от нея и ме очакват още толкова. Горда съм, че познавам и друга майсторка на иглата, Ани Йовева – ненадминат талант, създала необикновената Богородица, която се изработва със смесена техника, а не само с характерния гобленов бод. Тя е една от най-добрите в България в изработването на Кене-дантела, шита с игла.

 

Какви послания отправяш към хората с творбите си?

Чрез образите и рисунките, извезани с иглата, искам да помогна на хората да бъдат по-добри с хората около тях. Животът е кратък, нека след себе си оставим красота!

 

Как се озова в Гърция?

Започват трудните въпроси! Много различни неща се натрупаха, които ме заставиха да взема бързо решение и да дойда в Солун. По професия съм строителен техник и съм работила в системата на Софстрой 15 години, но се озовах в положението на безработна, самотна майка, без никаква светлинка в тунела. Това ме накара да приема поканата на кръстницата на детето ми – да дойда и да се грижа за майка й, срещу квартира и храна за мен и детето ми. Синът ми точно беше започнал първи клас в София. Отговорът ми беше моментален: “Трябват ми три седмици, за да “замразя” всичко в България и да дойда в Гърция.”

И двамата знаехме гръцки език. Работила съм в системата на Интерхотели 9 години като екскурзовод, самоука. Стимул да науча езика бяха гръцките песни, исках да знам какво се пее в тях. На сина ми от бебе му говорех на гръцки, за да може да научи и той езика. Всички останали му говореха само на български и така той проговори и двата езика едновременно. Затова не се замислих, бързо прецених, че ще е добре да захване училището в Гърция от първи клас. Бързо взех съдбоносното решение и на 17 ноември 1996 г. двамата пристигнахме в Гърция с по един сак дрехи и 20 долара в джоба.

 

Какво ти дава и какво ти отнема животът далеч от Родината?

В началото подсигурих за мен и детето по-добри битови условия. Синът ми беше с двойно гражданство от рождение и тогава мислех, че ще има по-голям избор за бъдещето. От 2011 г. и аз съм с двойно гражданство. Вече имаме собствено жилище в Солун, липсват дразнителите, заради несправедливото отнемане на наследството ни в България от близки хора. Здравословното ми състояние не позволява да работя тежък физически труд и се превърнах в домакиня. Свикнала съм да правя много неща наведнъж и привидното “спокойствие” на домакинята не ми е много по вкуса, но ми дава време за хобито и да откривам нови любими занимания.

През 2005 година се престраших отново да хвана четката, гледайки телевизионните уроци по рисуване на Боб Рос. Рисувах непрофесионално, преди всичко пейзажи, но това ми донесе ново удовлетворение. Обикновено подарявам картините си и се шегувам с приятелите, че когато стана известна художничка, те ще се гордеят, че притежават творби от ранния ми период… Правя и малки пластики от собственоръчно събрани миди, но също само за подарък. Преди две години силно ме впечатли майсторството на Нели Бенева в изработването на Quilling картички и се запалих и по това занимание.

Относно втората част от въпроса – какво ми отне животът ми тук – преди време бих отговорила “Приятелите!”, но сега, с новите технологии, всичко е толкова близко и достъпно. Вчера бях щастлива от връзката чрез Viber с гобленарки, събрани за три дни в Плевен на Десета национална среща. Имаше жени от цяла България и такива като мен, които живеят в чужбина, но групите ни по хоби ни събират. Пазя топъл спомен от присъствието ми на миналогодишната среща във Видин, защото много от виртуалните приятелства се превръщат в реални.

Все пак, колкото и хобитата да запълват времето ми, самотата много ми тежи! Трудно е за човек, който обича да организира, събира, помага, да е сам! Но това е животът! Може би, защото призванието ми е да създавам красотички, затова е трябвало да му се отдам изцяло. Знам ли?

 

Как се отнасят с теб гърците, като разберат, че си българка?

Срещала съм различно отношение. Много често са ме записвали в тефтера с телефони Елена-българката, за да различават коя Елена – това е добронамерено. Винаги съм казвала с гордост, че съм българка. Знам, мога, работя честно, имам много интереси, помагам на когото и с каквото мога и уважавам хората, които ме оценяват и уважават. Мъчно ми е да гледам по гръцката телевизия “българки”, разбирай циганки, продали децата си, откраднали, ровещи в боклуците… Гърците не искат да признаят, че имаме много талантливи, знаещи, можещи хора.

Радвам се, че въпреки всички несгоди, животът ми тук ме запази като човек. Известна съм сред приятелките ми в Солун, освен като гобленарка и като отлична готвачка (работила съм и в заведения), декоратор, бояджия, преводач, екскурзовод, с радост занимавам малки и по-големи деца… Или, както казват тук, научи занаят и го остави, а като огладнееш – го хвани!

Не мога да отрека, че съм имала и доста сблъсъци с пренебрежителното “Остави я, тази е българка!”, но се опитвам да ги оборвам.

 

Имаш ли все още неосъществена мечта?

Според мен човек никога не трябва да казва, че е сбъднал всичките си мечти. Мечтите ни водят напред, дават ни сила да преодоляваме трудностите и да се доказваме. Голямата ми мечта е да направя самостоятелна изложба на гоблени в Гърция, за да покажа какво прави българката между всички останали задължения.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

 

От сърце ти желаем да сбъднеш мечтата си, Елена! Заслужаваш го, не само заради изящните си везбовани послания, носещи радост и красота, но и заради голямото си, отзивчиво, човеколюбиво сърце!

Въпросите зададе Рада Капралова

Рада Капралова

Обичам да се уча и се уча да обичам!

Моля, споделете мнението си за публикацията